Намерих изход от безсмислието в младежките си години

Разказано от Еусебио Морсильо

През септември 1993 г. посетих един затвор със засилена охрана. Поводът беше покръстването на една затворничка, по–малката ми сестра Мариви. Някои затворнички и служителки в затвора слушаха внимателно доклада и с уважение наблюдаваха покръстването. Преди да обясня как със сестра ми се озовахме на това място, нека ви разкажа за ранните години от нашия живот.

РОДЕН съм на 5 май 1954 г. в Испания и съм първото от осем деца, а Мариви е третото. Баба ни възпитаваше като ревностни католици. Спомням си, че докато бях с нея изпитвах приятното чувство, че съм предан на Бога. Но атмосферата вкъщи не беше никак духовна. Баща ни често биеше майка ни и нас, децата. Страхът беше част от живота ни и много ме болеше, когато виждах как майка ми страда.

Условията в училище допълнително ме обезсърчаваха. Един от нашите учители, който беше свещеник, удряше главите ни в стената, ако отговаряхме на някой негов въпрос неправилно. Друг свещеник малтретираше сексуално учениците, докато проверяваше домашната им работа. Освен това някои католически учения като огнения ад ме объркваха и плашеха. Скоро моята преданост към Бога угасна.

В примката на живот, лишен от смисъл

Без духовно ръководство, започнах да се събирам по дискотеките с хора, които водеха неморален начин на живот и имаха склонност към насилие. Често на тези места ставаха побоища, а за оръжия се използваха ножове, вериги, бутилки и столове. Въпреки че като цяло не участвах в тези побоища, при един от случаите ме удариха толкова силно, че загубих съзнание.

Накрая се уморих от всичко това и започнах да търся по–тихи дискотеки. Но и там се продаваха наркотици. Вместо удовлетворение и душевен мир, наркотиците ми донесоха само тревоги и халюцинации.

Въпреки че не бях удовлетворен от начина си на живот, подведох един от по–малките ми братя Хосе Луис и един близък приятел Мигел да тръгнат по този лош път. Както много други младежи в Испания по това време, и ние бяхме впримчени в порочния свят. Правех почти всичко само и само да намеря пари за наркотици. Загубих достойнството си.

Йехова ме избавя

Вече няколко пъти бях говорил с приятелите си за съществуването на Бога и за смисъла на живота. Започнах да търся Бога, като се опитвах да намеря някого, с когото да споделя чувствата си. Забелязах, че Франсиско, един от колегите ми, беше по–различен от другите. Изглеждаше щастлив, честен и добър, затова реших да му се доверя и да му кажа всичко. Франсиско беше Свидетел на Йехова и ми даде едно списание „Стражева кула“, в което имаше статия за наркотиците.

След като прочетох статията, се помолих на Бога за помощ: „Господи, знам, че съществуваш. Искам да те опозная и да върша волята ти. Моля те, помогни ми!“ Франсиско и други Свидетели използваха Библията, за да ме насърчават, и ми дадоха да чета основани на нея издания. Осъзнах, че те всъщност ми оказват помощта, за която се молех на Бога. Скоро след това започнах да говоря с приятелите си и с Хосе Луис за нещата, които научавах.

Един ден, след като се връщахме от рок концерт, се отделих малко настрани от приятелите си. Гледах ги просто като страничен наблюдател и бях поразен колко низко е станало нашето поведение под влиянието на наркотиците. В този момент реших да прекратя начина си на живот и да стана Свидетел на Йехова.

Помолих Франсиско да ми даде Библия. Той ми даде една заедно с книгата „Истината, която води към вечен живот“.a Когато прочетох обещанието на Бога да избърше всяка сълза от очите на хората и да премахне дори смъртта, нямах ни най–малкото съмнение, че съм намерил истината, която може да освободи човечеството. (Йоан 8:32; Откровение 21:4) След време посетих събрание на Свидетелите на Йехова в Залата на Царството. Приятелското отношение и топлотата, с които ме посрещнаха, ми направиха голямо впечатление.

Горях от желание да споделя това, което съм видял в Залата на Царството. Затова веднага събрах Хосе Луис и моите приятели и им разказах всичко. Няколко дни по–късно всички отидохме на събрание. Едно момиче, което седеше на реда пред нас, ни хвърли бегъл поглед. Тя явно се изплаши от тази група дългокоси хипари и не посмя да се обърне отново. Трябва да е била много изненадана, когато следващата седмица се върнахме в Залата на Царството, облечени с костюми и вратовръзки.

Скоро след това с Мигел посетихме окръжен конгрес на Свидетелите на Йехова. Никога не бяхме виждали нещо подобно — истинско братство от хора на различна възраст. На всичкото отгоре конгресът беше проведен в същата зала, в която бяхме на рок концерта. Но този път атмосферата и музиката, която слушахме, ни въздействаха положително и укрепващо.

Цялата група приятели започнахме да изучаваме Библията. Около осем месеца по–късно, на 26 юли 1974 г., с Мигел се покръстихме. И двамата бяхме на 20 години. Четирима от приятелите ни също се покръстиха след няколко месеца. Изучаването на Библията ме подтикна да започна да помагам в домакинската работа на майка ми, която беше страдала много през годините, както и да споделям новата си вяра с нея. Това ни сближи. Отделях също време, за да помагам на по–малките си братя и сестри.

След време майка ми и всичките ми братя и сестри, с изключение на един от братята ми, приеха библейската истина и бяха покръстени като Свидетели на Йехова. През 1977 г. се ожених за Соледад. Тя беше момичето, което ни погледна изплашено, когато бяхме за първи път в Залата на Царството. След няколко месеца станахме пионери, както Свидетелите на Йехова наричат целодневните проповедници на добрата новина.

