Дали папата е „наследник на свети Петър“?

ПРЕЗ 2002 г. папа Йоан Павел II написал писмо до епископа на Лимбург (Германия), с което отменил негово решение във връзка с абортите. В увода към писмото папата обяснил, че е отговорен за „добруването и единството на отделните църкви според волята на Исус Христос“. Освен това заявил, че има властта да отмени решението на епископа, защото като папа е „наследник на свети Петър“.

Според католическата църква „Христос назначил свети Петър за глава на всички апостоли“. Освен това тя учи, че „Христос е постановил Петър да има постоянни наследници и това са именно католическите епископи“. („Нова католическа енциклопедия“, 2003 г., 11 том, 495 и 496 страница)

Това са сериозни твърдения. Но дали са основателни? Разгледай отговорите на следните три въпроса: (1) Дали Библията подкрепя твърдението, че Петър бил първият папа? (2) Какво разкрива историята за произхода на папската институция? (3) Дали поведението и ученията на папите доказват твърдението им, че са наследници на Петър?

Дали Петър бил първият папа?

Католиците твърдят, че църквата е основана на Петър, като се позовават на думите на Исус, записани в Матей 16:18: „Ти си Петър. Върху тази скала ще изградя своя сбор.“ Всъщност тези думи са изписани на латински от вътрешната страна на купола на базиликата „Свети Петър“ в Рим.

Августин, почитан като един от отците на църквата, първоначално твърдял, че сборът бил изграден върху Петър. Но към края на живота си той променил възгледа си за значението на Исусовите думи. В своя труд „Поправки“ Августин писал, че Исус е този, върху когото е основана църквата, или християнският сбор, а не Петър.a

Вярно е, че в евангелията често се говори за апостол Петър. Исус избрал трима от апостолите си — Йоан, Яков и Петър — да присъстват на някои специални събития. (Марко 5:37, 38; 9:2; 14:33) Исус поверил на Петър „ключовете на небесното царство“, които апостолът използвал да отвори пътя към Царството първо за юдеите и прозелитите, след това за самаряните и накрая за езичниците. (Матей 16:19; Деяния 2:5, 41; 8:14–17; 10:45) Тъй като бил общителен, Петър понякога служел като говорител на апостолите. (Деяния 1:15; 2:14) Но дали всичко това показва, че той бил глава на сбора през първи век?

Апостол Павел наистина писал, че Петър бил назначен за „апостол сред обрязаните“. (Галатяни 2:8) Но както разбираме от контекста, той не твърдял, че Петър ръководи сбора. Павел по–скоро говорел за задачата на Петър да проповядва сред юдеите.

Въпреки че Петър получил големи отговорности, никъде в Библията не четем, че той претендирал да е глава на сбора и нито че сам вземал решения от името на другите ученици. В своето писмо той нарекъл себе си „апостол“ и „старейшина“ и нищо повече. (1 Петър 1:1; 5:1)

Какво разкрива историята за произхода на папската институция?

Кога и как възникнала идеята за издигането на папа? Още докато апостолите били живи, някои смятали, че е приемливо един мъж да се стреми към власт над събратята си. Но как гледали апостолите на подобно мислене?

Самият апостол Петър казал на мъжете, които заемали отговорни позиции в сбора, да не ‘господаруват над онези, които са Божие наследство’, и да ‘се препашат със смирение в отношенията помежду си’. (1 Петър 5:1–5) Апостол Павел предупредил, че в сбора ще се появят мъже, които „ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си“. (Деяния 20:30) В края на първи век апостол Йоан написал писмо, в което строго осъдил един ученик на име Диотреф. Защо направил това? Една от причините била, че на този мъж ‘му харесвало да заема първото място’ в сбора. (3 Йоан 9) Съветите на апостолите действали като защита, възпирайки за известно време амбициите на някои личности в сбора. (2 Солунци 2:3–8)

Но скоро след като умрял и последният от апостолите, някои мъже започнали да придобиват все повече власт. В книгата „Кембриджска история на християнството“ се казва: „Вероятно преди средата на втори век в Рим не е имало епископ, в чиито ръце да е била съсредоточена цялата власт.“ Към трети век епископът на Рим се провъзгласил за най–влиятелната личност в християнството, или поне в част от него.b За да добавят тежест към твърдението, че на епископа на Рим се полага върховната власт, някои съставили списък с наследниците на Петър.

