Защо служиш на Бога?

Веднъж един боящ се от Бога цар дал следния съвет на своя син: „Познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна [радостна — NW] душа.“ (1 Летописи 28:9) Ясно е, че Йехова иска неговите служители да му служат от сърце, изпълнено с благодарност и признателност.

КАТО Свидетели на Йехова, ние с готовност признаваме, че когато за първи път ни бяха обяснени обещанията на Библията, сърцата ни се изпълниха с благодарност. Всеки ден научавахме нещо ново за целите на Бога. Колкото повече учехме за Йехова, толкова по–силно желаехме да му служим ‘с цяло сърце и с радостна душа’.

Много хора, които са станали Свидетели на Йехова, продължават да служат на Йехова с голяма радост през целия си живот. Но някои християни започват добре, а след време губят от поглед основателните причини, които ни подтикват да служим на Бога. Дали това се е случило и с теб? Ако е така, не се отчайвай. Ти можеш да си възвърнеш изгубената радост. Как?

Обръщай внимание на своите благословии

Първо, размишлявай върху благословиите, които получаваш всеки ден от Бога. Помисли за хубавите дарове от Йехова: различните дела на сътворение — които са на разположение на всеки човек, независимо от неговото социално или финансово положение, — природните запаси от ядене и пиене, относителното здраве, на което се радваш, твоето познание на истината от Библията и най–вече, дара на Неговия Син. Благодарение на смъртта на Исус ти можеш да служиш на Бога с чиста съвест. (Йоан 3:16; Яков 1:17) Колкото повече размишляваш върху добротата на Бога, толкова повече ще го цениш. Тогава сърцето ти ще те подтиква да Му служиш от благодарност за всичко, което той прави за теб. Безспорно отново ще започнеш да се чувствуваш като псалмиста, който писал: „Ти самият си направил много неща, о Йехова, Боже мой, да, своите чудесни дела и своите мисли към нас; никой не може да се сравнява с теб. ... Те стават много повече, отколкото мога да изброя.“ — Псалм 40:5, NW.

Тези думи били написани от Давид — мъж, чийто живот съвсем не бил безпроблемен. Като младеж, той прекарал голяма част от живота си в бягство, защото Саул и неговите телохранители искали да го убият. (1 Царе 23:7, 8, 19–23) Давид също имал своите слабости, с които трябвало да се бори. Той описал това в четиридесетия псалм: „Окръжили [са ме] безбройни злини, постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; те са по–многобройни от космите на главата ми.“ (Псалм 40:12) Да, Давид имал проблеми, но не бил зает единствено с тях. Въпреки бедите си той се съсредоточавал върху начините, по които го благославял Йехова, и разбрал, че благословиите са далеч повече от неприятностите му.

Когато се чувствуваш погълнат от лични проблеми или от чувство за малоценност, е добре да спреш и да видиш колко благословии имаш, както направил Давид. Безспорно това, че си оценил тези благословии, те е подтикнало да се отдадеш на Йехова; и именно тези мисли могат също да ти върнат радостта, която си изгубил, и да ти помогнат да служиш на Бога от сърце, изпълнено с благодарност.

Събранията на сбора могат да помогнат

Освен личния размисъл върху добротата на Йехова, ние трябва да се събираме със събратята си християни. Насърчително е редовно да си с мъже, жени и младежи, които обичат Бога и са решени да му служат. Техният пример може да ни подтикне да участвуваме всеотдайно в службата на Йехова. Като присъствуваме в Залата на Царството, ние можем също да насърчим другите.

Разбира се, когато се връщаме в къщи след тежък работен ден или когато сме обезсърчени, поради някакъв проблем или слабост, може да не ни е лесно да помислим за това да отидем на събрание в Залата на Царството. Тогава трябва да проявим строгост спрямо себе си, сякаш ‘наказваме тялото си’, за да се подчиним на заповедта да се събираме със събратята си християни. — 1 Коринтяни 9:26, 27, NW; Евреи 10:23–25.

Дали ако се наложи такова нещо, трябва да направим заключението, че ние не обичаме истински Йехова? Съвсем не. Някои зрели християни в миналото, които безспорно проявявали любов към Бога, трябвало да полагат големи усилия, за да вършат божията воля. (Лука 13:24, NW) Един от тях бил апостол Павел. Той открито описал как се чувствува: „Зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.“ (Римляни 7:18, 19) Той казал също на коринтяните: „Ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля. ... Ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.“ — 1 Коринтяни 9:16, 17.

Подобно на много от нас, Павел имал грешни склонности, които пречели на желанието му да постъпва правилно. Но той водел усилна битка срещу тези склонности и през повечето време излизал победител. Разбира се, Павел не постигал това със собствени сили. Той писал: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.“ (Филипяни 4:13) Йехова, който подкрепял Павел, ще даде сили и на теб да постъпваш правилно, ако го молиш да ти помогне. (Филипяни 4:6, 7) Затова води „усилна битка за вярата“ и Йехова ще те благослови. — Юда 3, NW.

Не е необходимо да водиш тази битка сам. В сборовете на Свидетелите на Йехова зрелите християнски старейшини, които също постоянствуват в тази „битка за вярата“, са готови да ти помогнат. Ако помолиш някой от тях за помощ, той ще се постарае ‘да ти говори утешително’. (1 Солунци 5:14, NW) Целта му ще е да бъде „като заслон от вятър и като прибежище от буря“. — Исаия 32:2.

„Бог е любов“ и иска неговите служители да му служат от любов. (1 Йоан 4:8) Ако трябва да си възвърнеш любовта към Бога, предприеми описаните по–горе подходящи стъпки във връзка с това. Ще се радваш, че си го направил.