Радостите от запазването на морална безкомпромисност
„Благословията на Йехова — тя носи богатство, и той не добавя болка към нея.“ — ПРИТЧИ 10:22, НС.
1, 2. Защо трябва да внимаваме да не мислим прекалено много за бъдещето?
„АКО мислим прекалено много за бъдещето, ... няма да можем да се радваме на настоящето“ — отбелязал един американски философ. Така става с децата, които толкова много мечтаят за нещата, които ще могат да правят, когато пораснат, че не обръщат внимание на предимствата на детството, докато изведнъж то вече е минало.
2 Поклонниците на Йехова също не са застраховани от подобен начин на мислене. Нека да видим какво може да се случи. Ние копнеем да се изпълни Божието обещание за рая на земята. С нетърпение очакваме да живеем без болести, старост, болка и страдания. И макар че е хубаво да мислим за тези неща, какво ще стане, ако започнем толкова да мечтаем за бъдещите физически благословии, че да не забелязваме духовните благословии, които изпитваме още днес? Колко жалко би било това! Така можем лесно да се обезсърчим и ‘сърцето ни да се разболее, защото очакванията ни са отложени’ за по–дълго време, отколкото сме си представяли. (Притчи 13:12, НС) Проблемите и трудностите в живота може да ни накарат да изпитваме отчаяние и самосъжаление. И вместо да се борим с трудните обстоятелства, можем да развием нагласата да се оплакваме. Можем да избегнем всичко това, като размишляваме с признателност за настоящите си благословии.
3. Върху какво ще съсредоточим вниманието си в тази статия?
3 „Благословията на Йехова — тя носи богатство, и той не добавя болка към нея“ — се казва в Притчи 10:22, НС. Нима духовното благоденствие на съвременните служители на Йехова не е благословия, за която да се радваме? Нека да разгледаме някои аспекти на духовното ни благоденствие и да видим какво означават те за всеки един от нас. Ако отделим време да помислим за благословиите, които Йехова излива върху „праведния човек, който ходи в непорочността си [в своята морална безкомпромисност — НС]“, наистина ще укрепим решимостта си да продължаваме да служим радостно на своя небесен Баща. (Притчи 20:7)
‘Благословии, които ни обогатяват’ още днес
4, 5. Кое библейско учение е особено ценно за тебе, и защо?
4 Притежаваме точно познание за библейските учения. Като цяло религиите на т.нар. християнство твърдят, че вярват в Библията. Но те не са съгласни с нейните учения. Дори членове на една и съща религиозна група често имат различни възгледи за това какво в действителност учи Библията. Колко различно е при служителите на Йехова! Независимо каква е нашата национална, културна или етническа принадлежност, ние се покланяме на истинския Бог, когото познаваме по име. Той не е някакъв тайнствен триединен бог. (Второзаконие 6:4; Псалм 83:18; Марко 12:29) Ние знаем също, че най–важният въпрос за Божието всемирно върховенство скоро ще бъде разрешен и че запазвайки своята морална безкомпромисност, всеки от нас лично взема участие в този въпрос. Знаем и истината за мъртвите и не изпитваме болезнен страх от Бога, за когото мнозина вярват, че измъчва хората в адски огън или ги изпраща в някакво чистилище. (Еклисиаст 9:5, 10)
5 Освен това е радостно да знаем, че не сме случаен резултат от някаква еволюция! Точно обратното, ние сме творения на Бога, създадени по собствения му образ. (Битие 1:26; Малахия 2:10) Псалмистът пял на своя Бог: „Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела, и душата ми добре знае това.“ (Псалм 139:14)
6, 7. Какви промени в твоя живот или в живота на други, които познаваш, са се оказали благословия?
6 Освободени сме от вредни навици и обичаи. Средствата за масова информация отправят множество предупреждения относно опасностите от тютюнопушенето, прекаленото пиене и безразборната смяна на сексуалните партньори. В повечето случаи хората не обръщат внимание на тези предупреждения. Какво става обаче, когато някой искрен човек научи, че истинският Бог не одобрява тези неща и е огорчен от хората, които ги вършат? Той решава да прекрати вредните си навици. (Исаия 63:10; 1 Коринтяни 6:9, 10; 2 Коринтяни 7:1; Ефесяни 4:30) И макар че прави това главно за да угоди на Йехова Бог, самият той също извлича полза — радва се на по–добро здраве и вътрешен мир.
7 За много хора е трудно да прекратят вредните си навици. Въпреки това всяка година десетки хиляди успяват да го направят. Те се отдават на Йехова и биват покръстени във вода, като така показват публично, че са премахнали от живота си всички навици, които Бог не одобрява. Какво насърчение е това за всички нас! Нашата решимост да не бъдем роби на грешното и навреждащо поведение се засилва.
8. Какви библейски съвети допринасят за щастлив семеен живот?
