Древните спортове и победата на всяка цена

„ВСЕКИ, който се състезава, се въздържа във всичко.“ „Ако някой се състезава в игрите, той не получава победен венец, ако не се е състезавал законно.“ (1 Коринтяни 9:25, Ве; 2 Тимотей 2:5, Ве)

Игрите, за които говорел апостол Павел, били неразделна част от живота на гърците в древността. Какво разкрива историята за тези състезания и атмосферата около тях?

Наскоро в Колизея в Рим се състоя изложение на гръцките игри под мотото „Нике — играта и победата“a. Експонатите отговориха донякъде на този въпрос и дадоха повод за размисъл относно отношението на християните към спорта.

Древна традиция

Макар че гърците не започнали първи да спортуват, към VIII век пр.н.е. Омир ги описал като общество, ръководено от героични идеали и съревнователен дух, в което военните и атлетическите умения били високо ценени. На изложението бяха представени първите гръцки празненства, които първоначално били религиозни церемонии за почитане на боговете при погребенията на героите. Например в „Илиада“, най–старата запазена творба на гръцката литература, Омир описва как при погребението на Патрокъл знатни воини, приятели на Ахил, оставили оръжията си и доказали храбростта си, като участвали в състезания по бокс, борба, хвърляне на диск и копие и надбягване с колесници.

Подобни празненства започнали да се провеждат в цяла Гърция. В справочника за изложението се казва: „Празненствата давали възможност на гърците, ръководени от почит към боговете си, да загърбят безкрайните си и често груби препирни и да насочат съревнователния си дух към мирни и честни атлетически състезания.“

Жителите на различните градове–държави възприели традицията редовно да се събират на общите места за поклонение, където да отдават почит на своите божества, като провеждат атлетически състезания. С течение на времето четири такива празненства — Олимпийските и Нимийските, посветени на Зевс, и Питийските и Истмийските, посветени съответно на Аполон и Посейдон — придобили по–голямо значение и се превърнали в общоелински празненства. Така в тях можели да участват състезатели от цяла Гърция. Обикновено те включвали жертвоприношения и молитви и освен това се отдавала почит на боговете чрез великолепни състезания между атлети или хора на изкуството.

Най–старите и най–престижни празненства, които явно се състояли за пръв път през 776 г. пр.н.е., се провеждали на всеки четири години в Олимпия в чест на Зевс. Втори по значение били Питийските празненства. Те се провеждали в Делфи, близо до най–известния оракул в древния свят, и също включвали атлетически състезания. Но в чест на Аполон, покровителят на поезията и музиката, се отдавало значение най–вече на песните и танците.

Дисциплините

За разлика от съвременните атлетически състезания, в древността дисциплините били доста по–малко на брой и в тях участвали само мъже. Древните Олимпийски игри никога не включвали повече от десет дисциплини. Статуите, релефите, мозайките и рисунките върху керамични вази, изложени в Колизея, представят сцени от тези събития.

Състезанията по бягане се провеждали на три разстояния — стадия, равна на около 200 метра, двоен пробег от 400 метра и дълъг пробег от 4500 метра. Атлетите бягали и тренирали чисто голи. Участниците в петобоя се състезавали в пет дисциплини — бягане, дълъг скок, хвърляне на диск, хвърляне на копие и борба. Имало и състезания по борба и панкратион — дисциплина, описвана като „брутален спорт, съчетаващ юмручен бой и борба“. Провеждали се също надбягвания с колесници, които имали малки колела и били дърпани на разстояние от осем стадии от два или четири коня или млади жребеца.

Боксовите мачове били изключително ожесточени и понякога завършвали със смърт. Участниците увивали юмруците си с ленти от твърда кожа, към които прикрепяли метални шипове. Така че не е чудно защо след четиричасов боксов мач един участник на име Стратофонте не могъл да се познае в огледалото. Древни статуи и мозайки свидетелстват, че боксьорите били ужасно обезобразявани.

