Да прославяме Бога „с едни уста“

„С едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.“ — РИМЛЯНИ 15:6.

1. Каква поука относно различните възгледи споделил Павел със събратята си по вяра?

НЕ ВСИЧКИ християни вземат еднакви решения, нито харесват еднакви неща. Но всички християни трябва да ходят рамо до рамо по пътя, водещ към живот. Дали това е възможно? Да, ако не правим големи проблеми от малките различия. Това е поука, която апостол Павел споделил със събратята си по вяра през първи век. Как той обяснил тази важна мисъл? И как ние днес можем да прилагаме неговия боговдъхновен съвет?

Християнското единство е важно

2. Как Павел подчертал необходимостта от единство?

² Павел знаел, че християнското единство е важно, и затова дал добър съвет, така че да помогне на християните с любов да проявяват търпимост един към друг. (Ефесяни 4:1–3; Колосяни 3:12–14) След като бил основал много сборове и посещавал други повече от 20 години, той знаел, че поддържането на единство може да е трудно. (1 Коринтяни 1:11–13; Галатяни 2:11–14) Затова подканил събратята си по вяра, живеещи в Рим: „Бог на твърдостта и на утехата да ви даде ... единодушно и с едни уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.“ (Римляни 15:5, 6) Днес ние също трябва да прославяме Йехова Бог „с едни уста“, като негов обединен народ. Доколко се справяме в това отношение?

3, 4. (а) Какъв различен произход са имали християните в Рим? (б) Как християните в Рим можели да служат на Йехова „с едни уста“?

³ Много християни в Рим били близки приятели на Павел. (Римляни 16:3–16) Въпреки че произходът им бил различен, Павел приемал всички свои събратя като „възлюбени от Бога“. Той писал: „Благодаря на моя Бог чрез Исуса Христа за всички ви, гдето за вашата вяра се говори по целия свят.“ Явно християните в Рим били образцови в много отношения. (Римляни 1:7, 8; 15:14) Но в същото време някои от сбора имали различни възгледи по дадени въпроси. Тъй като християните днес имат различен произход и култура, разглеждането на боговдъхновения съвет на Павел как да преодоляваме различията, ще им помогне да говорят „с едни уста“.

⁴ В Рим имало вярващи от юдейски и от езически произход. (Римляни 4:1; 11:13) Някои християни от юдейски произход явно не можели да се откажат от редица обичаи, които спазвали под Моисеевия Закон, въпреки че би трябвало да осъзнават, че тези обичаи не били от значение за спасението. От друга страна, имало християни от юдейски произход, които приели, че жертвата на Христос ги освобождава от ограниченията, които са спазвали, преди да станат християни. В резултат на това те променили някои от личните си навици и обичаи. (Галатяни 4:8–11) Но както Павел казал, всички били „възлюбени от Бога“. Всички можели да прославят Бога „с едни уста“, ако имат правилна умствена нагласа един към друг. Днес ние също може да имаме различни възгледи по определени въпроси, затова нека внимателно да разгледаме как Павел обяснява този важен принцип. (Римляни 15:4)

„Приемайте се един друг“

5, 6. Защо в сбора в Рим имало различни възгледи?

⁵ В писмото си до християните в Рим Павел говори за ситуация, в която имало различни мнения. Той пише: „Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.“ Защо било така? Под Моисеевия Закон свинското месо било неприемлива храна. (Римляни 14:2; Левит 11:7) Но след Христовата жертва Законът не бил вече в сила. (Ефесяни 2:15) Три години и половина след смъртта на Исус един ангел казал на апостол Петър, че от Божия гледна точка на никоя храна не бива да се гледа като на нечиста. (Деяния 11:7–12) Като имали предвид тези фактори, някои християни от юдейски произход смятали, че могат да ядат свинско месо или други храни, които преди били забранени от Закона.

⁶ Но пък за други християни от юдейски произход самата мисъл да ядат от тези храни, които преди били смятани за нечисти, вероятно била отвратителна. Те били чувствителни в това отношение и може да са се засегнали, като са видели събратята си християни от юдейски произход да ядат такава храна. Освен това може би някои християни от езически произход, чиято предишна религия не им налагала ограничения относно храната, са се чудели как може да има разногласия по този въпрос. Разбира се, нямало нищо лошо в това някой да се въздържа от такава храна, стига да не настоявал, че такова въздържание е необходимо за спасението. Но различните възгледи можели лесно да породят спорове в сбора. Християните в Рим трябвало да внимават такива различия да не им пречат да прославят Бога „с едни уста“.

7. Какви различни възгледи имало по въпроса за съблюдаването на специален ден от седмицата?

