БИОГРАФИЧЕН РАЗКАЗ
Наследство, предавано седем поколения
Хората казват, че много приличам на баща си. От него съм наследил стойката, очите и чувството за хумор. Той ми е предал и още нещо — ценно наследство, пазено в семейството ни в продължение на 7 поколения. Нека разкажа.
Научавам повече за семейното наследство, с баща ми
На 20 януари 1815 г. в Хорнкасъл (Англия) бил роден моят прародител Томас Уилямс (1)a. Майка му починала две години по–късно и той и другите деца били отгледани от баща им, Джон Уилямс. Джон обучавал Томас на дърводелски занаят, но той избрал друга кариера.
По това време в Англия настъпило духовно съживяване. Проповедникът Джон Уесли се отделил от Англиканската църква и основал Методисткото движение, чиито членове наблягали на личното изучаване на Библията и проповядването. Ученията на Уесли се разпространявали бързо и семейство Уилямс ги възприело напълно. Томас станал проповедник, а след това мисионер в южната част на Тихия океан. През юли 1840 г. заедно със съпругата си Мери (2) той пристигнал на Лакебаb — вулканичен остров, който тогава бил населяван от канибали.
ЖИВОТ СРЕД КАНИБАЛИ
През първите си години във Фиджи Томас и Мери понесли големи трудности. Те се трудели много часове в примитивни условия и тропически горещини. Сблъскали се с неописуеми ужаси — междуплеменна война, удушаване на вдовици, убийство на деца и канибализъм — и хората като цяло отхвърляли посланието им. Мери и първородният ѝ син Джон се разболели и едва не умрели. През 1843 г. Томас писал: „Сърцето ми беше съкрушено. ... Бях на ръба на отчаянието.“ Въпреки това той и Мери не се отказали, черпейки сили от вярата си в Йехова Бог.
Междувременно Томас използвал дърводелските си умения, за да построи първата къща в европейски стил във Фиджи. Тя събудила любопитството на местните заради разстоянието между основата и жилищния етаж, както и други неща, непознати за тях. Точно преди да бъде завършена къщата, Мери родила втория си син, Томас Уитън (3) Уилямс.
През 1843 г. Томас старши помогнал за превеждането на Евангелието според Йоан на фиджийски език — задача, която се оказала истинско предизвикателство.c Той обаче бил умел и наблюдателен антрополог. Томас внимателно записал проучванията си в своята книга „Фиджи и фиджийците“ (1858 г.), която съдържа класически разказ за живота на местните жители през XIX век.
В резултат на 13–годишния усилен труд във Фиджи здравето на Томас се влошило и заедно със семейството си той се преместил в Австралия. След дълга и бележита служба на духовник Томас починал в Баларат (щата Виктория) през 1891 г.
„ЗЛАТО“ НА ЗАПАД
През 1883 г. Томас Уитън Уилямс и жена му Фиби (4) се преместили в Пърт (Западна Австралия). Второто им дете, Артър Бейкуел (5) Уилямс, тогава било на 9 години.
Когато Артър бил на 22, потърсил щастието в Калгурли — процъфтяващ град, където се добивало злато, на около 600 км източно от Пърт. Там попаднал на литература, издавана от Изследователите на Библията, както били познати Свидетелите на Йехова тогава. Той се абонирал за списание „Сионска стражева кула“. Развълнуван от прочетеното, Артър започнал да споделя новооткритото си познание с другите и да провежда събрания за изучаване на Библията. Това било скромното начало на дейността на Свидетелите на Йехова в Западна Австралия.
Артър разказал на семейството си за това, което научавал. Баща му Томас Уитън одобрявал връзката на Артър с Изследователите на Библията, но скоро починал. Майка му Фиби и сестрите му Вайолет и Мери също се присъединили към Изследователите. Вайолет станала целодневна проповедничка, или пионерка. Артър казал, че тя била „най–добрата, пламенна и искрена пионерка в Западна Австралия“. Вероятно Артър бил субективен в изказването си, но пламенността на Вайолет оказала голямо въздействие на следващото поколение на семейството.