8 Можем да имаме щастлив семеен живот. В много страни семейният живот запада. Много бракове завършват с развод, което често причинява емоционални травми на децата. В някои европейски страни близо 20 процента от семействата са с един родител. Как Йехова ни помага да запазваме моралната си безкомпромисност в това отношение? Прочети Ефесяни 5:22 — 6:4 и обърни внимание на хубавите съвети, които Божието Слово дава на мъжете, жените и децата. Прилагането на тези и на други библейски съвети несъмнено укрепва семейната връзка, помага на родителите да възпитават правилно децата си и допринася за изграждането на щастлив семеен живот. Нима това не е благословия, на която да се радваме?
9, 10. Как нашата перспектива за бъдещето се различава от тази на света?
9 Уверени сме, че световните проблеми скоро ще бъдат решени. Въпреки научно–техническия напредък и искрените усилия на определени водачи, сериозните проблеми на съвременното общество остават нерешени. Клаус Шваб, който е основател на Световния икономически форум, неотдавна отбеляза, че „списъкът с проблемите, пред които е изправен светът, непрекъснато се увеличава, докато времето за решаването им намалява“. Той говори за „опасностите, които надхвърлят националните граници, като например тероризма, замърсяването на околната среда и финансовата нестабилност“. Шваб завърши с думите: „Днес, повече от когато и да било преди, светът се сблъсква с проблеми, които изискват общи и решителни действия.“ С напредването на XXI век бъдещите перспективи на човечеството остават мрачни.
10 Колко успокояващо е да знаем, че Йехова е установил уредба — Божието месианско Царство, — която може да разреши всички проблеми на хората! Чрез него истинският Бог ще ‘направи да престанат войните’ и ще донесе ‘изобилен мир’. (Псалм 46:9; 72:7) Помазаният цар, Исус Христос, ‘ще избавя сиромаха, угнетения и немотния от угнетение и насилие’. (Псалм 72:12–14) Под управлението на Царството няма да има недостиг на храна. (Псалм 72:16) Йехова „ще изтрие всяка сълза от очите [ни], и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка. Предишните неща отминаха“. (Откровение 21:4) Царството вече е установено в небесата и скоро ще предприеме необходимите действия за разрешаването на проблемите на земята. (Даниил 2:44; Откровение 11:15)
11, 12. (а) Дали търсенето на удоволствия носи трайно щастие? Обясни. (б) Какво носи истинско щастие?
11 Знаем какво носи истинско щастие. Какво носи истинско щастие? Един психолог казал, че щастието има три основни елемента — удоволствие, заетост (да участваме в дейности, свързани с работата и семейството) и цел (да се стремим към по–възвишената цел да вършим неща в полза на другите). Той посочил, че от тези три елемента удоволствието е най–маловажното, и казал: „Струва си да се даде публична гласност на това, защото много хора съсредоточават живота си върху търсенето на удоволствия.“ Какво казва Библията по този въпрос?
12 Соломон, който бил цар на Израил в древността, казал: „Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, затова се наслаждавай с благо; и ето, и това беше суета. Рекох за смеха: Лудост е, — и за веселбата: Що ползува тя?“ (Еклисиаст 2:1, 2) Следователно според Библията щастието, произтичащо от удоволствията, е временно. А какво да кажем за работата? Ние имаме най–смислената работа, с която да сме заети — дейността по проповядване на Царството и правене на ученици. (Матей 24:14; 28:19, 20) Като споделяме с другите посланието за спасение, съдържащо се в Библията, ние участваме в дейност, която може да доведе до собственото ни спасение и до спасението на онези, които ни слушат. (1 Тимотей 4:16) Като „сътрудници на Бога“, ние се убеждаваме, че „повече щастие има в това да даваш, отколкото в това да получаваш“. (1 Коринтяни 3:9; Деяния 20:35) Тази дейност дава цел на живота ни и осигурява на Създателя възможност да отговори на укорите на Сатана Дявола. (Притчи 27:11) Наистина, Йехова ни показва, че предаността към него носи истинско и трайно щастие. (1 Тимотей 4:8)
13. (а) В какъв смисъл Теократичното училище за проповедна служба е радостна благословия за нас? (б) Каква полза си извлякъл ти от Теократичното училище за проповедна служба?
13 Имаме важна и резултатна програма за обучение. Герхард служи като старейшина в един сбор на Свидетелите на Йехова. Спомняйки си за своята младост, той казва: „Като младеж имах големи проблеми с говоренето. Когато бях под напрежение, не можех да изговарям ясно думите и започвах да заеквам. Чувствах се потиснат и развих комплекс за малоценност. Родителите ми ме записаха на логопед, но усилията им нямаха резултат. Моят проблем беше психологически, а не физически. Но имаше една чудесна уредба от Йехова — Теократичното училище за проповедна служба. След като се записах в това училище, смелостта ми се възвърна. Полагах старателни усилия, за да прилагам това, което научавах. И имаше резултат. Започнах да говоря по–свободно, вече не се чувствах потиснат и станах по–смел в проповедната служба. Сега дори изнасям публични доклади. Много съм благодарен на Йехова, който чрез това училище промени живота ми.“ Нима начинът, по който Йехова ни обучава да вършим делото му, не е причина за радост?
