Нещо по–добро от слава

Следващата година започнах да се снимам във филми, като няколко пъти играх главната роля. Журналистите искаха историята ми, фотографите искаха да ме снимат и бях канена на премиери, откривания, обяди и вечери. Постоянно бях в центъра на вниманието.

Постепенно обаче разбрах, че този живот не е толкова привлекателен, колкото си представях. Играех най–вече в екшъни, което беше опасно. Актьорите в Хонконг не използваха дубльори толкова често, колкото актьорите в Холивуд, затова сама си изпълнявах каскадите, например да мина с мотор върху кола. В много от филмите, в които участвах, имаше неморалност и насилие, а в някои и окултизъм.

През 1995 г. се омъжих за един филмов продуцент. Въпреки че на пръв поглед имах всичко, което да ме направи щастлива — известност, богатство и добър съпруг, — бях потисната и тъжна. Реших да прекратя кариерата си.

СПОМНЯМ СИ ЗА ВЯРАТА СИ В ДЕТСКИТЕ ГОДИНИ

Започнах да си спомням с умиление за вярата, която имах като малка. Всяка събота заедно със сестра ми ходехме у едно семейство Свидетели на Йехова. Бащата, Джо Макграт, изучаваше Библията с нас и трите си дъщери. Атмосферата в това семейство беше сърдечна и любеща и „чичо Джо“ се отнасяше с уважение към съпругата и децата си. Обичах също да ходя с тях на християнските им събрания, а понякога ходехме и на конгреси. Това беше щастливо време. Чувствах се спокойна със Свидетелите.

Вкъщи обаче се случваха ужасни неща. Постъпките на баща ми причиняваха много мъка на майка ми и тя изпадна в депресия. Когато бях около 10–годишна, тя престана да се събира със Свидетелите на Йехова. Аз продължих без особен ентусиазъм и на 17 години се покръстих. Но скоро след това започнах да върша нередни неща и престанах да бъда част от сбора.

РЕШАВАМ ДА СЕ ВЪРНА

Малко след като се омъжих, двама старейшини от местния сбор на Свидетелите на Йехова ме посетиха. Те ми обясниха как мога да се върна при Йехова Бог и уредиха една мисионерка на име Синди да ми помогне. По това време вярата ми беше отслабнала много, затова поисках Синди да ми докаже, че Библията е Божието Слово. Тя ми показа някои библейски пророчества, които са се изпълнили. Постепенно се сближихме и Синди ми предложи да изучавам с нея основните библейски учения. Аз се съгласих. За първи път осъзнах, че Йехова е Бог на любовта и иска да съм щастлива.

Когато отново започнах да ходя на събранията, видях, че ми е много по–приятно да съм със Свидетелите, отколкото с хората от филмовата индустрия. Но заради преживяното в детството си не можех да се доверя на никого и не се харесвах. Една Свидетелка от сбора ми помогна, като ми показа от Библията как да се справям с тези чувства. Освен това разбрах как да си спечеля истински приятели.

НЕЩО ПО–ДОБРО ОТ СЛАВА

През 1997 г. със съпруга ми се преместихме в Холивуд. Там започнах по–активно да помагам на хората да се възползват от мъдростта в Божието Слово. Да уча другите на Библията, ми донесе повече удовлетворение, отколкото бляскавият живот на актриса. Например през 2002 г. срещнах Шери, стара позната от Хонконг. Нейният живот много приличаше на моя. Беше станала мис Хонконг годината преди мене. Всъщност, когато ме избраха, тя ме короняса. Шери също беше станала актриса, а по–късно и продуцент и работеше с известни режисьори. Като мене и тя се беше преместила в Холивуд.

Много ми стана мъчно за нея, когато разбрах, че годеникът ѝ е починал внезапно от сърдечен удар. Нейната религия, будизмът, не ѝ носеше утеха. И тя като мене имаше лъскавия живот, на който другите завиждаха, но беше потисната и не се доверяваше на никого. Споделих с нея каквото бях научила от Библията, но нейните убеждения ѝ пречеха да го приеме.

Един ден през 2003 г. Шери ми се обади от Ванкувър (Канада), където снимаше филм. Развълнувана, тя ми разказа как, докато шофирала и се любувала на природата, изведнъж започнала да се моли: „Кажи ми кой е истинският Бог? Какво е името ти?“ Точно тогава минала покрай една Зала на Царството и видяла името Йехова. Тя смяташе, че това е отговор от Бога, и искаше да се срещне със Свидетелите възможно най–скоро. Погрижих се и след няколко дни Шери присъства на събрание на китайски сбор във Ванкувър.

„Тези хора искрено се интересуват от мене — ми каза тя по–късно. — Мога да им кажа как се чувствам.“ Много се зарадвах на думите ѝ, защото тя нямаше приятели в киното. Шери продължи да посещава събранията, но през 2005 г. подписа договор за два филма в Китай и се наложи да се върне в Хонконг. За щастие през 2006 г. тя отдаде живота си на Йехова и се покръсти на конгрес на Свидетелите там. Въпреки че искаше да служи на Йехова по–пълно, работата ѝ пречеше и тя беше нещастна.

РАДОСТТА ДА ПОМАГАШ НА ДРУГИТЕ

През 2009 г. Шери промени живота си напълно. Тя реши да се оттегли от киното, за да се отдаде на службата за Йехова. Намери много нови приятели в християнския сбор и стана целодневна проповедничка на добрата новина за Царството. Много ѝ харесваше да помага на хората да подобрят живота си. (Матей 24:14)

После Шери реши да научи непалски, за да подкрепя растящата група Свидетели, говорещи този език в Хонконг. Трябва да отбележа, че като цяло непалците в Хонконг са пренебрегвани, дори презирани, защото не говорят добре английски или китайски и обичаите им са различни. Шери сподели с мене колко се радва да помага на тези хора да разбират Библията. Един ден, когато проповядвала от къща на къща, тя срещнала една непалка, която знаела някои неща за Исус, но нищо за истинския Бог. Шери ѝ показала от Библията, че Исус се молел на Баща си в небето. Когато разбрала, че може да се моли на истинския Бог, чието име е Йехова, жената приела добрата новина. Не след дълго и съпругът, и дъщеря ѝ започнали да изучават Библията. (Псалм 83:18; Лука 22:41, 42)

Виждайки радостта на Шери да проповядва целодневно, се запитах какво ми пречи да правя същото. По това време и аз се бях върнала да живея в Хонконг. Реших да направя някои промени, за да участвам повече в проповедната служба. Осъзнах, че да разговарям с хората и да им помагам да разбират Божието Слово, ме прави истински щастлива.

Например изучавах с една виетнамка, която винаги беше тъжна и често с насълзени очи. Сега тя е по–щастлива и обича да общува със сбора.

И аз, и Шери намерихме нещо далеч по–добро от славата. Макар че работата в киното беше вълнуваща и ни направи известни, по–удовлетворяващо е да учим хората за Йехова Бог, защото това носи слава на него. Разбрахме колко са верни думите на Исус: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35)