⁷ Павел дава втори пример: „Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво.“ (Римляни 14:5а) Според Моисеевия Закон на сабат не трябвало да се върши никаква работа. Дори пътуванията били строго ограничени в този ден. (Изход 20:8–10; Матей 24:20; Деяния 1:12) Но когато Законът бил премахнат, тези ограничения вече не били валидни. Въпреки това някои християни от юдейски произход може да са се притеснявали да вършат някаква работа или да пътуват надалече в ден, който преди са смятали за свят. Дори след като станали християни, те може да са отделяли седмия ден специално за духовни цели, въпреки че от Божия гледна точка законът за сабата не бил вече в сила. Дали това било погрешно? Не, стига да не настоявали, че съблюдаването на сабат било изискване от Бога. Затова, загрижен за съвестта на своите християнски братя, Павел писал: „Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.“ (Римляни 14:5б)

8. Макар че можели да проявят разбиране към съвестта на другите, какво не бивало да правят християните в Рим?

⁸ Павел сърдечно подканил събратята си да бъдат търпеливи към онези, които се затрудняват по въпроси, свързани със съвестта, но строго порицал онези, които се опитвали да принуждават събратята си по вяра да се подчиняват на Моисеевия Закон като изискване, за да бъдат спасени. Например около 61 г. Павел написал книгата Евреи, едно въздействащо писмо до християните от юдейски произход, в което ясно обяснява, че подчинението спрямо Моисеевия Закон е безполезно, защото християните имат по–добра надежда въз основа на изкупителната жертва на Исус. (Галатяни 5:1–12; Тит 1:10, 11; Евреи 10:1–17)

9, 10. Какво трябва да се въздържат да правят християните? Обясни.

⁹ Както виждаме, Павел показал, че вземането на различни решения не трябва да бъде заплаха за единството, освен ако има ясно нарушение на християнските принципи. Той пита християните с по–слаба съвест: „Ти защо съдиш брата си?“ А също и по–силните (вероятно тези, чиято съвест им позволява да ядат храна, която е била забранена от Закона, или да вършат светска работа на сабат): „Ти защо презираш брата си?“ (Римляни 14:10) Според Павел християните с по–слаба съвест не бива да осъждат братята си с по–широк мироглед. В същото време християните, които са по–силни, не бива да презират онези, чиято съвест е все още слаба в някои отношения. Всеки трябва да уважава правилните подбуди на другия и „да не мисли за себе си по–високо, отколкото трябва да мисли“. (Римляни 12:3, 18)

¹⁰ Павел обяснил този уравновесен възглед по следния начин: „Който яде, да не презира този, който не яде: и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.“ Освен това добавя: „Както и Христос ви прие, за Божията слава.“ След като Бог и Христос приемат както силния, така и слабия по отношение на съвестта, ние също би трябвало да имаме подобна нагласа и да ‘се приемаме един друг’. (Римляни 14:3; 15:7) Кой може да оспори това?

Братската любов допринася за единството днес

11. Каква уникална ситуация имало в дните на Павел?

¹¹ В своето писмо до християните в Рим Павел говори за една уникална ситуация. Йехова наскоро отменил един договор и установил друг. На някои им било трудно да се приспособят към новия договор. Днес няма точно такава ситуация, но понякога може да възникнат подобни ситуации.

12, 13. В какви ситуации християните днес могат да покажат уважение към съвестта на своите братя?

¹² Например една християнка преди може да е изповядвала религия, в която се държи на семплия стил облекло и външен вид. Когато тя приеме истината, може да ѝ е трудно да възприеме идеята, че не е забранено да се носят скромни цветни дрехи с различен десен при подходящи случаи или умерено да се използва грим. Тъй като не става въпрос за библейски принцип, не би било подходящо някой да убеждава тази християнка да действа против съвестта си. От друга страна, тя също съзнава, че не бива да критикува другите християнки, чиято съвест им позволява това.

¹³ Да разгледаме друг случай. Някой християнин може да е израснал в среда, в която не се одобрява употребата на алкохол. След като научава истината, той разбира, че според Библията виното е дар от Бога и че може да се употребява в умерени количества. (Псалм 104:15) Той приема този възглед. Но поради миналото си предпочита да се въздържа изцяло от алкохол. Той обаче не критикува онези, които умерено употребяват алкохол. Така той прилага думите на Павел: „Нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.“ (Римляни 14:19)

14. В какви отношения християните могат да постъпват в духа на съвета на Павел към християните в Рим?

¹⁴ Има и други случаи, в които трябва да постъпим в духа на съвета на Павел към християните в Рим. В християнския сбор има различни хора и всички те имат свои предпочитания. Следователно те могат да избират различни неща, например по отношение на облеклото и външния вид. Разбира се, Библията посочва ясни принципи, които всички искрени християни спазват. Никой от нас не бива да носи дрехи или да си прави прически, които са ексцентрични, нескромни и които отразяват духа на света. (1 Йоан 2:15–17) Християните трябва да помнят, че винаги, дори по време на отдих, са служители, които представят Върховния господар на вселената. (Исаия 43:10; Йоан 17:16; 1 Тимотей 2:9, 10) Но в много области християните имат голям избор от приемливи за тях неща.a

Избягвай да спъваш другите

15. Кога един християнин може да се въздържи от правото си в полза на своите братя?