В борбата били позволени само хватките над кръста и за победител провъзгласявали този, който пръв успее три пъти да повали противника си. За разлика от това, в състезанията по панкратион всичко било позволено. Състезателите можели да се ритат, да се удрят с юмруци и да изкълчват ставите на противника си. Забранено било единствено избождането на очите, драскането и хапането. Целта била състезателят да обездвижи противника си на земята и да го принуди да се предаде. За някои това било „най–доброто зрелище в цяла Олимпия“.

Казват, че най–известното състезание по панкратион в древността се състояло на финала на Олимпийските игри през 564 г. пр.н.е. Докато съперникът му се опитвал да го удуши, Арахион успял да изкълчи един от пръстите на крака му. Обзет от болка, противникът му се предал точно преди Арахион да издъхне. Съдиите присъдили победата на мъртвото тяло на Арахион.

Надбягванията с колесници били най–престижната, а и най–популярна дисциплина сред аристократите, тъй като победител бил не водачът, а собственикът на колесницата и на конете. Критичен момент били началото на съревнованието, когато колесниците трябвало да се подредят в пътеките пред стартовата линия, и най–вече вземането на завоите в двата края на пистата. Грешки или нарушения на правилата можели да предизвикат злополуки, които правели тази популярна дисциплина още по–зрелищна.

Наградата

„Всички тичат — казал апостол Павел, — а само един получава наградата.“ (1 Коринтяни 9:24) Най–важна била победата. Нямало сребърни или бронзови медали, второ или трето място. „Атлетът се стремял на всяка цена към победата, „Нике“ — беше обяснено на изложението. — Единствено тя можела да му донесе удовлетворение, тъй като само тя в пълна степен отразявала неговите физически и морални качества и била гордост за родния му град.“ Един от Омировите герои обобщава тази нагласа с думите: ‘Свикнал съм да бъда винаги доблестен.’

Наградата на победителя в общоелинските игри била символична — венец от листа, който Павел нарекъл „тленен венец“. (1 Коринтяни 9:25) Въпреки това тази награда имала дълбоко значение. Тя символизирала природата, която е дарила победителя със силата си. Победата, която атлетът преследвал с всеотдайна непоколебимост, показвала благоволението на боговете. Експонатите свидетелстват как древните скулптори и художници си представяли Нике, крилатата гръцка богиня на победата, която връчва венеца на победителя. Победата на Олимпийските игри била най–високият връх в спортната кариера на всеки атлет.

Венците на Олимпийските игри били направени от листа от дива маслина, на Истмийските — от борови клонки, на Питийските — от лаврово дърво, а на Нимийските — от целина. За да привлекат най–добрите състезатели, организаторите на други игри давали различни награди, в това число и парични. Няколко вази, изложени в Колизея, са били награда на Панатинските игри, които се провеждали в чест на богинята Атина в града, носещ нейното име. Тези амфори първоначално съдържали ценното атическо масло. От едната страна на една от вазите е изобразена богинята и е написано „Награда за състезанията в Атина“. От другата страна е нарисувана дисциплината, в която навярно атлетът е победил.

Гръцките градове с радост споделяли славата на атлетите си, чиито победи ги превръщали в герои сред съгражданите им. Завръщането на победителите се отпразнувало с триумфални шествия. Хората издигали техни статуи като жертва на боговете в знак на благодарност — чест, която иначе не се оказвала на смъртни — и поети възпявали смелостта им. Оттогава нататък победителите сядали на първите места по време на обществени церемонии и получавали пенсия, средствата за която били събирани от обществото.

