Знаеш ли...

Защо по времето на Исус юдеите били разпръснати на толкова много места?

Когато Исус казал на някои от своите слушатели, че където щял да бъде той, те нямало да могат да отидат, юдеите се питали: „Къде възнамерява да отиде този човек ...? Дали не възнамерява да отиде при юдеите, разпръснати сред гърците?“ (Йоан 7:32–36) Не след дълго християнските мисионери проповядвали добрата новина сред юдеите, които били разпръснати в областта край Средиземно море. (Деяния 2:5–11; 9:2; 13:5, 13, 14; 14:1; 16:1–3; 17:1; 18:12, 19; 28:16, 17)

Това разпръсване, или диаспора, било вследствие на факта, че юдеите били отведени в плен от своята родина от народите, които ги покорили — най–напред от асирийците, през 740 г. пр.н.е., а след това от вавилонците, през 607 г. пр.н.е. Само един остатък от пленниците се завърнал в Израил. (Исаия 10:21, 22) Останалите продължили да живеят там, където се били заселили.

Ето защо през пети век пр.н.е. във всичките 127 области на персийската империя имало юдейски общности. (Естир 1:1; 3:8) В резултат на усилията, които полагали юдеите, за да обърнат другите към юдаизма, след време голям брой хора научили поне нещо за Йехова и за Закона, който той бил дал на юдеите. (Матей 23:15) На празника Петдесетница през 33 г. от н.е. в Йерусалим дошли юдеи от най–различни земи и чули добрата новина относно Исус. Поради тази причина разпръсването на юдеите в цялата римска империя допринесло за бързото разпространение на християнството.

Колко злато притежавал цар Соломон?

В Библията четем, че Хирам, царят на Тир, изпратил на Соломон 4 тона злато, царицата на Сава му дала подобно количество, а флотата на Соломон му донасяла над 15 тона злато от Офир. В повествованието се казва, че ‘теглото на златото, което дохождало на Соломон всяка година, било шестстотин и шестдесет и шест златни таланта’, което се равнява на повече от 25 тона злато. (3 Царе 9:14, 28; 10:10, 14) Дали това е възможно? С какви запаси от злато разполагали царете в онези времена?

Според един древен надпис, който учените смятат за достоверен, египетският фараон Тутмос III (второто хилядолетие пр.н.е.) принесъл в дар около 13,5 тона злато в храма на Амон Ра в Карнак. През осми век пр.н.е. асирийският цар Теглат–феласар III получил над 4 тона злато като налог от Тир, а Саргон II дарил същото количество злато на вавилонските богове. За македонския цар Филип II (359–336 г. пр.н.е.) се казва, че е добивал повече от 28 тона злато всяка година от мините в Пангеум в Тракия.

Смята се, че когато завладял персийската столица Суза, синът на Филип — Александър Велики (336–323 г. пр.н.е.) — взел оттам около 1180 тона злато, а от цяла Персия — почти 7000 тона. Когато мислим за тези сведения, разбираме, че библейското описание относно златото на цар Соломон не е преувеличено.