14, 15. С каква помощ разполагаме във време на беда? Дай пример.
14 Развиваме лични взаимоотношения с Йехова и имаме подкрепата на едно обединено международно братство. Катрин, която живее в Германия, била потресена от сведенията за силно земетресение и последвалото го цунами в югоизточна Азия. Точно тогава нейната дъщеря била в Тайланд. В продължение на 32 часа тази майка не знаела дали дъщеря ѝ е жива, или е сред загиналите, чийто брой нараствал с всеки изминал час. Какво облекчение изпитала Катрин, когато получила телефонно обаждане, че дъщеря ѝ е в безопасност!
15 Какво помогнало на Катрин през тези тревожни часове? Тя пише: „Прекарах почти цялото време в молитви към Йехова. Постоянно виждах колко много сили и душевен мир ми даваше това. Посетиха ме и любещи духовни братя, които ме укрепваха.“ (Филипяни 4:6, 7) Колко по–лошо щеше да бъде, ако тя трябваше да прекара тези мъчителни часове, без да изпита помощта от молитвата към Йехова и без утехата от любещото духовно братство! Нашите близки взаимоотношения с Йехова и сина му, както и близкото общуване с християнското братство са уникална благословия, която е прекалено ценна, за да бъде приемана за даденост.
16. Разкажи случка, която показва стойността на надеждата за възкресение.
16 Имаме надеждата да видим отново своите починали близки. (Йоан 5:28, 29) Един млад мъж на име Матиас бил възпитан в семейство на Свидетели на Йехова. Но когато бил юноша, той не осъзнавал каква благословия е това и се отдалечил от християнския сбор. Сега той пише: „Всъщност никога не съм водил сериозни разговори с баща си и през годините имахме много разногласия. Въпреки това баща ми винаги искаше най–доброто за мене. Той много ме обичаше — нещо, което не разбирах по онова време. През 1996 г., докато седях край леглото му, държах ръката му и плачех горчиво, му казах, че много съжалявам за всичко, което съм направил, и че много го обичам. Но баща ми не можеше да ме чуе. След кратко боледуване, той почина. Ако съм жив да се видя с него по време на възкресението, ще наваксаме изгубеното време в миналото. Той несъмнено би се радвал да чуе, че сега служа като старейшина и със съпругата ми имаме привилегията да служим като пионери.“ Каква благословия е за нас надеждата за възкресението!
„Той не добавя болка към нея“
17. Как ни помага размисълът върху благословиите от Йехова?
17 Исус Христос казал за своя небесен Баща: „Той изпраща слънцето си да изгрява и над злите, и над добрите, и изпраща дъжд да вали и над праведните, и над неправедните.“ (Матей 5:45) Щом Йехова Бог благославя дори неправедните и злите, колко повече ще благослови онези, които запазват своята морална безкомпромисност! В Псалм 84:11, НС, се казва, че Йехова „няма да въздържи нищо добро от онези, които ходят безукорно“. Когато размишляваме за личния интерес и грижите, които проявява към онези, които го обичат, сърцата ни се изпълват с признателност и радост!
18. (а) В какъв смисъл Йехова не добавя болка към благословиите си? (б) Защо много от лоялните Божии служители страдат?
18 „Благословията на Йехова“ е това, което осигурява духовното благоденствие на неговия народ. Ние сме сигурни, че „той не добавя болка към нея“. (Притчи 10:22, НС) Защо тогава много от лоялните Божии служители са сполитани от различни изпитания, които им причиняват болка и страдания? Трудностите и бедите ни сполитат поради три основни причини: (1) Собствените ни грешни склонности. (Битие 6:5; 8:21; Яков 1:14, 15) (2) Сатана и неговите демони. (Ефесяни 6:11, 12) (3) Порочният свят. (Йоан 15:19) Йехова позволява да ни се случват лоши неща, но не ги причинява. Всъщност „всеки добър дар, всеки съвършен подарък идва от горе, защото слиза от Бащата на небесните светлини“. (Яков 1:17) Благословиите на Йехова не носят болка.
19. Какво очаква онези, които запазват моралната си безкомпромисност?
19 Духовното благополучие винаги е свързано с приближаване до Бога. Когато развиваме близки взаимоотношения с него, ние ‘изграждаме добра основа за бъдещето си, за да можем да се хванем здраво за истинския живот’ — вечният живот. (1 Тимотей 6:12, 17–19) В бъдещия нов свят на Бога духовните ни благословии ще бъдат придружени от физически. Всички, които ‘слушат гласа на Господа’, Йехова, ще се радват на истинския живот. (Второзаконие 28:2) Нека с още по–силна решимост да продължаваме радостно да пазим своята морална безкомпромисност.
Какво научи?
• Защо не е разумно да мислим прекалено много за бъдещето?
• На какви благословии се радваме още днес?
• Защо верните Божии служители страдат?