Можеш да си щастлив въпреки разочарованието

КОЙ от нас не е бил разочарован? Дори нашият небесен Баща, Йехова Бог, е изпитвал болката от разочарованието. Например той избавил израилтяните от робство в Египет и ги благословил богато. В Библията обаче се казва: „Отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!“ (Псалм 78:41, Ве) Въпреки това Йехова винаги е бил „щастливият Бог“. (1 Тимотей 1:11)

Вярно е, че има много причини да се разочароваме. Но как можем да им попречим да ни отнемат радостта? Какво можем да научим от начина, по който Йехова Бог се справя с разочарованията?

Неща, които са причина за разочарование

„Времето и случаят“ могат да сполетят всеки един от нас, както се казва в Божието Слово. (Еклисиаст 9:11) Съвсем ненадейно едно престъпление, злополука или болест могат да ни причинят много проблеми, а с тях и разочарование. В Библията се казва също: „Отлагано ожидане изнемощява сърцето.“ (Притчи 13:12) Когато с нетърпение ожидаме, или очакваме, нещо добро, сме изпълнени с радост, но ако то не се изпълни скоро, може да се разочароваме или обезсърчим. Да вземем за пример Дънканa. Той имал силното желание да продължи да служи като мисионер, но обстоятелствата се променили и след дълги години в мисионерската служба, се наложило той и съпругата му да се върнат вкъщи. „За първи път в живота си изгубих посоката пред себе си — споделя той. — Нямах никакви цели. Като че ли нищо вече не беше важно.“ Болката от разочарованието може да продължи дълго време, както било в случая с Клер. Тя обяснява: „Когато бях бременна в седмия месец, загубих детето си при спонтанен аборт. Оттогава минаха години, но все още, когато видя някое момче да изнася доклад на сцената, си мисля: ‘Синът ми сега щеше да е на същата възраст.’“

Може да е болезнено също, когато някой те разочарова, както става например, когато едно ходене заедно бъде прекратено, един брак се разпадне, едно дете се разбунтува или един приятел прояви неблагодарност. Тъй като живеем сред несъвършени хора в трудни времена, възможностите за разочарование са безгранични.

Нашите собствени грешки също може да станат причина за разочарование. Например, ако не успеем да вземем някой изпит, не се представим добре на интервю за работа или не спечелим нечие сърце, може да се почувстваме безполезни. Може да се разочароваме от себе си, ако някой, когото обичаме, претърпи неуспех. Мария казва: „Изглеждаше, че дъщеря ми се справя добре в духовно отношение. Смятах, че съм ѝ дала добър пример. Но когато тя обърна гръб на Йехова Бог и на нашите семейни ценности, се почувствах така, сякаш съм се провалила напълно. Успехите, които бях постигнала в други аспекти на живота си, не успяха да компенсират този провал. Чувствах се толкова обезсърчена!“

Как можем да се справим с подобни разочарования? За да намерим отговора, нека обърнем внимание на начина, по който Йехова се справя с разочарованията.

Съсредоточавай се върху разрешаването на проблема

Йехова Бог любещо се грижел за първата човешка двойка, Адам и Ева, но и двамата се оказали неблагодарни и се разбунтували. (Битие, 2 и 3 глава) След това техният син Каин започнал да развива лоша нагласа. Пренебрегвайки предупреждението на Йехова, той убил собствения си брат. (Битие 4:1–8) Можеш ли да си представиш какво разочарование изпитал Йехова?

Защо това разочарование не отнело радостта на Бога? Защото той имал за цел да напълни земята със съвършени хора и продължил да работи, за да осъществи тази цел. (Йоан 5:17) Именно във връзка с това Йехова осигурил изкупителната жертва и своето Царство. (Матей 6:9, 10; Римляни 5:18, 19) Йехова Бог се съсредоточил не върху проблема, а върху неговото разрешаване.

Божието Слово ни насърчава да се съсредоточаваме върху нещата, които можем да направим, вместо върху онези, които бихме могли или би трябвало да направим. В Библията се казва: „Постоянно мислете за това, което е истинно, което заслужава сериозно внимание, което е праведно, което е целомъдрено, което е достойно за обич, за което се говори добре, за всяка добродетел и за това, което заслужава похвала.“ (Филипяни 4:8)

Правилен възглед относно разочарованието

Може да се случат различни неща, които да променят живота ни изцяло. Например може неочаквано да останем без работа или здравето ни рязко да се влоши. Може да загубим своя брачен партньор, привилегиите, които преди сме имали, дома си или приятелите си. Как можем да се справим с подобни промени?