Гимнастическите школи и техните атлети

На атлетическите състезания се гледало като на важна част от развитието на гражданина–воин. Всеки гръцки град имал свои гимнастически школи, където освен с физически тренировки, младите мъже били заети и с умствени занимания и религиозно обучение. Сградите на гимнастическите школи се намирали около голямо открито пространство за тренировки, заобиколено от колонади и други закрити помещения, които се използвали като библиотеки и класни стаи. В тези школи се обучавали преди всичко млади мъже от заможни семейства, които можели да си позволят да отделят време да учат, вместо да работят. Тук атлетите се отдавали на дълги, усилни подготовки за игрите с помощта на треньори, които им определяли режим на хранене и следели за въздържанието от полови контакти.

Посетителите на изложението в Колизея имаха възможност да се насладят на красиви изображения на древни атлети, повечето от които представляваха римски имитации на гръцки скулптури. Тъй като според древногръцката идеология физическото съвършенство свидетелствало за морална безукорност и било присъщо единствено на аристократите, телата на добре сложените победители били олицетворение на философски идеал. Римляните ценели тези статуи като произведения на изкуството и украсявали с тях стадиони, бани, вили и дворци.

Римляните обичали изпълнените с насилие зрелища, поради което от всички гръцки дисциплини, провеждани в Рим, най–голяма популярност спечелили боксът, борбата и панкратионът. Римляните ги приемали просто като забавление, а не като съревнование между равни за определяне на добродетелите им. Първоначалното схващане, че спортът е колективно участие на отбрани воини–атлети като част от тяхното обучение, вече не било популярно. Вместо това римляните ограничили гръцките игри до упражнения за здраве преди баня или до зрелищен спорт, подобен на гладиаторските борби, в който участвали професионални спортисти от низшите слоеве на обществото.

Християните и игрите

Една от причините, поради които християните от първи век избягвали игрите, била тяхното религиозно естество, тъй като „какво споразумение има Божият храм с идолите“. (2 Коринтяни 6:14, 16) А какво да кажем за съвременните спортове?

Очевидно днес спортът не служи за отдаване на почит на езически богове. Но нима не е вярно, че някои спортове се практикуват с почти религиозна пламенност, подобна на тази, която проявявали спортистите в древността? Освен това, както показват сведенията от изминалите няколко години, за да спечелят, някои атлети са готови да вземат стимуланти, които застрашават здравето и дори живота им.

Християните не отдават голямо значение на физическите постижения. Това, което ни прави красиви в Божиите очи, са духовните качества на ‘скришния в сърцето човек’. (1 Петър 3:3, 4, бел. под линия) Ние признаваме, че не всички спортисти днес проявяват ожесточен съревнователен дух, но много от тях правят това. Дали общуването с такива хора ще ни помогне да следваме съвета от Писанието да ‘не правим нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие’? Или по–скоро ще доведе до „вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори“? (Филипяни 2:3; Галатяни 5:19–21)

В много съвременни контактни спортове се създават възможности за упражняване на насилие. Всеки, който харесва тези спортове, трябва да помни думите от Псалм 11:5: „Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.“

Ако са поставени на правилното място, физическите занимания могат да са приятни, а и апостол Павел казал, че „телесното обучение е за малко полезно“. (1 Тимотей 4:7–10) Павел обаче подходящо споменал гръцките игри, просто за да онагледи колко е важно християните да проявяват такива качества като самоконтрол и издръжливост. Той преди всичко се стремял да получи от Бога ‘венеца’ на вечния живот. (1 Коринтяни 9:24–27; 1 Тимотей 6:12) В това ни е оставил пример, който да следваме.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимки на страница 31]

Боксьор след мач

Тази бронзова статуя от IV век пр.н.е. показва ужасните последици от боксовите мачове в древността, в които според справочника за изложението в Рим „издръжливостта на боксьорите ..., които си връщали „рана за рана“, се смятала за достойна за подражание“. „Раните от мача просто ставали част от белезите от предишни сблъсъци“ — се казва по–нататък.

[Снимка на страница 29]

Надбягването с колесници било най–престижната дисциплина на състезанията в древността

[Снимка на страница 30]

Хората на изкуството в древността изобразявали как Нике, крилатата богиня на победата, награждава победителя