Колегиантите — изучаването на Библията ги направило различни

ДАЛИ СИ ЧУВАЛ ЗА КОЛЕГИАНТИТЕ?

ТАЗИ МАЛКА ХОЛАНДСКА РЕЛИГИОЗНА ГРУПА ОТ 17 ВЕК СЕ РАЗЛИЧАВАЛА ОТ УСТАНОВЕНИТЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ ЦЪРКВИ. ЗАЩО? И КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ОТ ТЯХ? ЗА ДА РАЗБЕРЕМ, НЕКА СЕ ВЪРНЕМ НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО.

ПРЕЗ 1587 г. Якоб Арминий (или Якоб Харменсен) пристигнал в Амстердам. За него не било трудно да си намери работа, тъй като автобиографията му правела силно впечатление. На 21 години той бил завършил Лайденския университет в Холандия. След това живял шест години в Швейцария, където следвал теология под ръководството на Теодор Беза, приемника на протестантския реформатор Жан Калвин. Не било чудно, че протестантите в Амстердам с радост назначили 27–годишния Арминий като един от своите пастори! Само след няколко години обаче много членове на църквата съжалявали за своя избор. Защо?

Спорът за предопределението

Скоро след като Арминий застанал зад катедрата, сред амстердамските протестанти възникнало напрежение, свързано с доктрината за предопределението. Тази доктрина била сърцевината на калвинизма, но някои членове на църквата смятали, че един Бог, който е предопределил спасение за някои и осъждане за други, е жесток и несправедлив. Калвинистите очаквали, че като ученик на Беза Арминий ще постави на мястото им инакомислещите. Вместо това обаче Арминий застанал на тяхна страна, за ужас на калвинистите. До 1593 г. спорът се разгорещил дотолкова, че разцепил протестантите в града на две — тези, които подкрепяли доктрината, и тези, които я отхвърляли, ‘умерените’.

В рамките на няколко години този местен спор се превърнал в общонародно протестантско разцепление. Накрая, през ноември 1618 г., положението стигнало до сблъсък. Калвинистите, подкрепяни от армията и от общественото мнение, извикали дисидентите (наричани тогава ремонстрантиa) пред народен събор, наречен Додрехтския протестантски синод. В края на събора всички ремонстрантски проповедници били поставени пред избор: да положат клетва, че никога вече няма да проповядват, или да напуснат страната. Повечето избрали изгнанието. ‘Праволинейни’ калвинисти заели катедрите, които проповедниците ремонстранти били напуснали. Калвинизмът победил — или поне така се надявал синодът.

Възникване и растеж на колегиантите

Както останалите, така и ремонстрантската конгрегация в селището Вармонт, близо до Лайден, изгубила своя пастор. Но за разлика от останалите конгрегацията не приела одобрения от синода заместник. Нещо повече — когато един проповедник ремонстрант рискувал живота си и се върнал във Вармонт през 1620 г., за да се погрижи за конгрегацията, някои членове на конгрегацията отхвърлили и него. Те били започнали да провеждат свои тайни религиозни събрания без помощта на каквото и да било духовно лице. Впоследствие тези събрания били наречени колегии, а присъствуващите на тях — колегианти.

Макар че колегиантите възникнали повече поради стечение на обстоятелствата, а не толкова поради убеждения, скоро в това отношение настъпила промяна. Един член на конгрегацията на име Гайзберт ван дер Коде твърдял, че като се събира без надзора на свещеник, групата се приближава повече до Библията и до начина, по който постъпвали първите християни, отколкото правят това установените църкви. Класата на духовенството — казал той — била измислена след смъртта на апостолите, за да се намери работа на оне⁠зи мъже, които не искали да учат занаят.

През 1621 г. Ван дер Коде и други негови съмишленици преместили събранията си в съседното селище Райнсбург.b Няколко години след това, когато религиозното преследване било отстъпило място на толерантността, репутацията на събранията на колегиантите се разнесла из страната и привлякла „всевъзможни създания“, както се изразил историкът Зигфрид Зилверберг. Имало ремонстранти, менонити, социнианци и дори теолози. Някои били земеделци. Други били поети, печатари, лекари и занаятчии. Философът Спиноза и педагогът Ян Амос Коменски, както и прочутият художник Рембранд били привърженици на движението. Различните идеи, които тези силно религиозни личности донесли със себе си, повлияли върху развитието на вярванията на колегиантите.

След 1640 г. тази динамична група нараснала бързо. Колегии се появили в Ротердам, Амстердам, Леуварден и други градове. Ендрю С. Фикс, професор по история, казва, че между 1650 и 1700 г. „колегиантите нараснали дотолкова, че станали една от най–значимите и най–влиятелните религиозни сили в Холандия през седемнадесети век“.

