Време и вечност — какво наистина знаем за тях?

„Изглежда времето е една от най⁠–​загадъчните форми на човешкия опит“ — се казва в една енциклопедия. Да, почти невъзможно е времето да бъде описано с прости думи. Можем да казваме, че времето „изтича“, „минава“, „лети“, и дори че ние самите се движим в „потока на времето“. Но всъщност не знаем точно за какво говорим.

Времето е определяно като „разстоянието между две събития“. Но нашият опит явно показва, че времето е независимо от събитията; изглежда, че то върви напред без значение дали нещо се случва, или не. Един философ твърди, че в действителност времето не съществува, но е просто нещо въображаемо. Възможно ли е това, върху което е изградена толкова голяма част от нашия опит, да е просто плод на въображението ни?

Библейският възглед за времето

Библията не дава никакво определение за времето, като показва, че вероятно човек не е способен да го разбере напълно. То е като безкрайното пространство, което също ни е трудно да схванем. Както изглежда, времето е едно от нещата, които само Бог може да разбере напълно, тъй като единствено той е „от безпределни времена до безпределни времена“. — Псалм 90:2, NW.

Въпреки че Библията не дава определение за времето, тя говори за него като за нещо реално. Като начало Библията ни казва, че Бог създал ‘светилата’ — слънцето, луната и звездите — като показатели за времето, за да „служат за знаци и за показване времената, дните и годините“. Много събития, записани в Библията, са твърдо установени в потока на времето. (Битие 1:14; 5:3–32; 7:11, 12; 11:10–32; Изход 12:40, 41) Също така Библията говори за времето като за нещо, което трябва да използуваме мъдро, за да получим божията благословия на една вечност от време — перспективата да живеем вечно. — Ефесяни 5:15, 16.

Вечен живот — логично ли е това?

Дори и да е трудно да се опитват да разберат какво е наистина времето, за много хора най⁠–​озадачаваща остава мисълта за вечен живот — тоест, да живеят вечно. Една от причините за това може да е фактът, че нашият опит относно времето винаги е бил свързан с цикъла на раждане, растеж, остаряване и смърт. Така за нас потокът на времето се е отъждествил с процеса на остаряване. За много хора да мислят по друг начин би изглеждало като нарушаване на самото схващане за времето. ‘Защо хората трябва да са изключение от това, на което изглежда са подложени всички други живи създания?’ — може да питат те.

Това, което често бива пренебрегвано при този начин на мислене, е фактът, че хората вече са изключение от останалото творение в множество области. Например, животните нямат интелектуалните способности, които хората имат. Въпреки противоположните твърдения, те не стават по⁠–​изобретателни, отколкото ги кара техният инстинкт. Те не притежават нито артистичните дарби, нито способността да проявяват любов и признателност, които хората притежават. Ако на хората е било дадено много повече относно тези качества и способности, които осмислят живота, защо да не е възможно да им е било дадено повече и относно самия живот?

От друга страна не е ли странно, че дърветата, които не могат да мислят, в някои случаи живеят по хиляди години, докато интелигентните хора могат да живеят средно само 70–80 години? Нима не е парадокс, че костенурките, които не притежават творчески или артистични способности, могат да живеят повече от 200 години, докато хората — богато надарени с тези качества — живеят много по⁠–​малко от половината от това време?

Въпреки че човекът не може да схване напълно времето и вечността, обещанието за вечен живот е все пак една здраво основана на Библията надежда. В Библията изразът „вечен живот“ се среща почти 40 пъти. Но ако целта на Бога е хората да живеят вечно, тогава защо тя още не е осъществена? Този въпрос ще бъде разгледан в следващата статия.