Следвай примера на Исус и проявявай загриженост към бедните

БЕДНОСТТА и потисничеството съществуват почти от началото на човешката история. Законът, който Бог дал на Израил, целял да защитава бедните и да облекчава страданията им, но често бил пренебрегван. (Амос 2:6) Пророк Езекиил осъдил начина, по който хората се отнасяли към бедните. Той казал: „Людете на тая земя прибягваха до притеснение и грабеха насилствено, да! угнетяваха сиромаха и немощния, и притесняваха чужденеца неправедно.“ (Езекиил 22:29)

Когато Исус бил на земята, положението не било по–различно. Религиозните водачи показвали пълна липса на загриженост към бедните и нуждаещите се. За тях се казвало, че ‘обичат парите’, „заграбват имота на вдовиците“ и се стараят повече да спазват своите обичаи, отколкото да се грижат за възрастните и бедните. (Лука 16:14; 20:47; Матей 15:5, 6) Интересен е фактът, че в притчата на Исус за добрия самарянин, свещеникът и левитът, които видели ранения човек, минали на отсрещната страна на пътя, вместо да се спрат и да му помогнат. (Лука 10:30–37)

Исус проявявал загриженост към бедните

Евангелските повествования за живота на Исус показват, че той напълно разбирал с какви трудности се сблъскват бедните хора и винаги обръщал внимание на техните нужди. Макар че преди това живял в небето, Исус лишил сам себе си от всичко, станал човек и ‘обеднял заради нас’. (2 Коринтяни 8:9) Виждайки множествата, Исус ‘изпитвал силна жал към хората, защото били измъчени и разпръснати като овце без пастир’. (Матей 9:36) Разказът за бедната вдовица показва, че онова, което направило впечатление на Исус, не били скъпите дарове на богатите, които давали „от своя излишък“, а скромното дарение на бедната вдовица. Това, което тя направила, докоснало сърцето му, защото ‘от своя недоимък пуснала всичко, каквото имала, цялото си препитание’. (Лука 21:4)

Исус не само изпитвал състрадание към бедните, но и бил загрижен за техните нужди. Той и апостолите му разполагали с общи средства, от които давали на израилтяните в нужда. (Матей 26:6–9; Йоан 12:5–8; 13:29) Исус насърчил онези, които искали да бъдат негови последователи, да приемат своето задължение да помагат на нуждаещите се. Той казал на един млад властник: „Продай всичко каквото имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище на небесата, и ела и ме следвай.“ Фактът, че мъжът не бил готов да се раздели с притежанията си, показвал, че любовта му към богатството била по–голяма от любовта му към Бога и ближния. Следователно той не притежавал качествата, които били необходими, за да бъде ученик на Исус. (Лука 18:22, 23)

Последователите на Христос са загрижени за бедните

След смъртта на Исус апостолите и другите негови последователи продължили да проявяват загриженост към бедните си събратя. През 49 г. апостол Павел се срещнал с Яков, Петър и Йоан и говорил с тях за задачата, която бил получил от господаря Исус Христос, да проповядва добрата новина. Те се съгласили, че Павел и Варнава трябвало да отидат при „народите“, като проповядват главно на езичниците. Но Яков и неговите сътрудници подканили Павел и Варнава да ‘не забравят бедните’. Точно за това Павел ‘полагал големи усилия’. (Галатяни 2:7–10)

По време на управлението на император Клавдий в много части на Римската империя настъпил жесток глад. Затова християните в Антиохия ‘решили, всеки според възможностите си, да изпратят помощ, за да облекчат братята, живеещи в Юдея. И направили това, като изпратили помощта до старейшините посредством Варнава и Савел’. (Деяния 11:28–30)

Истинските християни днес също разбират, че последователите на Исус трябва да бъдат загрижени за бедните и нуждаещите се, особено сред своите събратя по вяра. (Галатяни 6:10) Затова те проявяват искрен интерес към материалните нужди на онези, на които им липсват необходимите неща за живота. Например през 1998 г. сериозна суша опустоши голяма част от североизточна Бразилия. Посевите от ориз, боб и царевица бяха унищожени, което доведе до глад — най–големият за последните петнайсет години. На някои места дори нямаше достатъчно питейна вода. Свидетелите на Йехова в другите части на страната веднага организираха комитети за оказване на помощ и бързо събраха тонове храна, като заплатиха и транспортните разходи за помощите.

