Дали си верен във всичко?
„Верният в най–малкото и в многото е верен.“ — ЛУКА 16:10.
1. Какво показва, че Йехова е верен?
ЗАБЕЛЯЗАЛ ли си какво става със сянката на едно дърво през различните часове на деня? Да, сянката се върти и постоянно променя големината си! Подобно на сянката стремежите и обещанията на хората често се променят. От друга страна, Йехова Бог не се променя с течение на времето. Наричайки го „Бащата на небесните светлини“, ученикът Яков казва за него: „Който, за разлика от въртящата се сянка, не се променя.“ (Яков 1:17, НС) Йехова е постоянен и надежден дори и в най–малките неща. Той е „Бог на верността“. (Второзаконие 32:4)
2. (а) Защо трябва да изследваме себе си, за да видим дали сме верни? (б) Какви въпроси относно верността ще обсъдим?
2 Как Бог гледа на надеждността на своите поклонници? По същия начин както Давид, който казал за тях: „Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с мене; който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.“ (Псалм 101:6) Да, Йехова се радва, когато служителите му са верни. С основание апостол Павел писал: „Което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.“ (1 Коринтяни 4:2) Какво означава да бъдеш верен? В кои области на живота трябва да показваме вярност? Какви благословии очакват онези, които ‘ходят непорочно в пътя’?
Какво означава да бъдеш верен
3. От какво се определя дали сме верни?
3 В Евреи 3:5 се казва: „Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга.“ Защо за пророк Моисей се казва, че бил верен? При построяването и издигането на скинията ‘Моисей направил всичко, според както Господ му заповядал; така направил’. (Изход 40:16) Като поклонници на Йехова, ние показваме вярност, като послушно му служим. Това несъмнено означава да оставаме лоялни на Йехова, когато се сблъскваме с трудности и сурови изпитания. Но успешното справяне с големите изпитания не е единственият критерий, който определя нашата вярност. Исус казал: „Верният в най–малкото и в многото е верен, а неверният в най–малкото и в многото е неверен.“ (Лука 16:10) Трябва да оставаме верни дори и в привидно малките неща.
4, 5. Какво разкрива верността ни дори и в „най–малкото“?
4 Да сме послушни на Бога всеки ден в „най–малкото“ е важно поради две причини. Първо, то разкрива как гледаме на върховенството на Йехова. Да помислим за изпитанието на лоялността, на което била подложена първата човешка двойка, Адам и Ева. Това изискване не било трудно за тях. Те имали достъп до всякаква храна в градината Едем, но не трябвало да ядат от плода на едно–единствено дърво — „дървото за познаване доброто и злото“. (Битие 2:16, 17) Ако останели верни, като се подчинят на тази проста заповед, те щели да покажат, че подкрепят управлението на Йехова. Когато в ежедневието си следваме напътствията на Йехова, показваме, че подкрепяме неговото върховенство.
5 Второ, това как постъпваме в „най–малкото“ ще повлияе на начина, по който ще откликнем „и в многото“, когато се сблъскаме с по–големи изпитания в живота. Във връзка с това нека да разгледаме какво се случило с Даниил и тримата му верни еврейски другари — Анания, Мисаил и Азария. Те били отведени в плен във Вавилон през 617 г. пр.н.е. Макар и още млади, вероятно на юношеска възраст, четиримата трябвало да служат в царския двор на владетеля Навуходоносор. Там ‘им определили за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което царят пиел, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време’. (Даниил 1:3–5)
6. С какво изпитание се сблъскали Даниил и тримата му еврейски другари в царския двор във Вавилон?
6 Но храната на вавилонския цар поставила на изпитание четиримата млади евреи. Вероятно някои от изрядните ястия на царя били забранени от Моисеевия Закон. (Второзаконие 14:3–20) Животните може да не са били добре обезкръвявани, а с яденето на такова месо те щели да нарушат Божия Закон. (Второзаконие 12:23–25) Освен това според обичая на поклонниците във Вавилон, храната може да е била принасяна на идоли, преди да я ядат на една обща трапеза.
7. Какво показало послушанието на Даниил и тримата му другари?