¹⁵ Има още един важен принцип, към който Павел насочва вниманието ни, когато съветва християните в Рим. Понякога един християнин с добре обучена съвест може да реши да се въздържи да направи нещо, което само по себе си не е погрешно. Защо? Защото той осъзнава, че определено негово поведение може да навреди на другите. Как бихме постъпили ние в такъв случай? Павел казва: „Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо, чрез което се спъва брат ти.“ (Римляни 14:14, 20, 21) Затова „ние силните сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си. Всеки от нас да угождава на ближния си, с цел към това, което е добро за назиданието му“. (Римляни 15:1, 2) Когато има вероятност чрез някоя наша постъпка да накърним съвестта на наш събрат по вяра, братската любов ще ни подтикне да проявим загриженост и да се въздържим от тази постъпка. Такъв случай може да бъде употребата на алкохол. Християнинът може да пие вино в умерено количество. Но ако с това спъва свой събрат по вяра, той няма да настоява на своето право.

16. Как можем да проявим съобразителност спрямо хората в квартала, в който живеем?

¹⁶ Този принцип може да се приложи и в отношенията ни с хората извън християнския сбор. Например може да живеем в област, в която преобладаващата религия учи привържениците си да спазват определен ден в седмицата за почивка. Затова, за да не сме спънка за съседите и да не създаваме пречки за проповедната дейност, ще избягваме доколкото е възможно в този ден да вършим каквато и да било дейност, която би засегнала съседите. Друга ситуация може да бъде, ако богат християнин се премести да служи в област, в която има нужда от повече вестители, но където хората са бедни. Той може да реши да прояви съобразителност, като се облича по–скромно или просто води по–скромен живот, въпреки финансовите си възможности.

17. Защо е разумно да се съобразяваме с другите в различни ситуации?

¹⁷ Разумно ли е да се очаква от онези, ‘които са силни’, да се приспособяват? Да помислим над следния пример: Докато караме по пътя, виждаме пред нас група деца, които ходят много близо до пътя. Дали ще продължим да караме с максимално разрешената скорост просто защото имаме законното право на това? Не, ще намалим, за да избегнем евентуалната злополука с децата. Понякога от нас се изисква подобна готовност да намалим скоростта, или да отстъпим, във взаимоотношенията си с нашите събратя по вяра или с други хора. Може би вършим нещо, което имаме пълното право да вършим. Не е нарушен библейски принцип. Въпреки това, ако има вероятност да засегнем другите или да нараним онези с по–слаба съвест, християнската любов ще ни подтикне да бъдем внимателни. (Римляни 14:13, 15) Поддържането на единството и подкрепянето на интересите на Царството е по–важно от упражняване на личните ни права.

18, 19. (а) Как като се съобразяваме с другите, показваме, че следваме примера на Христос? (б) По кои въпроси сме единомислени, и какво ще бъде разгледано в следващата статия?

¹⁸ Когато постъпваме така, ние следваме най–добрия пример. Павел казва: „И Христос не угоди на Себе си, но, както е писано: „Укорите на ония, които укоряваха тебе, паднаха върху Мене.“ Исус бил готов да пожертва живота си за нас. Ние също сме готови да жертваме някои наши права, ако това ще даде възможност на „слабите“ да славят Бога с нас в единство. Наистина, да умеем да се приспособяваме и да сме великодушни към християните с по–слаба съвест — тоест доброволно да ограничаваме действията си и да не настояваме на правата си — показва, че следваме „примера на Христа Исуса“. (Римляни 15:1–5)

¹⁹ И дори възгледите ни по въпроси, в които няма нарушение на библейски принципи, да се различават, то по въпросите, свързани с поклонението, сме единомислени. (1 Коринтяни 1:10) Това единство се вижда например в реакцията ни към онези, които се противопоставят на истинското поклонение. Божието Слово нарича тези противници „чуждите“ и ни предупреждава да се пазим ‘от гласа им’. (Йоан 10:5) Как можем да разпознаем „чуждите“? Как трябва да се отнасяме към тях? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Защо това, че имаме различни възгледи по въпроси на личен избор, не е заплаха за единството?

• Защо трябва, като християни, да сме искрено загрижени един за друг?

• По какви начини можем да приложим съвета на Павел за единството в днешно време, и какво ще ни подтикне да направим това?

[Снимка на страница 9]

Съветът на Павел във връзка с единството бил важен за сбора

[Снимка на страница 10]

Християните са обединени, въпреки различния си произход

[Снимка на страница 12]

Какво трябва да направи този шофьор?