Йерусалим — дали е издигнат ‘по–високо дори и от твоята най–главна причина за веселие’?
„Езикът ми нека се залепи за небцето, . . . ако не поставя Йерусалим по–високо дори и от своята най–главна причина за веселие.“ — ПСАЛМ 137:6, NW.
1. Каква нагласа имали много юдейски изгнаници към божия избран град?
ИЗМИНАЛИ почти седем десетилетия, откакто първите юдейски изгнаници се били върнали в Йерусалим през 537 г. пр.н.е. Божият храм бил съграден отново, но градът все още лежал в развалини. Междувременно в изгнаничество израснало ново поколение. Несъмнено много от тези хора изпитвали същото, което изпитвал и псалмистът, който пял: „Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!“ (Псалм 137:5) Някои направили нещо повече от това само да си спомнят за Йерусалим; те показали чрез делата си, че са го ‘поставили по–високо дори и от своята най–главна причина за веселие’. — Псалм 137:6, NW.
2. Кой бил Ездра, и как бил благословен той?
2 Например, да вземем свещеника Ездра. Още преди да се върне в родината си, той пламенно работил за интересите на чистото поклонение в Йерусалим. (Ездра 7:6, 10) Ездра бил богато благословен за това. Йехова подбудил сърцето на персийския цар да даде на Ездра привилегията да заведе втора група от завръщащи се изгнаници в Йерусалим. Освен това царят направил голямо дарение от злато и сребро, ‘за да бъде украсен домът на Йехова’. — Ездра 7:21–27, „Библия на Макарий“.
3. Как Неемия показал, че Йерусалим е главната му грижа?
3 Около 12 години по–късно имало един друг юдей, който предприел решителни действия — Неемия. Той служел в персийския дворец в Суса. Той заемал престижния пост на виночерпец на цар Артаксеркс, но това не била неговата „най–главна причина за веселие“. Вместо това той копнеел да отиде и да възстанови Йерусалим. Месеци наред Неемия се молел за това и Йехова Бог го благословил, че постъпва така. Като научил за грижите на Неемия, персийският цар му дал войска и писма, които го упълномощавали да съгради отново Йерусалим. — Неемия 1:1–2:9.
4. Как можем да покажем, че поставяме поклонението на Йехова по–високо от всяка друга причина за веселие, която може да имаме?
4 Несъмнено Ездра, Неемия и много юдеи, които им сътрудничели, доказали, че поклонението на Йехова с център Йерусалим било по–важно от всичко друго — че то било ‘по–високо дори и от тяхната най–главна причина за веселие’, тоест, над всяко друго нещо, което би могло да им донесе радост. Какво насърчение са тези личности за всички онези, които днес мислят за Йехова, за неговото поклонение и за неговата ръководена от духа организация по същия начин! Дали това важи и за теб? Дали чрез издръжливостта си в богоугодни дела показваш, че най–голямата ти причина за веселие е привилегията да се покланяш на Йехова заедно с неговия отдаден народ? (2 Петър 3:11) Нека като по–нататъшно насърчение за тази цел разгледаме хубавите резултати от пътуването на Ездра до Йерусалим.
Благословии и отговорности
5. Какви богати благословии получили жителите на Юда в дните на Ездра?
5 Групата от около 6000 изгнаници, завръщащи се с Ездра, донесла дарения от злато и сребро за храма на Йехова. Те се равнявали на около 35 милиона долара в днешна стойност. Това било около седем пъти повече злато и сребро, отколкото успели да донесат първите завърнали се изгнаници. Колко благодарни трябва да са били жителите на Йерусалим и Юда да получат цялата тази човешка и материална подкрепа! Но богатите благословии от Бога носят и отговорност. — Лука 12:48.
6. Какво заварил Ездра в своята родина, и как реагирал?