7 Явно за хората от царския двор във Вавилон ограниченията в храната не били от голямо значение. Но Даниил и другарите му били решени в сърцата си да не се омърсят, като ядат храна, забранена от Закона, който Бог дал на Израил. Това бил въпрос, който засягал тяхната лоялност и вярност към Бога. Затова те помолили да им дават зеленчуци и вода и молбата им била уважена. (Даниил 1:9–14) За някои хора днес може да изглежда маловажно онова, което направили четиримата младежи. Но послушанието им към Бога показало на коя страна били по отношение на спорния въпрос за върховенството на Йехова.
8. (а) С какво трудно изпитание на лоялността се сблъскали тримата евреи? (б) Какво станало накрая, и какво показва това?
8 Като останали верни в онова, което не изглеждало толкова важно, тримата другари на Даниил били подготвени да се справят с по–голямо изпитание. Отвори на трета глава от библейската книга Даниил и прочети как тримата евреи се изправили пред смъртното наказание заради отказа си да се поклонят на златното изображение, което издигнал цар Навуходоносор. Когато били заведени при царя, те заявили решително и уверено: „Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.“ (Даниил 3:17, 18) Дали Йехова ги избавил? Стражите, които хвърлили младите мъже в огнената пещ, загинали, но тримата верни евреи излезли живи — като дори не били докоснати от пламъците! Тяхната вярна линия на поведение им помогнала да се подготвят да останат верни по време на това изключително трудно изпитание. Нима това не показва колко е важно да бъдем верни в малките неща?
Да бъдем верни относно „неправедното богатство“
9. Какъв е контекстът на Исусовите думи, записани в Лука 16:10?
9 Преди да посочи принципа, че който е верен в привидно малките неща, е верен и в по–големите, Исус дал на своите слушатели следния съвет: „Спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.“ След това той говорил за верността в малките неща. Тогава Исус казал: „И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? ... Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.“ (Лука 16:9–13)
10. Как можем да бъдем верни, като използваме „неправедното богатство“?
10 Според контекста думите на Исус от Лука 16:10 се отнасят най–вече за използването на „неправедното богатство“, нашите материални средства или притежания. То е наречено неправедно, защото материалното богатство, главно парите, са под контрола на грешните хора. Освен това желанието за забогатяване може да доведе до неправедни действия от страна на хората. Ние показваме, че сме верни, като използваме разумно материалните си притежания. Вместо да ги използваме за егоистични цели, ние искаме да ги използваме за напредъка на интересите на Царството и за да помагаме на нуждаещите се. Като сме верни в това отношение, ставаме приятели с Йехова Бог и Исус Христос — тези, които притежават „вечните жилища“. Те ще ни приемат там, като ни дадат вечен живот в небесата или в рай на земята.
11. Защо не бива да се въздържаме да обясняваме на домакините, че приемаме дарения за целосветската дейност на Свидетелите на Йехова?
11 Да разгледаме също каква възможност даваме на хората, на които предлагаме Библии или основани на Библията издания, когато известяваме посланието за Царството и им обясняваме, че приемаме дарения за целосветската дейност, извършвана от служителите на Йехова. Нима не им даваме възможност да използват разумно материалните си средства? Макар че думите от Лука 16:10 се отнасят най–вече за използването на материалните средства, принципът, който съдържат, важи и за други области от живота.
Честността наистина е важна
12, 13. В кои области на живота можем да проявяваме честност?
12 Апостол Павел писал: „Уверени сме, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.“ (Евреи 13:18) С думата „всичко“ несъмнено се имат предвид всички въпроси относно използването на финансовите средства. Ние плащаме честно своите дългове и данъци навреме. Защо? Заради съвестта си и най–вече защото обичаме Бога и се подчиняваме на напътствията му. (Римляни 13:5, 6) Какво правим, когато намерим нещо, което не е наше? Ние търсим истинския му собственик, за да го върнем. Само до какво хубаво свидетелство води това, когато обясним какво ни е подтикнало да върнем изгубената вещ на притежателя ѝ!
13 За да бъдем верни и честни във всичко, е необходимо да проявяваме честност и на работното си място. Честността в работните ни навици насочва вниманието към това какъв Бог представяме. Ние не „крадем“ време, като мързелуваме, а работим усилно, като за Йехова. (Ефесяни 4:28; Колосяни 3:23) Според сведенията в една европейска страна всеки трети работник лъже, когато иска болнични от лекаря си. Истинските служители на Бога не си измислят извинения, за да не ходят на работа. Като забелязват честността и усилната работа на Свидетелите на Йехова, работодателите понякога им предлагат повишение. (Притчи 10:4)
Да бъдем верни в християнската си служба
14, 15. Кои са някои начини, по които можем да бъдем верни в християнската служба?
