ЗНАЕШ ЛИ...

Как се използвали ръчните мелници в древността?

С ръчните мелници се мелело зърно за получаване на брашно за хляб. Това било ежедневно задължение на жените или слугите в почти всеки дом. В древността звукът от меленето бил характерен за ежедневието. (Изход 11:5; Йеремия 25:10)

Египетски предмет, представящ човек, който мели с ръчна мелница

Предмети от древен Египет онагледяват този процес. Зърното се поставяло върху леко вдлъбната каменна повърхност. Човек коленичел пред неподвижната част на мелницата и с две ръце хващал по–малкия камък, като го движел напред–назад по повърхността и така мелел зърното. Според един източник горните камъни обикновено тежали между 2 и 4 кг. Ако се използвал като оръжие, такъв камък можел да убие човек. (Съдии 9:50–54)

Меленето на зърно било толкова важно за благополучието на семейството, че в Закона, даден на израилтяните, се забранявало вземането на мелничен камък в залог. Там се казва: „Никой не бива да взема в залог ръчна мелница или горния ѝ камък, защото така взема в залог средството за прехрана.“ (Второзаконие 24:6, бел. под линия)

Какво означава изразът „в прегръдката“?

Апостол Йоан в прегръдката на Исус при последната Пасха

Според Библията Исус е „в прегръдката на Бащата“. (Йоан 1:18, бел. под линия) Изразът показва, че Исус е близък с Бога и има неговото благоволение. Тези думи имат връзка с обичайния начин, по който се хранели юдеите.

В дните на Исус те се разполагали полулегнали около масата. Главата на всеки била обърната към масата, а краката му били назад. Човек слагал левия си лакът върху възглавница и се подпирал на него. Така дясната ръка оставала свободна. Всички, които се хранели, били един до друг, облегнати на лявата си страна, така че „главата на всеки човек била близо до гърдите на седящия зад него и затова се казвало, че той бил в прегръдката на този зад него“, се посочва в един източник.

Да си в прегръдката на домакина на някое угощение или на главата на семейство, се смятало за голяма чест. Затова при последната Пасха в прегръдката на Исус бил „ученикът, когото Исус особено обичал“, апостол Йоан. По този начин Йоан можел ‘да се облегне назад на гърдите на Исус’ и да му зададе въпрос. (Йоан 13:23–25; 21:20)