6 Скоро Ездра установил, че много юдеи, сред които някои свещеници и старейшини, били престъпили божия Закон, като се били оженили за езичнички. (Второзаконие 7:3, 4) С основание той бил много опечален от това нарушение на божия Договор на Закона. „И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си . . . и седях смутен.“ (Ездра 9:3) Тогава в присъствието на разтревожените израилтяни Ездра излял сърцето си в молитва към Йехова. На всеуслишание той направил преглед на случаите, при които в миналото Израил проявил непокорство, както и на предупрежденията от Бога относно това какво щяло да се случи, ако се женят за езическото население на страната. Той завършил: „Йехова, Боже Израилев, Ти си праведен; защото и до днес ние сме запазени; има и остатък; и ето, пред Твоето лице сме в греховете си, макар че заради всичко това не би следвало да стоим пред лицето Ти.“ — Ездра 9:14, 15, „Библия на Макарий“.
7. (а) Какъв хубав пример дал Ездра относно справянето с греха? (б) Как реагирали провинилите се в дните на Ездра?
7 Ездра използувал думата „ние“. Да, той включвал и себе си, макар че нямал лична вина. Дълбоката печал на Ездра и неговата смирена молитва докоснали сърцата на хората и ги подбудили към дела, съответствуващи на разкаянието. Те предложили едно болезнено разрешение — всички, които били нарушили божия Закон, да изпратят съпругите си чужденки обратно в техните родни страни, заедно с децата, които им се били родили от тях. Ездра се съгласил с тази мярка и насърчил провинилите се да я изпълнят. С властта, с която бил упълномощен от персийския цар, Ездра имал правото да екзекутира всички нарушители на закона или да ги изгони от Йерусалим и Юда. (Ездра 7:12, 26) Изглежда обаче не се наложило той да предприеме такива действия. „Целият сбор“ казал: „Трябва да постъпим точно според твоите думи.“ Освен това те изповядали: „Много съгрешихме в това дело.“ (Ездра 10:11–13, NW) В Ездра, глава 10, се изброяват имената на 111 мъже, които се подчинили на решението и отпратили съпругите си чужденки и децата, които им се били родили от тях.
8. Защо крайното действие да бъдат отпратени съпругите чужденки било в интерес на цялото човечество?
8 Това действие било в интерес не само на Израил, но и на цялото човечество. Ако не било предприето нищо, за да се поправят нещата, израилтяните можели да бъдат асимилирани от околните народи. Тогава родословната линия на обещаното Семе, в което щяло да бъде благословено цялото човечество, щяла да бъде осквернена. (Битие 3:15; 22:18) Щяло да бъде трудно да се установи идентичността на обещаното Семе като потомък на цар Давид от племето Юда. Дванадесет години по–късно на този важен въпрос отново било обърнато внимание, когато ‘Израилевият род отделил себе си от всичките чужденци’. — Неемия 9:1, 2; 10:29, 30.
9. Какво хубаво напътствие дава Библията на християните, които са женени за невярващи?
9 Какво могат да научат днешните служители на Йехова от това повествование? Християните не са подчинени на Договора на Закона. (2 Коринтяни 3:14) Вместо това те се покоряват на „Христовия закон“. (Галатяни 6:2) Така че ако един християнин е женен за невярваща съпруга (или християнка за невярващ съпруг), той ще следва напътствието на Павел: „Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.“ (1 Коринтяни 7:12) Освен това християните, женени за невярващи, имат библейското задължение да полагат усилия да направят брака си успешен. (1 Петър 3:1, 2) Послушанието спрямо това хубаво напътствие често е водело до благословията невярващият партньор да промени нагласата на сърцето си спрямо истинското поклонение. Някои дори са ставали верни покръстени християни. — 1 Коринтяни 7:16.
10. Какъв урок могат да научат християните от 111–те израилтяни, които отпратили своите съпруги чужденки?
10 Но случаят с израилтяните, които отпратили своите съпруги чужденки, е добра поука и за неженените християни. Те не бива да започват да ходят с хора от противоположния пол, които са невярващи. Избягването на такива отношения може да е трудно, дори болезнено, но е най–добрата линия на поведение, която води до получаването на постоянните благословии на Бога. На християните е заповядано: „Не се впрягайте заедно с невярващите.“ (2 Коринтяни 6:14) Несемейните християни, които желаят да встъпят в брак, трябва да се оженят за искрени вярващи. — 1 Коринтяни 7:39.