14 Как можем да бъдем верни в службата, която ни е поверена? Библията казва: „Нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч плод от устни, които изповядват Неговото име.“ (Евреи 13:15) Верността ни в проповедната служба личи най–вече от редовното ни участие в нея. Нима трябва да позволим да мине месец, без да сме свидетелствали за Йехова и неговите цели? Редовното участие в проповедната дейност ни помага също да подобряваме уменията и резултатността си.
15 Друг чудесен начин, по който можем да бъдем верни в проповедната служба, е да прилагаме напътствията от „Стражева кула“ и „Нашата служба на Царството“. Нима не установяваме, че службата ни става по–резултатна, когато се подготвяме и използваме предложените или други практични представяния? Дали когато срещнем някой човек, който се интересува от посланието за Царството, бързо развиваме неговия интерес? И дали сме надеждни и верни, като провеждаме редовно домашните библейски изучавания, които сме започнали със заинтересувани хора? Ако сме верни в проповедната служба, ще спасим и себе си, и слушателите си. (1 Тимотей 4:15, 16)
Да се пазим отделени от света
16, 17. По какви начини можем да покажем, че сме отделени от света?
16 В молитва към Бога Исус казал за последователите си: „Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и Аз не съм от света.“ (Йоан 17:14–16) Може би сме твърдо решени да се пазим отделени от света по отношение на големи и сериозни въпроси, като например за неутралитета, за религиозните празници и обичаи и за неморалността. А относно малките неща? Възможно ли е дори без да осъзнаваме, да сме повлияни от делата на света? Например, ако не сме внимателни, колко лесно можем да започнем да се обличаме по недостоен и неподходящ начин! За да бъдем верни, от нас се изисква да проявяваме „скромност и здравомислие“ (НС) по отношение на облеклото и външния вид. (1 Тимотей 2:9, 10) Да, „ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; но във всичко биваме одобрени, като божии служители“. (2 Коринтяни 6:3, 4)
17 Тъй като искаме да почитаме Йехова, ние се обличаме достойно за събранията на сбора. Същото се отнася и когато се събираме повече хора на нашите конгреси. Дрехите ни трябва да са удобни и подходящи за случая. Така даваме свидетелство на другите, които ни наблюдават. Дори и ангелите обръщат внимание на дейността ни, както обръщали внимание на дейността на Павел и неговите християнски съобщници. (1 Коринтяни 4:9) Всъщност ние трябва винаги да сме облечени по подходящ начин. За някои хора проявяването на вярност в избора на дрехи може да изглежда нещо незначително, но за Бога това е важно.
Верните получават благословии
18, 19. Какви благословии получават верните?
18 Истинските християни са наречени „добри управители на Божията незаслужена милост, изразена по различни начини“. Затова те са ‘зависими от силата, давана от Бога’. (1 Петър 4:10, 11, НС) Освен това като управители, на нас ни е поверено нещо, което не е наше — проявите на Божията незаслужена милост, една от които е проповедната служба. За да бъдем добри управители, ние разчитаме на силата, която дава Бог, силата, надхвърляща нормалното. (2 Коринтяни 4:7) Какво чудесно обучение, което ни подготвя да посрещнем всякакви бъдещи изпитания!
19 Псалмистът пял: „Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните.“ (Псалм 31:23) Нека бъдем решени да останем верни и напълно уверени, че Йехова е „Спасител на всякакви хора, особено на верните“. (1 Тимотей 4:10, НС)
Спомняш ли си?
• Защо трябва да бъдем ‘верни в най–малкото’?
• Как показваме, че сме верни
по отношение на честността?
в проповедната служба?
като се пазим отделени от света?
[Снимка на страница 26]
Верни в най–малкото, верни и в многото
[Снимка на страница 29]
„Да се обхождаме във всичко честно“
[Снимка на страница 29]
Един чудесен начин да покажем, че сме верни, е да се подготвяме добре за проповедната служба
[Снимка на страница 30]
Бъди скромен относно облеклото и външния вид