Пази се от суеверно използване на Библията
„СЛОВОТО на Бога е живо и оказва силно въздействие.“ (Евр. 4:12) С тези думи апостол Павел наблегнал на силата на Божието слово да докосва сърцето и да променя живота на хората.
Но този възглед за силата на посланието на Библията бил изкривен, когато след смъртта на апостолите се разпространило предсказаното отстъпничество. (2 Пет. 2:1–3) След време църковните водачи започнали да приписват магически сили на Божието Слово. Професор Хари Гамбъл пише относно „магическата употреба на християнските текстове“. Той посочва, че през трети век Ориген, един от отците на църквата, казал, че „самото звучене на свещените слова е полезно: щом думите в езическата магия имат сила, колко по–въздействащи трябва да са божествените думи в писанието“. Йоан Златоуст, който живял в края на четвърти век, писал, че „дяволът няма да се осмели да се приближи до къща, в която се намира Евангелието“. Той казал също, че някои носели извадки от евангелията на врата си като талисман. Професор Гамбъл отбелязва още, че католическият теолог Августин „смятал за допустимо при главоболие да се спи с екземпляр от Йоановото евангелие под възглавницата“. Така библейските текстове били използвани за магически цели. Възможно ли е и ти да гледаш на Библията като на талисман, който ти носи късмет или те предпазва от зло?
Може би още по–разпространена погрешна употреба на Библията е библиомантията. Тя представлява отваряне на книга, често пъти Библията, на случайна страница и прочитане на първия попаднал пред погледа текст с идеята, че той ще даде нужното ръководство или ще предскаже бъдещето. Например според професор Гамбъл, когато веднъж чул едно дете в съседна къща да казва „Вземи и чети, вземи и чети“, Августин приел това като заповед от Бога да отвори Библията и да прочете първото, което види.
Чувал ли си за хора, които, когато имат проблем, се молят на Бога и след това отварят Библията наслуки, смятайки, че първият стих, който прочетат, ще им помогне да се справят с проблема? Въпреки че намеренията им са добри, това не е начинът, по който християните трябва да търсят ръководство от Писанието.
Исус уверил учениците си, че ще им изпрати „помощника, светия дух“. И добавил: „[Той] ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичко, което ви казах.“ (Йоан 14:26) За разлика от това библиомантията не изисква познание върху Писанието.
Този и други видове суеверно използване на Библията са често срещани. Тя обаче осъжда предсказването по поличби. (Лев. 19:26; Втор. 18:9–12; Деян. 19:19) „Словото на Бога е живо и оказва силно въздействие“, но ние трябва да умеем да си служим с него. Точното познание върху Библията, а не суеверното ѝ използване, подобрява живота на хората. Като са придобили такова познание, мнозина са променили морала си, изоставили са пагубния си начин на живот, укрепили са семейството си и са развили лични отношения с Автора на Библията.