11. Как, подобно на израилтяните, можем да бъдем изпитани относно своята причина за веселие?
11 В много други отношения християните също са правили промени, когато вниманието им е било насочено към това, че са тръгнали в небиблейска посока. (Галатяни 6:1) Отвреме–навреме това списание е посочвало прояви на небиблейско поведение, които биха попречили на някой да остане част от божията организация. Например, през 1973 г. хората на Йехова разбраха, че употребата на наркотици и на тютюн е сериозен грях. За да следваме богоугодна линия на поведение, ние трябва да „очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота“. (2 Коринтяни 7:1) Доста хора приеха присърце това библейско наставление; те бяха готови да понесат първоначалните симптоми на въздържанието, за да останат част от чистия божи народ. Ясни библейски напътствия са давани също и относно сексуалните въпроси, облеклото, външния вид и разумния избор на работа, развлечения и музика. Нека бъдем готови — към каквито и библейски принципи да бъде насочено вниманието ни — да бъдем ‘усъвършенствувани’ като онези 111 израилтяни. (2 Коринтяни 13:11) Това ще покаже, че привилегията да се покланяме на Йехова заедно със светия му народ е ‘по–високо дори и от нашата най–главна причина за веселие’.
12. Какво станало през 455 г. пр.н.е.?
12 Библията не ни казва какво ставало в Йерусалим през 12–те години, изминали след случая със съпругите чужденки. Несъмнено съседите на Израил станали по–враждебни вследствие прекратяването на толкова брачни съюзи. През 455 г. пр.н.е. в Йерусалим дошъл Неемия, придружаван от войска. Той бил назначен за управител на Юда и донесъл от персийския цар писма, които го упълномощавали да възстанови града. — Неемия 2:9, 10; 5:14.
Противопоставяне от завистливи съседи
13. Каква нагласа проявили съседните на юдеите поклонници на фалшиви богове, и как реагирал Неемия?
13 Съседните поклонници на фалшиви богове се противопоставили на целта на идването на Неемия. Техните водачи го заплашили с въпроса: „Искате да се подигнете против царя ли?“ Проявявайки вяра в Йехова, Неемия отговорил: „Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Йерусалим.“ (Неемия 2:19, 20) Когато започнало възстановяването на стените, същите тези врагове се присмивали: ‘Що правят тия окаяни юдеи? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели? Даже това, що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена.’ Вместо да отговаря на тези думи, Неемия се молел: „Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави.“ (Неемия 4:2–4) Неемия постоянно давал такъв хубав пример за упование в Йехова! — Неемия 6:14; 13:14.
14, 15. (а) Как Неемия се справил със заплахата от вражеско насилие? (б) Как Свидетелите на Йехова успяват да продължават своята духовна строителна дейност въпреки жестокото противопоставяне?
14 Свидетелите на Йехова днес също уповават на Бога, за да изпълнят важната си проповедна задача. Противниците се опитват да пречат на тази работа чрез подигравки. Понякога хора, които проявяват интерес към посланието на Царството, се отказват, защото не могат да издържат присмеха. Ако присмехът не даде резултат, тогава противниците могат да се разгневят и да прибегнат до заплахи и насилие. Точно това изпитали строителите на йерусалимските стени. Но Неемия не позволил да го уплашат. Вместо това той въоръжил строителите против враговете и укрепил вярата им, като казал: „Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ [Йехова — NW], и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си.“ — Неемия 4:13, 14.
15 Както в дните на Неемия, Свидетелите на Йехова са добре ‘екипирани’ да продължават духовната си строителна дейност въпреки яростното противопоставяне. „Верният и разумен слуга“ осигурява укрепваща вярата духовна храна, която дава възможност на божия народ да произвежда плодове дори и там, където работата е под възбрана. (Матей 24:45) В резултат на това Йехова продължава да благославя своя народ, който расте по цялата земя. — Исаия 60:22.