Но този списък не може да бъде приет за надеждно доказателство поради няколко причини. Първо, някои имена в него не могат да бъдат потвърдени. Нещо повече, този списък е основан на невярна информация. В какъв смисъл? Дори Петър наистина да е проповядвал в Рим, както твърдят някои светски източници от първи и втори век, няма доказателства, че той е бил глава на сбора там.

Това ясно личи от следния факт: когато писал до сбора в Рим, апостол Павел включил в писмото си обширен списък с имената на християните там, но не споменал Петър. (Римляни 16:1–23) Ако Петър бил глава на сбора в Рим, дали Павел щял да го пренебрегне и да пропусне името му?

Обърни внимание също, че по времето, когато Петър написал първото си вдъхновено от Бога писмо, Павел написал второ писмо до Тимотей. В това писмо, което било написано от Рим, Павел не споменава Петър. Всъщност Павел написал шест писма от Рим, като в никое от тях не говори за Петър.

Около трийсет години, след като Павел написал писмата си, апостол Йоан написал три писма и книгата Откровение. Никъде в тях той не казва, че сборът в Рим е най–видният или че съществува глава на сбора, който заема най–видната позиция като предполагаем наследник на Петър. Нито Библията, нито историята потвърждават твърдението, че Петър се провъзгласил за първия епископ на сбора в Рим.

Дали поведението и ученията на папите доказват твърдението им?

Нормално е да очакваме някой, който твърди, че е „наследник на свети Петър“ и „представител на Христос“, да подражава на Петър и Исус и да следва техните учения. Например дали Петър изисквал някакво по–специално отношение от страна на своите събратя? Разбира се, че не. Той не приемал да му бъдат оказвани специални почести. (Деяния 10:25, 26) Какво да кажем за Исус? Той обяснил, че е дошъл не да му служат, а да служи на другите. (Матей 20:28) Дали и папите имат подобно поведение? Дали се стремят да избягват известността, титлите и показните прояви на богатство и власт?

Петър и Христос били праведни мъже, които се стремели към мир. Сравни това със записаното за папа Лъв X в „Теологичен и църковен речник“: „[Той] участвал в политиката, често облагодетелствал своите роднини и близки и бил отдаден на разточителни светски удоволствия, а пренебрегвал неотложните дела от духовно естество.“ Карл Амон, католически свещеник и професор по история на църквата, обяснява, че достоверни източници относно папа Александър VI разкриват участието му в „ужасяващ брой безскрупулни дела, злоупотреба с властта, продаване на църковни длъжности и неморалност“.

Какво да кажем за ученията на папите? Дали те са в съгласие с ученията на Петър и Христос? Петър не вярвал, че всички добри хора отиват на небето. Той ясно казал за цар Давид, който бил добър човек: „Давид не се възнесе на небесата.“ (Деяния 2:34) Също така Петър не учел, че бебетата трябва да бъдат покръствани. Той обяснил, че покръстването е стъпка, която вярващият трябва да предприеме напълно съзнателно. (1 Петър 3:21)

Исус учел последователите си да не се стремят да изпъкват над останалите. Той казал: „Ако някой иска да бъде пръв, трябва да бъде най–последен от всички и да служи на всички.“ (Марко 9:35) Малко преди смъртта си, Исус дал на учениците си следния ясен съвет: „Нека не ви наричат учители, защото вашият учител е един, а всички вие сте братя. Освен това никого на земята не наричайте свой баща, защото един е вашият Баща — небесният. И нека не ви наричат водачи, защото един е вашият Водач — Христос.“ (Матей 23:1, 8–10) Смяташ ли, че папите се придържат към ученията на Петър и Христос?

Някои твърдят, че папите трябва да запазват длъжността си дори и да не водят християнски начин на живот. Дали това ти звучи разумно? Исус казал: „Всяко добро дърво дава добри плодове, а всяко прогнило дърво дава лоши плодове, доброто дърво не може да дава лоши плодове, нито прогнилото дърво може да дава добри плодове.“ Въз основа на доказателствата мислиш ли, че Петър и Христос биха искали да бъдат свързвани с плодовете, тоест с делата на папите? (Матей 7:17, 18, 21–23)

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 25]

Дали папите следват примера на Петър?