Вярванията на колегиантите

Тъй като разумът, толерантността и свободното слово били отличителните характеристики на движението на колегиантите, отделните колегианти имали свободата да вярват различни неща. Но въпреки това те били свързани чрез някои общи убеждения. Например, всички колегианти ценели високо личното изучаване на Библията. Всеки член — писал един колегиант — трябвало „да изследва сам за себе си, а не да познае Бога от другиго“. Те правели това. Според църковния историк от 19 век Якоб К. ван Слей, сред колегиантите се намирало повече библейско познание, отколкото сред другите религиозни групи от онова време. Дори противниците хвалели колегиантите за умението им да използуват вещо Библията.

Но колкото повече колегиантите изследвали Библията, толкова повече развивали убеждения, които се различавали от убежденията, поддържани от установените църкви. Източници, датиращи от 17 до 20 век, описват някои от техните вярвания:

Ранната църква. Адам Борейл, колегиант и теолог, писал през 1644 г., че когато ранната църква започнала да участвува в политиката по времето на император Константин, тя нарушила своя договор с Христос и изгубила вдъхновението на светия дух. Той добавил, че вследствие на това се нароили фалшиви учения, които продължават да съществуват и до днес.

Реформацията. Реформацията от 16 век, предвождана от Лутер, Калвин и други, не стигнала достатъчно далеч, за да реформира църквата. Вместо това — според Гален Абрахамсзон (1622–1706 г.), водещ колегиант и лекар — Реформацията влошила религиозната ситуация, като породила раздори и омраза. Истинската реформа трябвало да промени сърцата, което Реформацията не успяла да направи.

Църквата и духовенството. Установените църкви са корумпирани, светски и лишени от божествено пълномощие. Който приема религията сериозно, не би могъл да направи нищо по–добро, освен да напусне църквата, към която принадлежи, за да не стане съучастник в нейните грехове. Длъжността на свещеника — казвали колегиантите — противоречи на Писанията и е „вредна за духовното добруване на християнския сбор“.

Царството и раят. Един от основателите на амстердамската колегия, Даниел де Брейн (1594–1664 г.), писал, че Христовото Царство не било духовно царство, намиращо се в сърцето на човека. Учителят Якоб Остенс, колегиант в Ротердам, казал, че „патриарсите очаквали изпълнението на земни обещания“. Подобно на тях колегиантите очаквали времето, когато земята щяла да бъде превърната в рай.

Троицата. Някои водещи колегианти, повлияни от социнианските вярвания, отхвърлили троицата.c Например, Даниел Звикер (1621–1678 г.) писал, че всяка доктрина, която противоречи на разума — като, да речем, троицата — била „невъзможна и фалшива“. През 1694 г. бил публикуван един превод на Библията, направен от колегианта Рейнир Ролео. Той предал втората част на Йоан 1:1 — „и словото беше бог“, вместо ортодоксалния вариант — „и словото беше Бог“.d

Ежеседмични събрания

Макар че колегиантите не били в пълно съгласие относно вярванията, техните колегии в различните градове действували доста сходно. Историкът Ван Слей съобщава, че в ранните дни на колегиантското движение, събранията почти не били подготвяни предварително. Колегиантите смятали, че въз основа на думите на апостол Павел за необходимостта от ‘пророкуване’, всички участници мъже можели да се обръщат свободно към колегията. (1 Коринтяни 14:1, 3, 26) В резултат на това събранията често продължавали до късно през нощта и някои от присъствуващите ‘заспивали непробудно’.

По–късно събранията станали по–организирани. Колегиантите се събирали не само в неделя, но и във вечерите през седмицата. За да се даде възможност на докладчика и на цялата конгрегация да се подготвят предварително за всички събрания през тази година, в една отпечатана програма се изброявали библейските стихове, които щели да се разглеждат, както и инициалите на докладчика. След като събранието бивало открито с песен и молитва, един докладчик обяснявал библейските стихове. Когато свършел, той молел мъжете да се изкажат по току–що обсъдения въпрос. След това втори докладчик изяснявал приложението на същите стихове. Събранието завършвало с молитва и песен.

Колегиантите в град Харлинген в провинцията Фризланд измислили оригинален начин да поддържат събранията си според графика. Докладчик, който говорил по–дълго от определеното, трябвало да плати малка глоба.

