Как показваме, че обичаме Бога

ДА РАЗВИВАМЕ любов към Бога не означава просто да учим за него. Божиите служители по целия свят могат да потвърдят, че истинската любов към Бога расте, когато човек опознава неговата личност, и дори става по–силна, когато се запознава с нещата, които Той обича и мрази, одобрява и изисква.

Йехова любещо ни е дал своето Слово, в което разкрива себе си. От Библията научаваме как е постъпвал в различни ситуации. Подобно на писмо от любим човек, тя ни носи голяма наслада, като разкрива пред нас нови страни от личността на Йехова.

Понякога обаче в проповедната ни служба виждаме, че хората, които учат за Бога, не винаги развиват любов към него. Исус казал на някои юдеи по негово време, на които им липсвала признателност: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот ..., но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.“ (Йоан 5:39, 42) Някои хора учат за любещите дела на Йехова години наред и въпреки това не го обичат силно. Каква е причината за това? Те не размишляват върху истините, които са свързани с нещата, които научават. За разлика от тях милиони искрени хора, с които изучаваме Библията, чувстват как любовта им към Бога продължава да расте. Защо? Защото, подобно на нас, те следват примера на Асаф. По какъв начин?

Размишлявай с признателност

Асаф бил твърдо решен да развие в сърцето си любов към Йехова. Той писал: „Размишлявам в сърцето си ... Ще спомена делата Господни; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, и ще размишлявам върху всичко, що си сторил, и деянията Ти ще преговарям.“ (Псалм 77:6, 11, 12) Подобно на псалмиста, всеки, който размишлява върху пътищата на Йехова, ще развие любов към Бога.

Освен това, като си припомняме радостните ни преживявания в службата на Йехова, ще укрепим взаимоотношенията си с него. Апостол Павел казал, че сме „съработници“ на Бога, а приятелството, което може да се развие между съработници, е много специално. (1 Коринтяни 3:9) Когато проявяваме любовта си към Йехова, ние радваме сърцето му и той високо цени това. (Притчи 27:11) Така, когато молим Йехова за помощ и получаваме ръководство от него във време на трудности, знаем, че той ни подкрепя, и любовта ни към него расте.

Между двама души се развива приятелство, когато те изразяват чувствата си един към друг. По подобен начин, като казваме на Йехова защо сме му предани, засилваме любовта си към него. Така постъпваме в хармония с думите на Исус: „Да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ (Марко 12:30) Какво да правим, за да сме сигурни, че ще продължим да обичаме Йехова с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила?

Да обичаме Йехова с цялото си сърце

В Писанието се говори за фигуративно сърце, което представлява вътрешната ни личност — нашите желания, склонности и чувства. Следователно да обичаме Йехова с цялото си сърце означава да искаме да му угодим повече от всичко друго. (Псалм 86:11) Ние проявяваме такава любов, като развиваме личност, каквато той одобрява. Освен това се стремим да подражаваме на Бога, като се ‘отвращаваме от злото и се държим здраво за доброто’. (Римляни 12:9, Ве)

Любовта ни към Бога влияе на нашето отношение към всяко нещо. Например може да смятаме, че работата ни е интересна или увлекателна, но дали тя е на първо място в сърцето ни? Не би трябвало. Тъй като обичаме Йехова с цялото си сърце, ние сме преди всичко негови служители. Подобно на това, макар че искаме да угодим и на родителите си, на брачния си партньор и на началника си, ние се стремим на първо място да угодим на Йехова, като така доказваме, че го обичаме с цялото си сърце. В крайна сметка той заслужава да е на първо място в сърцето ни. (Матей 6:24; 10:37)

Да обичаме Йехова с цялата си душа

В Писанието думата „душа“ се отнася главно за цялата ни личност, както и за живота, който имаме. Следователно да обичаме Йехова с цялата си душа означава да използваме живота си, за да го възхваляваме и да доказваме любовта си към него.

Разбира се, може да се интересуваме и от други неща, като например да усвоим някаква професия, да имаме собствен бизнес или да създадем семейство. Но в същото време доказваме, че обичаме Йехова с цялата си душа, като постъпваме така, както той одобрява, и като поставяме останалите неща на правилното им място в живота си. По този начин ние ‘търсим първо Неговото царство и Неговата правда’. (Матей 6:33) Да се покланяме с цялата си душа означава също да сме пламенни. Ние показваме на Йехова, че го обичаме, като проповядваме пламенно посланието за Царството, даваме укрепващи отговори на събранията или помагаме на християнските си братя и сестри. Във всяко отношение ‘изпълняваме от душа Божията воля’. (Ефесяни 6:6)

Исус показал, че обича Бога с цялата си душа, като се отрекъл от себе си. Той поставил Божията воля на първо място, а личните си нужди — на второ. Исус ни поканил да следваме неговия пример. Той казал: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.“ (Матей 16:24, 25) Да се отречем от себе си означава да се отдадем. Това показва, че обичаме Бога толкова силно, че му даваме правото на собственост върху нас, подобно на някои израилтяни в библейски времена, които обичали господарите си много силно и сами се задължавали да им робуват цял живот. (Второзаконие 15:16, 17) Като отдадем живота си на Йехова, даваме убедително доказателство, че го обичаме.

Да обичаме Йехова с всичкия си ум

Да обичаме Йехова с всичкия си ум означава да полагаме максимални усилия да опознаем неговата личност и да разберем какви са целите и изискванията му. (Йоан 17:3; Деяния 17:11) Проявяваме любовта си към Йехова, като използваме в пълна степен мисловните си способности, за да помагаме и на други да го обикнат, и като подобряваме уменията си да поучаваме. „Приведете умовете си в готовност за действие“, подканил апостол Петър. (1 Петър 1:13, НС) Освен това се стремим да проявяваме интерес към другите, особено към събратята си по вяра. Ние сме запознати с техните обстоятелства и търсим възможности да ги похвалим, когато е подходящо, или да им дадем съвет, от който се нуждаят.

Ние показваме на Йехова, че го обичаме с всичкия си ум, като му се подчиняваме в мислите си. Стараем се да гледаме на нещата от неговата гледна точка, съобразяваме се с него, когато вземаме решения, и вярваме, че неговите напътствия са най–добрите. (Притчи 3:5, 6; Исаия 55:9; Филипяни 2:3–7) Но как можем да използваме силата си, когато проявяваме любовта си към Бога?

Да обичаме Йехова с всичката си сила

Много младежи в християнския сбор използват силата си, за да възхваляват Йехова. (Притчи 20:29; Еклисиаст 12:1) Един от начините, по които много млади християни показват, че обичат Йехова с всичката си сила, е като започват целодневна служба като пионери. Много майки участват в тази служба, докато децата им са на училище. Верните старейшини, които се грижат за добруването на семейството си и освен това правят пастирски посещения, показват, че обичат Йехова с всичката си сила. (2 Коринтяни 12:15) Йехова дава сили на хората, които разчитат на него, така че да могат да проявяват любовта си, като го възхваляват, използвайки всичката си сила. (Исаия 40:29; Евреи 6:11, 12)

Любовта ни ще расте, ако я развиваме по правилен начин. Затова ние продължаваме да отделяме време, за да размишляваме. Помним какво е направил Йехова за нас и защо заслужава да сме му предани. Като несъвършени потомци на Адам, ние никога няма да заслужим благословиите, които „е приготвил Бог за тия, които Го любят“, но можем да покажем, че обичаме Йехова с цялата си същност. Нека продължаваме да проявяваме любовта си към Бога! (1 Коринтяни 2:9)

[Снимка на страница 20]

Ние показваме, че обичаме Бога, чрез действията си