Някои хора са установили, че е полезно да степенуват нещата по важност. Дънкан, споменат по–горе, казва: „Когато със съпругата ми осъзнахме, че никога повече няма да можем да се върнем към предишния си начин на живот се почувствахме напълно съсипани. Но в крайна сметка решихме да поставим на преден план в живота си две основни неща — да се грижим за майката на моята съпруга и да продължим с целодневната служба, ако е възможно. Когато сме изправени пред вземането на решение, обмисляме внимателно как то ще се отрази на тези две неща. Това опростява живота ни.“

Мнозина от нас имат склонността да преувеличават нещата, когато се сблъскат с разочарование. Например усилията ни при възпитаването на детето, кандидатстването за работа или проповядването на добрата новина в чуждоезиков район може да не донесат желания резултат. Може да си мислим, че сме се провалили. Добре е да помним обаче, че както разочароващото начало на човешкото съществуване не показало, че Бог се е провалил, така и ние не бива да мислим, че сме се провалили само защото резултатите от усилията ни може първоначално да ни разочароват. (Второзаконие 32:4, 5)

Лесно е да реагираме остро, когато другите ни разочароват. Йехова обаче не постъпва по такъв начин. Цар Давид дълбоко го разочаровал, когато извършил прелюбодейство и нагласил нещата така, че съпругът на жената да бъде убит. Въпреки това Йехова видял искреното разкаяние на Давид и продължил да го използва като свой служител. Подобно на Давид грешка допуснал и цар Йосафат, като сключил съюз с враговете на Бога. Пророкът на Йехова му казал: „Затова, гняв от Господа има върху тебе. Все пак, обаче, намериха се в тебе добри неща.“ (2 Летописи 19:2, 3) Йехова преценил, че тази грешка на Йосафат не го прави предател. По същия начин и ние можем да запазим своите приятели, като не реагираме прекалено остро, когато допуснат грешка. Приятелите, които ни разочароват, може все още да притежават и хубави качества. (Колосяни 3:13)

Бихме могли да гледаме на разочарованията като на неизбежни неравности по пътя към крайния успех. Възможно е също да се разочароваме от себе си, когато извършим грях. Въпреки това можем да възстановим равновесието си, ако предприемем необходимите решителни действия и продължим напред. Когато изпитвал силната болка от разочарованието от самия себе си, цар Давид писал: „Овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден; ... Признах греха си пред Тебе [Йехова] ... и Ти прости вината на греха ми.“ (Псалм 32:3–5) Ако разберем, че не правим онова, което Бог очаква от нас, трябва да го молим за прошка, трябва да променим своя начин на постъпване и трябва да бъдем решени занапред да следваме Божиите напътствия по–внимателно. (1 Йоан 2:1, 2)

Как да се подготвиш за разочарованията

Несъмнено всеки един от нас ще се сблъска с някакво разочарование в бъдеще. Какво можем да направим, за да се подготвим за това? Един възрастен християнин на име Бруно, който преживял разочарование, което променило целия му живот, каза следните интересни думи: „За мене най–важният фактор за справяне с разочарованието беше да продължа да правя онова, което правех и преди, за да укрепвам своята духовност. Знаех защо Бог допуска този жесток свят да продължава да съществува. Години наред изграждах близки взаимоотношения с Йехова. Бях много благодарен за усилията си, положени в тази насока, защото утехата от това да знам, че Бог е с мене, ми помогна да преодолея депресията, в която бях изпаднал.“

Когато мислим за бъдещето, можем да сме сигурни в едно нещо — макар че може да се разочароваме от себе си или от другите, Бог никога няма да ни разочарова. Всъщност той ни е казал, че името му, Йехова, означава „Аз ще стана това, което пожелая да стана“. (Изход 3:14, НС) Това ни уверява, че Бог ще стане каквото е необходимо, за да изпълни обещанията си. Той ни е обещал, че посредством своето Царство ще изпълни волята си „както на небето, така и на земята“. Затова апостол Павел писал: „Убеден съм, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито правителствата, . . . нито което и да било друго създание няма да успеят да ни разделят от Божията любов, проявена чрез нашия господар Христос Исус.“ (Матей 6:10; Римляни 8:38, 39)

Можем с увереност да очакваме изпълнението на Божието обещание, дадено чрез пророк Исаия: „Ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум.“ (Исаия 65:17) Колко е чудесно, че скоро ще дойде времето, когато споменът за преживените разочарования ще е останал завинаги в миналото!

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 13]

Не бива да мислим, че сме се провалили само защото резултатите от нашите усилия първоначално ни разочароват

[Текст в блока на страница 14]

Божието Слово ни насърчава да се съсредоточаваме върху нещата, които можем да направим, вместо върху онези, които бихме могли да направим

[Снимки на страница 15]

Бог е радостен въпреки грешките на хората, тъй като е сигурен, че целта му ще се изпълни

[Снимка на страница 16]

Поставянето на духовни цели ни помага да се справяме с разочарованията