Въпроси на читатели

След като в древността израилевият цар Соломон се оказал неверен на Бога в старостта си, можем ли да направим заключението, че няма да бъде възкресен? (3 Царе 11:3–9)

Макар че Библията изброява имената на някои верни мъже и жени, които несъмнено ще бъдат възкресени, в нея не се обсъжда дали всяка отделна личност, която е спомената, ще бъде възкресена, или не. (Евреи 11:1–40) В случая със Соломон обаче можем да придобием представа за това каква била присъдата на Йехова, ако сравним онова, което станало с него при смъртта му, с онова, което станало при смъртта на някои от верните служители на Бога.

В Писанието се казва, че когато човек умре, съществуват само две възможности — той или е в състояние на временно несъществувание, или е в състояние на вечна смърт. Онези, които не заслужават възкресение, биват хвърлени в „Геена“ (НС), или „огненото езеро“. (Матей 5:22; Марко 9:47, 48; Откровение 20:14) Сред тях са първата човешка двойка, Адам и Ева, предателят Юда Искариотски и някои, които умрели, когато Йехова изпълнил присъдата си над тях, като например хората в дните на Ной и жителите на Содом и Гомор.a Онези, които ще получат възкресение, при смъртта си отиват в общия гроб на човечеството — шеол, или хадес. Говорейки за онова, което ще стане с тях, Библията казва: „Морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът [хадес] предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.“ (Откровение 20:13)

Следователно верните хора, за които се говори в Евреи, 11 глава, се намират в шеол, или хадес, и чакат възкресение. Сред тях са верните служители на Бога Авраам, Моисей и Давид. Нека да видим как Библията описва какво станало с тях, когато умрели. Йехова казал на Авраам: „А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.“ (Битие 15:15) На Моисей Йехова казал следното: „Ето, ти ще заспиш с бащите си.“ (Второзаконие 31:16) За Давид, бащата на Соломон, в Библията се казва: „Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.“ (3 Царе 2:10) Следователно изразът „заспа с бащите си“ е друг начин да се каже, че този човек е отишъл в шеол.

Какво станало със Соломон, когато умрял? Библията отговаря: „Времето на Соломоновото царуване в Йерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години. Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида.“ (3 Царе 11:42, 43) Тогава изглежда разумно да направим заключението, че Соломон е в шеол, или хадес, откъдето ще бъде възкресен.

Това би означавало, че съществува възможността и други, за които Писанието казва, че ‘заспали с бащите си’, да бъдат възкресени. За много от царете след Соломон са записани същите думи, макар че тези управници били неверни. Това не е неразумно твърдение, тъй като „ще има възкресение на праведни и неправедни“. (Деяния 24:15) Разбира се, само след като „всички, които са в гробовете“ бъдат върнати към живот, ще знаем със сигурност кого Йехова е преценил да удостои с възкресение. (Йоан 5:28, 29) Затова е по–добре да не сме догматични относно възкресението на когото и да било човек от древността, а да чакаме, уверени в това, че решението на Йехова е съвършено.

[Бележка под линия]