Смиреният Йосия имал благоволението на Йехова
ПЕТГОДИШНИЯТ княз на Юда, Йосия, сигурно е уплашен. Майка му, Йедида, ридае. Йедида има причина да плаче, защото дядото на Йосия, цар Манасия, е умрял. — 4 Царе 21:18.
Сега бащата на Йосия, Амон, ще бъде цар на Юда. (2 Летописи 33:20) Две години по–късно (659 г. пр.н.е.) Амон е убит от своите служители. Хората избили заговорниците и направили младия Йосия цар. (4 Царе 21:24; 2 Летописи 33:25) По време на царуването на Амон, Йосия бил свикнал с миризмата на благоухания, която изпълвала въздуха на Йерусалим поради многобройните олтари по покривите на къщите, пред които хората се кланяли на фалшиви богове. Можело да се видят езически свещеници, които се разхождали насам–натам, и поклонниците — дори някои, които твърдели, че се покланят на Йехова, — се кълнели пред бога Мелхом. — Софония 1:1, 5.
Йосия знае, че Амон постъпил зле, като се е покланял на фалшиви божества. Младият цар на Юда започва да разбира по–добре и думите на божия пророк Софония. По това време (652 г. пр.н.е.) Йосия е на 15 години, тази е осмата година от неговото царуване и той е решен да слуша внимателно думите на Софония. Още като момче Йосия започва да търси Йехова. — 2 Летописи 33:21, 22; 34:3.
Йосия предприема действия!
Минават четири години и Йосия започва да прочиства Юда и Йерусалим от фалшивата религия (648 г. пр.н.е.). Той разрушава идолите, свещените стълбове и олтарите за благоухания, използувани в поклонението на Ваал. Изображенията на фалшиви богове са стрити на прах, който след това бива разпръснат върху гробовете на онези, които са жертвували на тях. Олтарите, използувани за нечисто поклонение, биват осквернени и след това съборени. — 4 Царе 23:8–14.
Прочистването, извършвано от Йосия, е в разгара си, когато Йеремия, синът на един левитски свещеник, идва в Йерусалим (647 г. пр.н.е.). Йехова Бог е назначил младия Йеремия за свой пророк и колко твърдо изявява той посланието на Йехова срещу фалшивата религия! Йосия бил почти на същата възраст като Йеремия. Но въпреки смелото прочистване, извършвано от Йосия, и безстрашните изявления на Йеремия, хората бързо се отдават отново на фалшиво поклонение. — Йеремия 1:1–10.
Безценно откритие!
Минават около пет години. Двадесет и пет годишният Йосия управлява вече около 18 години. Той призовава Сафан, секретаря; Маасия, началника на града; и летописеца Йоах. Царят нарежда на Сафан: ‘Кажи на първосвещеника Хелкия да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от людете, и нека ги предадат в ръката на работниците, които са в Господния дом, за да го поправят.’ — 4 Царе 22:3–6; 2 Летописи 34:8.
От ранна сутрин онези, които поправят храма, работят усърдно. Несъмнено Йосия е благодарен на Йехова за това, че работниците поправят щетите, които някои от злите му предшественици са нанесли на божия дом. С напредването на работата Сафан идва да му съобщи нещо. Но какво е то? Той носи един свитък! Обяснява, че първосвещеникът Хелкия е намерил „книгата на Господния закон, даден чрез Моисея“. (2 Летописи 34:12–18) Какво откритие — несъмнено това е оригиналният текст на Закона!
Йосия изгаря от желание да чуе всяка дума от книгата. Докато Сафан чете, царят се опитва да разбере как всяка заповед се отнася за него и за народа. Особено впечатление му прави това как книгата набляга на истинското поклонение и предсказва бедствията и изгнанието, които щели да дойдат, ако народът участвува във фалшива религия. След като осъзнава, че не всички божии заповеди са били изпълнени, Йосия разкъсва дрехите си и нарежда на Хелкия, Сафан и другите: ‘Допитайте се до Господа относно думите на тая книга, защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга.’ — 4 Царе 22:11–13; 2 Летописи 34:19–21.
Думите на Йехова са предадени
Посланиците на Йосия отиват при пророчицата Олда в Йерусалим и се връщат с новини. Олда им е предала думите на Йехова, които посочват, че бедствията, записани в новонамерената книга, ще сполетят отстъпническия народ. Но тъй като се е смирил пред Йехова Бог, Йосия няма да трябва да види бедствията. Той ще бъде прибран при предците си и ще бъде отнесен в гроба си в мир. — 4 Царе 22:14–20; 2 Летописи 34:22–28.