Някои Свидетели, които участваха в кампанията, писаха: „Много се радваме, че имахме възможността да помогнем на братята си, особено защото сме сигурни, че зарадвахме сърцето на Йехова. Никога не забравяме думите в Яков 2:15, 16.“ Тези библейски стихове гласят: „Ако някой брат или сестра нямат дрехи и им липсва храната, необходима за деня, а някой от вас им каже ‘Вървете си с мир, стоплете се и се нахранете’, но не им даде каквото е нужно за тялото, каква ще е ползата от това?“

В един сбор на Свидетелите на Йехова в Сан Паулу на една смирена и пламенна Свидетелка, която е бедна в материално отношение, често ѝ е трудно да свързва двата края. Тя казва: „Макар че съм бедна, библейското послание придава истински смисъл на живота ми. Не знам какво щеше да стане с мене, ако не бях получила помощ от събратята си Свидетели.“ Преди време на тази трудолюбива християнка трябвало да ѝ бъде направена операция, но тя не можела да заплати разноските по нея. В този случай братята и сестрите в сбора били в състояние да покрият разходите за операцията. По подобен начин всички християни по света помагат на събратята си по вяра, които са в нужда.

Но независимо колко трогателни са тези случаи, ясно е, че такива искрени усилия не могат да премахнат напълно бедността. Дори силни правителства и големи международни организации за оказване на помощ, макар и да имат известен успех, не могат да се справят с този многовековен проблем — бедността. Затова възниква въпросът: Какво ще бъде окончателното разрешение на проблема с бедността и другите проблеми, които поразяват човечеството?

Библейските учения оказват трайна помощ

В евангелските повествования се казва, че Исус Христос постоянно вършел добри дела за онези, които били бедни или били в нужда. (Матей 14:14–21) Но на каква дейност придавал той най–голямо значение? Веднъж, след като бил отделил време, за да помага на онези, които са в нужда, Исус казал на учениците си: „Да отидем някъде другаде, в околните градчета, за да проповядвам и там.“ Защо Исус прекъснал дейността си в полза на болните и нуждаещите се, за да продължи да проповядва? Той обяснил това с думите: „Понеже за това [тоест, за да проповядвам] дойдох.“ (Марко 1:38, 39; Лука 4:43) Макар че за Исус било важно да върши добро на хората в нужда, проповядването за Божието Царство било главната му задача. (Марко 1:14)

Тъй като Библията подканя християните ‘да следват отблизо стъпките на Исус’, днес те имат ясно ръководство относно това как да степенуват нещата по важност в усилията си да помагат на другите. (1 Петър 2:21) Както Исус, и те помагат на хората в нужда. Но също като него поставят на първо място в живота си проповядването на добрата новина за Божието Царство. (Матей 5:14–16; 24:14; 28:19, 20) Защо обаче проповядването на посланието от Божието Слово трябва да е по–важно от другите начини за оказване на помощ на хората?

Действителни случаи от различни части на света показват, че когато хората разбират и следват практичните съвети на Библията, са по–добре подготвени да се справят с ежедневните проблеми, включително и с бедността. Освен това библейското послание за Божието Царство, което Свидетелите на Йехова проповядват днес, дава на хората надежда за бъдещето — надежда, която осмисля живота дори при най–трудни обстоятелства. (1 Тимотей 4:8) Каква е тази надежда?

Божието Слово ни уверява за нашето бъдеще: „Според обещанието му [на Бога] очакваме ново небе и нова земя и в тях ще живее праведност.“ (2 Петър 3:13) Понякога, когато говори за „земята“, Библията има предвид хората, които живеят на нея. (Битие 11:1) Следователно обещаната праведна „нова земя“ е общество от хора, които се радват на Божието одобрение. Божието Слово обещава също, че под управлението на Христос одобрените от Бога хора ще получат дара на вечния живот и ще водят удовлетворяващ живот в земен рай. (Марко 10:30) Това прекрасно бъдеще е възможно за всички, включително и за бедните. В „новата земя“ проблемът с бедността ще бъде решен завинаги.

[Блок/Снимка на страница 7]

КАК ИСУС „ЩЕ ИЗБАВЯ СИРОМАХА“? (Псалм 72:12)

СПРАВЕДЛИВОСТ: „Той ще съди справедливо угнетените между людете, ще избави чадата на немотните и ще смаже насилника.“ (Псалм 72:4) По време на Христовото управление над земята всички ще се радват на справедливост. Няма да има никаква корупция — проблемът, който е довел до бедност много страни, които иначе биха били богати.

МИР: „В неговите дни ще цъфти праведният, и мир ще изобилва, докато трае луната.“ (Псалм 72:7) Бедността в света се дължи до голяма степен на човешките конфликти и войни. Христос ще донесе съвършен мир на земята, като така ще премахне една от основните причини за бедността.

СЪСТРАДАНИЕ: „Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните. От угнетение и насилие ще изкупи душите им; и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.“ (Псалм 72:12–14) Бедните, немотните и потисканите хора ще заживеят като едно щастливо семейство, обединено под водачеството на царя Исус Христос.

БЛАГОПОЛУЧИЕ: „Изобилие от жито ще има на земята.“ (Псалм 72:16) По време на управлението на Христос хората ще се радват на материално благополучие. Няма да страдат поради недостиг на храна и поради глад, което често е причина за бедността днес.

[Снимка на страници 4, 5]

Исус бил загрижен за нуждите на бедните

[Снимка на страница 6]

Библейското послание носи истинска надежда