Един скъп за мене човек е освободен

По–малката ми сестра Мариви беше сексуално малтретирана като дете и това ужасно минало много ѝ повлия. В юношеските си години тя започна да води неморален начин на живот, вземаше наркотици, крадеше и проституираше. На 23–годишна възраст тя беше вече в затвора, където продължи със своеволния си начин на живот.

По това време служех като окръжен надзорник, или пътуващ служител от Свидетелите на Йехова. През 1989 г. със Соледад бяхме назначени в областта, където беше затворена Мариви. Властите наскоро бяха отнели сина ѝ и тя беше смазана от мъка, загубила всякакво желание за живот. Един ден я посетих и ѝ предложих да изучаваме Библията заедно. Тя се съгласи. След като изучавахме около месец, тя спря да пуши и да употребява наркотици. Много се радвах, когато виждах как Йехова ѝ дава силата да промени живота си. (Евреи 4:12)

Скоро след като започна да изучава, Мариви вече споделяше библейските истини с другите затворнички и със служителките в затвора. Въпреки че беше премествана от един затвор в друг, тя продължаваше с проповедната дейност. В един от затворите дори свидетелстваше от килия на килия. През годините Мариви започна много библейски изучавания със затворнички в различните затвори.

Един ден Мариви ми каза, че иска да се отдаде на Йехова и да се покръсти. Но не ѝ позволяваха да напуска затвора, нито допускаха някой да я покръсти в затвора. Тя издържа още четири години в порочната среда на този затвор. Какво ѝ помогна да поддържа вярата си силна? По същото време, когато местният сбор имаше събрание, тя следваше същата програма в килията си. Имаше редовно лично изучаване на Библията и редовно се молеше.

След време Мариви беше преместена в един затвор със засилена охрана, в който имаше плувен басейн. Тя си помисли, че при тези нови обстоятелства вече ще може да се покръсти. И това наистина стана, тъй като накрая Мариви получи разрешение. Така се оказах в този затвор, където изнесох доклада за покръстването ѝ. Бях с нея в най–важния момент от живота ѝ.

Вследствие на предишния си начин на живот, Мариви се беше заразила с вируса на СПИН. Но благодарение на доброто ѝ поведение, тя беше освободена през март 1994 г., по–рано от изтичането на присъдата ѝ. Тя живееше вкъщи с майка ми и беше активна християнка до смъртта си две години по–късно.

Справяне с отрицателните чувства

Аз също не успях напълно да се освободя от последиците на предишния си начин на живот. Малтретирането от страна на баща ми и животът ми като юноша оставиха своите белези върху моята личност. През годините често ме обземаше чувство за вина и малоценност. Понякога се чувствах крайно обезсърчен. Но Божието Слово беше неоценима помощ за мене в борбата с тези отрицателни чувства. Често размишлявах върху стихове като Исаия 1:18 и Псалм 103:8–13. Това ми помагаше да потушавам в себе си събуждащото се отново и отново чувство за вина.

Молитвата беше друго оръжие, което използвах, за да се преборя с чувството за малоценност. Често се молех на Йехова дори със сълзи на очите. Въпреки това думите, записани в 1 Йоан 3:19, 20, ме укрепваха: „Така ще знаем, че произхождаме от истината, и ще уверим сърцата си в Божието одобрение, относно всяко нещо, за което сърцето може да ни осъди, защото Бог превъзхожда сърцата ни и знае всичко.“

Тъй като се обръщах към Бога със „сърце съкрушено и разкаяно“, осъзнах, че не съм толкова лош, колкото си мислех преди. Библията уверява всички, които търсят Йехова, че той не презира онези, които искрено се разкайват за предишното си поведение и са започнали да вършат неговата воля. (Псалм 51:17)

Когато отново започна да се съмнявам в себе си, се опитвам да изпълвам ума си с положителни мисли, с духовни неща, като записаните във Филипяни 4:8. Запомнил съм наизуст 23 псалм и Проповедта на планината. Когато се появят негативните мисли, си припомням тези стихове от Библията. Това „почистване“ на ума е особено полезно през безсънните нощи.

Друг източник на помощ за мене беше похвалата от жена ми и от други зрели християни. Макар че в началото ми беше трудно да възприема насърчителните им думи, Библията ми помогна да разбера, че любовта „вярва на всичко“. (1 Коринтяни 13:7) И разбира се, постепенно се научих да приемам слабостите и ограниченията си.

Но все пак има полза от това, че самият аз се борех с отрицателните чувства, защото това ми помага да бъда пътуващ надзорник, който проявява съчувствие и разбиране. Със съпругата ми вече почти 30 години служим като целодневни служители на добрата новина. Радостта, която изпитвам, когато помагам на другите, ми помага да забравя за отрицателните чувства и неприятните спомени от миналото.

Сега, когато се върна назад и размишлявам за всичките благословии, с които ме е дарил Йехова, съм подтикнат да кажа като псалмиста: „Благославяй, душе моя, Господа ... Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупва от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости.“ (Псалм 103:1–4)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 30]

Често ме обземаше чувство за вина и малоценност, но Божието Слово беше неоценима помощ за мене в борбата с тези отрицателни чувства

[Снимки на страница 27]

Брат ми Хосе Луис и приятелят ми Мигел последваха както лошия, така и добрия ми пример

[Снимка на страници 28, 29]

Семейство Морсильо през 1973 г.

[Снимка на страница 29]

Мариви като затворничка

[Снимка на страница 30]

Със съпругата ми Соледад