Дали пророчеството на Олда било точно, след като Йосия умрял в битка? (4 Царе 23:28–30) Да, защото ‘мирът’, с който бил прибран в гроба си, е в контраст със ‘злото’, което се очаквало да дойде над Юда. (4 Царе 22:20; 2 Летописи 34:28) Йосия умрял преди бедствието през 609–607 г. пр.н.е., когато вавилонците обсадили и разрушили Йерусалим. И ‘прибирането при бащите’ не изключва непременно насилствената смърт. Подобен израз се използува както за насилствена, така и за ненасилствена смърт. — Второзаконие 31:16; 3 Царе 2:10; 22:34, 40.
Истинското поклонение напредва
Йосия събира хората от Йерусалим в храма и им чете „всичките думи от книгата на завета“, която е била намерена в дома на Йехова. Тогава той сключва договор „да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълняват думите на тоя завет, които са написани в тая книга“. Всички хора дават съгласието си за договора. — 4 Царе 23:1–3.
Сега цар Йосия започва друга и явно по–усилена кампания срещу идолопоклонството. В Юда свещениците на чужди богове нямат работа. Левитските свещеници, които участвували в нечисто поклонение, изгубват привилегията си да служат пред олтара на Йехова и високите места, построени по време на управлението на цар Соломон, са направени негодни за поклонение. Прочистването обхваща и района на предишното десетплеменно царство на Израил, превзето по–рано от асирийците (740 г. пр.н.е.).
В изпълнение на думите, изговорени 300 години по–рано от един неназован „Божий човек“, Йосия изгаря костите на свещениците на Ваал на олтара, който цар Йеровоам I издигнал във Ветил. Високите места са премахнати там и в другите градове, а свещениците, които били идолопоклонници, са принесени в жертва на същите олтари, на които те са служили. — 3 Царе 13:1–4; 4 Царе 23:4–20.
Състои се голяма Пасха
Действията на Йосия в подкрепа на чистото поклонение имат божията подкрепа. Докато е жив, царят ще благодари на Бога, че хората ‘не се отклоняват от следване Господа, Бога на бащите си’. (2 Летописи 34:33) И как може Йосия да забрави едно чудесно събитие, което се състояло през 18–ата година от неговото царуване?
Царят нарежда на хората си: „Направете пасхата на Господа, вашия Бог, както е писано в тая [наскоро намерена] книга на завета.“ (4 Царе 23:21) Йосия се радва, като вижда добрия отклик. За това празнуване той самият дава 30 000 пасхални животни и 3000 глави добитък. Каква Пасха! Със своите приноси, добре планирани уредби и брой на поклонниците, тя надминава всички Пасхи, провеждани от времето на пророк Самуил. — 4 Царе 23:22, 23; 2 Летописи 35:1–19.
Силно оплакван при смъртта си
През останалите тридесет и една години от царуването си (659–629 г. пр.н.е.) Йосия управлява като добър цар. Към края на своето управление той научава, че фараонът Нехао планира да мине през Юда, когато отива да пресрещне вавилонските войски и така да помогне на асирийския цар Кархамис при реката Ефрат. Поради неразкрити причини Йосия отива да се бие с египтяните. Нехао изпраща посланици до него с думите: „Остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби.“ Но Йосия се дегизира и се опитва да върне египтяните обратно към Магедон. — 2 Летописи 35:20–22.
Жалко за царя на Юда! Вражески стрелци улучват целта си и той казва на служителите си: „Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен.“ Те вдигат Йосия от бойната му колесница, поставят го в друга и тръгват към Йерусалим. Там или още по пътя към града Йосия издъхва. „И умря, и биде погребан в гробищата на бащите си — казва вдъхновеното повествование. — И целият Юда и Йерусалим жалееха за Йосия.“ Йеремия пял за него и царят станал тема на погребални песни, използувани при специални случаи след това. — 2 Летописи 35:23–25.
Да, цар Йосия допуснал печална грешка, когато участвувал в битката на египтяните. (Псалм 130:3) Въпреки това неговото смирение и твърдостта му за чистото поклонение му донесли божието одобрение. Колко добре показва животът на Йосия, че Йехова проявява благосклонност към своите предани служители, притежаващи смирено сърце! — Притчи 3:34; Яков 4:6.
[Снимка на страница 29]
Младият цар Йосия усърдно търсел Йехова
[Снимка на страница 31]
Йосия унищожил високите места и подкрепял чистото поклонение