Национални конгреси

Колегиантите също така чувствували нужда и от по–големи събирания. Затова от 1640 г. колегиантите от цялата страна пътували два пъти годишно (през пролетта и през лятото) до Райнсбург. Тези събирания — пише историкът Фикс — им позволявали „да се запознаят с идеите, чувствата, вярванията и дейността на своите братя навсякъде“.

Някои от гостуващите колегианти наемали стаи от местните жители, докато други отсядали в Хроте хауз или Голямата къща, една сграда с 30 стаи, която била собственост на колегиантите. Там се сервирали общи трапези за 60–70 човека. След хранене гостите можели да се разходят из просторната градина на къщата, за да се радват на ‘божиите дела, на спокоен разговор или на мигове за размисъл’.

Макар че не всички колегианти смятали, че покръстването е необходимо, много от тях мислели така. Затова покръстването станало характерна черта на големите събирания. Историкът Ван Слей казва, че тази церемония обикновено се провеждала в събота сутринта. След песен и молитва имало доклад относно необходимостта от покръстване. След това докладчикът поканвал онези достатъчно възрастни хора, които искали да бъдат покръстени, да изповядат вярата си с думи като „аз вярвам, че Исус Христос е Синът на живия Бог“. След като докладът завършвал с молитва, всички присъствуващи отивали при басейна за покръстване и наблюдавали как мъже и жени коленичат в басейна, за да може водата да стигне до раменете им. След това покръстващият бавно накланял главата на новоповярвалия напред и я потапял под водата. След церемонията всички се връщали по местата си за нов доклад.

В събота следобед, в 17 часа, същинското събрание започвало с кратко четене на Библията, песен и молитва. За да са сигурни, че винаги ще има докладчик налице, колегиите в Ротердам, Лайден, Амстердам и Северна Холандия се редували да осигуряват докладчици за всеки конгрес. Неделната сутрин била запазена за чествуването на Вечерята на Господаря. След доклад, молитва и песен първо мъжете, а след това и жените вземали от хляба и виното. В неделя вечер следвали още доклади, а в понеделник сутринта всички се събирали за заключителния доклад. Повечето доклади, изнасяни на конгресите — отбелязва Ван Слей, — били с практически характер, подчертавали, че приложението е по–важно от обяснението.

Жителите на селището Райнсбург се радвали да са домакини на тези събирания. Един наблюдател от 18 век писал, че приливът на хора от другаде, които консумирали доста, донасял добри доходи на селището. Освен това след всеки конгрес колегиантите събирали и оставяли дарения за бедните хора в Райнсбург. Несъмнено селището претърпяло загуба, когато през 1787 г. тези събрания били прекратени. След това движението на колегиантите постепенно западнало. Защо?

Защо западнали те

Към края на 17 век възникнал един спор относно ролята на разума в религията. Някои колегианти смятали, че човешкият разум трябва да има предимство пред божественото откровение, но други не били съгласни с това. В крайна сметка спорът разцепил цялото колегиантско движение. Едва след като основните поддръжници на двете страни на спора умрели, колегиантите се обединили отново. Но след това разделение движението „вече никога не било същото“ — отбелязва историкът Фикс.

Нарастващата толерантност сред протестантските църкви от 18 век също допринесла за упадъка на колегиантите. След като принципите на колегиантите за разума и толерантността били по–широко приети от обществото като цяло, „някога самотната светлинка на колегиантизма се изгубила в ясната зора на Просвещението“. До края на 18 век повечето колегианти били асимилирани от менонитите и други религиозни групи.

Тъй като колегиантите не се стремели към единство на мисълта в рамките на своето движение, сред тях имало толкова различни възгледи, колкото и колегианти. Те съзнавали това и затова не твърдели, че са „съединени . . . в една мисъл“, както апостол Павел подканял християните. (1 Коринтяни 1:10) В същото време обаче колегиантите очаквали времето, когато основните християнски вярвания, като единството на мисълта, ще бъдат действителност.

Като се има предвид фактът, че истинското познание не било изобилно в дните на колегиантите, те дали пример, на който много от днешните религии биха могли да обърнат внимание. (Сравни Даниил 12:4.) Това, че те наблягали на необходимостта да се изучава Библията, било в хармония със съвета на Павел: „Всичко изпитвайте.“ (1 Солунци 5:21) Личното изучаване на Библията научило Якоб Арминий и другите, че някои отдавнашни религиозни учения и обичаи изобщо не са основани на Библията. Когато осъзнали това, те имали смелостта да спорят с установените религии. Дали ти би постъпил така?

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 24]

Рембранд

[Снимка на страница 26]

Селището Вармонт, където се появили за пръв път колегиантите, и река Де Влит, където се правели покръствания

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Фон: Courtesy of the American Bible Society Library, New York