„Бог обича онзи, който дава с радост“

За какъв подарък би бил наистина признателен? Несъмнено повечето от нас биха се радвали да получат подарък от някого, който е подтикнат от обич, а не от чувство на дълг или задължение. Що се отнася до даването, важни са подбудите. Те са от значение за нас, но нещо повече — те са от значение и за Бога. Нека разгледаме думите, които Павел записал под вдъхновение от Бога във 2 Коринтяни 9:7.

Защо Павел написал тези думи? Той искал да насърчи християните в град Коринт да участват в оказването на помощ на своите нуждаещи се събратя в Юдея. Дали се опитал да ги накара насила да дадат от средствата или притежанията си? Напротив, той писал: „Нека всеки постъпи така, както е решил в сърцето си, и нека това не бъде неохотно или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост.“ Нека по–подробно разгледаме думите му.

„Както е решил в сърцето си.“ Християнинът дава, защото е „решил в сърцето си“ да направи това, посочил Павел. В същото време той не просто забелязва нуждите на събратята си. Както казва един учен, думата от езика на оригинала, предадена като „решил“, „носи смисъла на предварително взето решение“. Следователно християнинът обмисля внимателно от какво се нуждае неговият събрат и се пита как може да му помогне. (1 Йоан 3:17)

„Нека това не бъде неохотно или по принуда.“ Павел споменал два начина на даване, които са неприемливи за истинските християни — без желание и насила. Гръцкият израз, преведен „неохотно“, буквално означава „с жал (или мъка)“. Онзи, който дава неохотно, прави това „със сърце, нажалено от мисълта, че трябва да се раздели с пари“ — се обяснява в един справочник. А онзи, който дава по принуда, прави това, защото се чувства под натиск. Кой от нас би искал да получи подарък от някого, който го дава без желание или насила?

„Бог обича онзи, който дава с радост.“ Когато реши да даде нещо, християнинът трябва да го направи с радост, обяснява Павел. Ако е подтикнат от правилни подбуди, даването ще му носи истинско щастие. (Деяния 20:35) Радостта му ще бъде явна за другите. Всъщност изразът „с радост“ може да се отнася както за чувствата, така и за изражението на даващия. Онзи, който дава с радост, докосва сърцето ни. Неговата постъпка стопля и Божието сърце. Друг превод на казаното от Павел гласи: „Бог обича хората, които обичат да дават.“ („Превод на съвременен английски“)

Казаното от апостол Павел относно даването е основен принцип за християните днес. Независимо дали даваме от времето, силите или материалните си притежания, нека правим това от сърце и тъй като изпитваме истинско удоволствие да проявяваме щедрост към другите, особено към нуждаещите се. Така не само ще сме щастливи, но и ще сме скъпоценни в очите на Бога, защото той „обича онзи, който дава с радост“.