Дали сме изгубили своето чувство за грях?

ДО НЕОТДАВНА вярващите редовно чуваха проповедниците пламенно да заклеймяват от амвона т.нар. седем смъртни гряха — страстта, лакомията, алчността, мързелът, гневът, завистта и гордостта. Често проповедниците описваха лошите последствия от греха и насърчаваха слушателите си да се разкаят. „Днес повечето религиозни послания премълчават неудобната истина за греха и се съсредоточават върху темите, които карат хората да се чувстват добре — казва един писател.“

Много журналисти забелязват тази тенденция. Това личи от следните извадки от пресата:

▪ „Понятията грях, покаяние и изкупление са старомодни. Предпочитани са утешителните проповеди за самоуважението и себелюбието.“ (в. „Стар Бийкън“, Аштабула, Охайо)

▪ „Чувството за грях е почти изчезнало.“ (сп. „Нюзуик“)

▪ „Вече не се питаме ‘Какво изисква Бог от мене?’, а ‘Какво може да направи Бог за мене?’.“ (в. „Чикаго Сън Таймс“)

В днешното многообразно и толерантно общество хората се колебаят да съдят морала на другите. Това се смята за неуместно. Най–големият грях изглежда е да съдиш постъпките на някого другиго. Мнозина разсъждават по следния начин: „Онова, в което вярваш, може да е добре за тебе, но не бива да налагаш мнението си на другите. В наше време хората ръководят живота си според различни ценности. Никой няма монопол над моралната истина. Ценностите на другите са също толкова правилни, колкото и твоите.“

Този начин на разсъждение доведе до промени в речника на хората. Думата „грях“ вече рядко бива използвана в сериозен контекст. За мнозина тя е станала предмет на шеги. Вече не се казва, че хората „живеят в грях“, а че просто „живеят заедно“. Те вече не „изневеряват“, а „имат връзка“. Те вече не са „хомосексуалисти“, а просто предпочитат „алтернативен начин на живот“.

Няма съмнение, че е настъпила промяна относно това, което хората смятат за „нормално“ или осъждат като „грях“. Но каква е причината за тази промяна? Какво стана с греха? Дали е от значение твоята гледна точка по въпроса?