След време Артър се оженил и се преместил в град Донибрук в югозападната част на Западна Австралия. Там го нарекли „Лудия проповедник“, защото пламенно известявал библейските пророчества относно 1914 г.d Шегите престанали, когато избухнала Първата световна война. Артър излагал библейска литература на прозореца в своя магазин и редовно проповядвал на клиентите. Там също била поставена табела, че всеки, който може да докаже Троицата — небиблейска доктрина, която Артър твърдо отхвърлял — ще получи 100 паунда. Така и никой не взел тези пари.
Домът на семейство Уилямс станал основно място, където се провеждало груповото изучаване на Библията и събранията на сбора в Донибрук. По–късно Артър построил Зала на Царството, или място за събрания, която била една от първите в Западна Австралия. Дори над 70–годишен той слагал костюм и вратовръзка, оседлавал стария си кон на име Дол и отивал да проповядва надлъж и нашир из областта Донибрук.
Децата на Артър били силно повлияни от баща си, който бил тих, изпълнен с достойнство, но в същото време пламенен. Дъщеря му Флорънс (6) станала мисионерка в Индия. Синовете му Артър Линдзи (7) и Томас дълго време служили като старейшини в сбора, подобно на баща си.
„СЛАДКАТА“ ЛЕЙДИ УИЛЯМС
Артър Линдзи Уилямс, моят прадядо, бил познат с благия си характер. Той винаги отделял време за хората и се отнасял към тях с уважение. Също така станал шампион по сечене на дърва с брадва, като спечелил 18 регионални състезания за 12 години.
Той обаче не се зарадвал особено, когато двегодишният му син Роналд (8) (моят дядо) ударил с брадва едно малко ябълково дърво близо до дома им. Майката на Роналд внимателно превързала дървото и в крайна сметка то родило необикновено сладки ябълки. Новият сорт бил наречен Лейди Уилямс и е предшественик на Крипс Пинк, един от най–разпространените сортове ябълки.
След време Роналд, или Грамп, както го наричам, се заел с по–полезни дейности. Години наред той и баба ми бяха доброволци на строителни проекти на Свидетелите в Австралия и Соломоновите острови. Сега, близо 80–годишен, Грамп все още служи като старейшина и помага при строежите и ремонтирането на Зали на Царството в Западна Австралия.
ЦЕНЯ НАСЛЕДСТВОТО СИ
За да предадат нататък семейното наследство, родителите ми Джефри (9) и Джанис (10) Уилямс полагаха усилия да научат сестра ми Катрин (11) и мене (12) да ценим християнските принципи. На 13 години взех лично решение да живея според тези принципи. Веднъж когато посетих един християнски конгрес, брат Джон Бар, член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, се обърна към младежите: „Не пропилявайте най–ценното нещо, което имате — възможността да познавате и да обичате Йехова.“ През онази нощ отдадох живота си на Йехова. Две години по–късно започнах пионерска служба.
Днес със съпругата ми Клоуи се радваме да проповядваме целодневно в Том Прайс, отдалечен миньорски град в северозападната част на Западна Австралия. Работим на непълен работен ден, за да се грижим за нуждите си. Родителите ми заедно с Катрин и съпруга ѝ Андрю са пионери в Порт Хедланд, на около 420 км на север. Освен това баща ми и аз сме старейшини в сбора.
Преди 7 поколения моят прародител Томас Уилямс взел решение да служи на Йехова Бог. Той оставил пример на вяра и християнска служба, който стигна до мене. Чувствам се благословен да имам такова богато духовно наследство.
a Числата отпращат към отделните личности от снимките на стр. 12 и 13.
b Преди наричан Лакемба, островът е част от източната островна група Лау (Фиджи).
c Мисионерът Джон Хънт превел по–голяма част от Новия завет на фиджийски, издаден през 1847 г. Преводът се отличава с използването на Божието име, което на фиджийски е „Джиова“.
d Виж приложението „1914 г. — важна година в библейските пророчества“ от книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова и на разположение на www.jw.org/bg.