Когато брачният партньор се нуждае от специални грижи

ВЪВ всеки брак понякога може да има трудности, но когато единият от брачните партньори страда от хронична болест, а другият е здрав, трудностите може да се увеличат.b Дали брачният ти партньор има хронично заболяване и се нуждае от твоите грижи? Ако е така, дали те тревожат някои от следните въпроси: „Какво ще правя, ако състоянието на брачния ми партньор се влоши още повече? Колко дълго ще мога да се грижа за него, да готвя, да чистя и да ходя на работа? Защо изпитвам вина за това, че аз съм здравият?“

От друга страна, ако ти си този, който е болен, може би се питаш: „Как да запазя самоуважението си, след като не съм в състояние да изпълнявам отговорностите си? Дали партньорът ми не ми е ядосан за това, че съм болен? Дали щастието ни като двойка е приключило?“

За съжаление някои бракове не са издържали на напрежението, породено от хроничното заболяване на единия от партньорите. Но това не означава, че и твоят брак е обречен на провал.

Много двойки с подобни обстоятелства остават заедно и се радват на щастлив брак. Да разгледаме примера на Йошиаки и Казуко. Тъй като е получил травма на гръбначния стълб, Йошиаки не може да направи и най–малкото движение без чужда помощ. Казуко обяснява: „Съпругът ми се нуждае от помощ във всичко. Поради грижите, които полагам за него, вратът, раменете и ръцете ме болят и затова се лекувам в ортопедична клиника. Често се чувствам на ръба на силите си.“ Въпреки трудностите Казуко казва: „Нашите отношения станаха още по–близки.“

Как една семейна двойка може да запази щастието си при подобни обстоятелства? За да продължават да изпитват удовлетворение в брака си, е важно брачните партньори да не гледат на болестта като на удар единствено върху този, който е болен, а като на удар върху двамата. Все пак, когато единият от тях е болен, това засяга и двамата, макар и по различен начин. Тази силна връзка между мъжа и жената е описана в Битие 2:24: „Мъжът ще остави баща си и майка си и ще се обвърже с жена си, и те ще станат една плът.“ Следователно, когато единият от партньорите има хронично заболяване, е важно и двамата да полагат усилия да се справят с това предизвикателство.

Освен това проучванията показват, че брачните партньори, които запазват добри взаимоотношения помежду си, въпреки че единият от тях е хронично болен, приемат своята ситуация и намират резултатни начини да се приспособят към нея. Начинът, по който са се научили да се справят с проблема, отразява непреходните съвети на Библията. Обърни внимание на следните три предложения.

Проявявайте загриженост един към друг

В Еклисиаст 4:9 се казва: „По–добре са двама, отколкото един.“ Защо? В 10 стих се обяснява: „Ако единият падне, другият ще вдигне другаря си.“ Дали ‘вдигаш своя другар’, като му показваш, че го цениш?

Защо не помислите по какви начини можете да си окажете практична помощ един на друг? Йонг, чиято жена е частично парализирана, казва: „Опитвам се винаги да проявявам загриженост към моята съпруга. Когато съм жаден, се питам дали и тя не е жадна. Ако ми се излиза навън, за да се наслаждавам на пейзажа, я питам дали би искала да дойде с мене. Страдаме заедно и издържаме заедно.“

От друга страна, ако ти си този, който получава помощ от своя партньор, дали има някои неща, които би могъл да правиш за себе си, без да застрашаваш здравето си? Ако има такива неща, това би могло да увеличи самоуважението ти и да помогне на партньора ти да продължава да се грижи за тебе.

Вместо да смяташ, че знаеш как най–добре да проявяваш загриженост към партньора си, защо не го попиташ от какво се нуждае той? Нанси, спомената в началото на статията, в крайна сметка казала на съпруга си как се чувства, поради това че не знае какво е финансовото положение на семейството. Сега съпругът ѝ се опитва да говори с нея повече по този въпрос.

Следвай уравновесена програма

Мъдрият цар Соломон казал: „За всяко нещо си има време.“ (Еклисиаст 3:1) Може би ти изглежда невъзможно да следваш уравновесена програма, тъй като болестта е нарушила семейната ви рутина. Какво можете да направите, за да постигнете поне известно равновесие?

Ще бъде добре от време на време да оставяте настрана безпокойството относно болестта. Можете ли все още да правите някои от нещата, на които сте се радвали, преди болестта да връхлети семейството ви? Ако не, то какви нови неща можете да правите заедно? Това може да е нещо лесно, като например да четете един на друг, или нещо малко по–трудно, като например да научите нов език. Ако правите заедно неща, които не са свързани с болестта, това ще засили връзката помежду ви и ще изпитвате по–голямо щастие.

Друг начин да останете уравновесени, е да прекарвате време в компанията на други хора. В Библията, в Притчи 18:1, се казва: „Който страни от другите, преследва себелюбивите си желания, противи се на всякаква мъдрост.“ Забелязвате ли, че според този стих изолирането от другите може да има отрицателно влияние върху ума? Но ако от време на време общувате с други хора, това може да повдигне духа ви и да ви помогне да си възвърнете правилната преценка. Защо не поемете инициативата и не поканите някого на гости?

Понякога постигането на равновесие е особено трудно за онези, които се грижат за болния си партньор. Някои вършат прекалено много работа и така бавно се изтощават и застрашават собственото си здраве. Накрая много от тях не са способни да продължат да се грижат за партньора си, когото обичат. Затова, ако се грижиш за хронично болния си партньор, не пренебрегвай собствените си нужди. Редовно отделяй време, за да си отпочинеш в спокойна обстановка.c Някои са установили, че се чувстват по–добре, след като от време на време споделят притесненията си с доверен приятел от същия пол.

Опитай се да останеш положителен

Библията ни предупреждава: „Не казвай ‘Защо предишните дни бяха по–добри от сегашните?’.“ (Еклисиаст 7:10) Така че не мислете за това какъв можеше да бъде животът ви без болестта. Помнете, че в този свят винаги ще има някакви проблеми, които да помрачат щастието ви. Тайната на успеха е да приемете положението, в което се намирате, и да се възползвате от него по възможно най–добрия начин.

Какво може да помогне на тебе и на твоя партньор в това отношение? Разговаряйте за благословиите, които имате. Радвайте се дори на най–малкия напредък в борбата с болестта. Планирайте приятни неща, които да очаквате, и си поставяйте постижими цели.

Шожи и Акико приложили гореспоменатите съвети и постигнали добър резултат. След като на Акико ѝ била поставена диагноза фибромиалгия, двамата трябвало да напуснат назначението, което имали като целодневни християнски проповедници. Дали били обезсърчени? Разбира се. Но Шожи дава следния съвет на онези, които попадат в подобни обстоятелства: „Не се обезсърчавайте, като мислите за нещата, които повече не можете да правите. Останете положителни. Дори и ако двамата се надявате след време да се върнете към нормалния си начин на живот, се опитайте да се съсредоточите върху настоящия си живот. За мене това означава да съсредоточа вниманието си върху своята съпруга и това да ѝ помагам.“ Подобни практични съвети могат да помогнат и на тебе, ако твоят партньор се нуждае от специални грижи.