Вътрешни проблеми
16. Какви вътрешни проблеми заплашвали духа на строителите на йерусалимските стени?
16 Когато възстановяването на стените на Йерусалим напреднало и стените вече били по–високи, работата станала по–трудна. Тогава възникнал един проблем, който заплашвал духа на усилно трудещите се строители. Поради недостиг на храна за някои юдеи било трудно да изхранват семействата си и да плащат данъците си на персийското правителство. По–богатите юдеи им заемали храна и пари. Но противоположно на божия Закон, по–бедните юдеи били принудени да дават земите си и децата си като залог, че ще върнат парите, и то с лихва. (Изход 22:25; Левит 25:35–37; Неемия 4:6, 10; 5:1–5) И ето — дошъл моментът, когато заемодателите заплашвали да им отнемат земите и да ги принудят да продадат децата си като роби. Неемия бил силно възмутен от тази нелюбеща, материалистична нагласа. Той действувал бързо, за да осигури постоянната благословия на Йехова върху работата по изграждането на стените на Йерусалим.
17. Какво направил Неемия, за да осигури постоянната благословия върху строителните работи, и с какъв резултат?
17 Било свикано „голямо събрание“. Неемия ясно показал на по–богатите израилтяни, че това, което били направили, не било угодно на Йехова. След това той призовал виновните, сред които имало и свещеници, да върнат всички лихви, които били взели, а също и да върнат земите, които били взели незаконно от онези, които не можели да си позволят да плащат лихви. Похвално било, че виновните казали: ‘Ще ги върнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим.’ Това не били празни думи, защото Библията съобщава, че ‘людете постъпили според това обещание’. И целият сбор възхвалявал Йехова. — Неемия 5:7–13.
18. С каква своя нагласа са известни Свидетелите на Йехова?
18 Как стои въпросът днес? Далеч от това да експлоатират другите, Свидетелите на Йехова са познати навред с щедрата си нагласа спрямо събратя по вяра и други, които са пострадали от бедствия. Както в дните на Неемия, в резултат на това е имало много изрази на благодарност и възхвала на Йехова. Но в същото време „верният и разумен слуга“ смята за необходимо да дава основани на Библията съвети относно въпроси, свързани с бизнес, и относно необходимостта да избягваме алчното експлоатиране на другите. В някои страни е широко разпространено искането на огромна цена за булката, но Библията ясно показва, че алчните хора и изнудвачите няма да наследят божието Царство. (1 Коринтяни 6:9, 10) Добрият отклик на повечето християни спрямо такива съвети напомня за реакцията на юдеите, които разбрали, че е грешно да експлоатират по–бедните си братя.
Стените на Йерусалим завършени
19, 20. (а) Какво въздействие оказало завършването на йерусалимските стени върху религиозните противници? (б) Каква победа са постигнали Свидетелите на Йехова в много страни?
19 Въпреки цялото противопоставяне стените на Йерусалим били завършени за 52 дни. Как въздействувало това на противниците? Неемия казва: „И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.“ — Неемия 6:16.
20 Днес вражеското противопоставяне на божието дело продължава по различни начини и на различни места. Но милиони хора вече видяха безсмислието на противопоставянето срещу Свидетелите на Йехова. Да вземем, например, миналите усилия да се прекрати проповедната дейност в нацистка Германия, Източна Европа и много от страните в Африка. Всички такива опити се провалиха и много хора днес признават, че нашето ‘дело става от нашия Бог’. Какво възнаграждение е това за верните дълговременни служители в тези страни, които са поставили поклонението на Йехова „по–високо дори и от своята най–главна причина за веселие“.
21. Какви важни събития ще бъдат разгледани в следващата статия?
21 В следващата статия ще прегледаме важните събития, които довели до радостното освещаване на възстановените стени на Йерусалим. Ще разгледаме също как завършването на един много по–грандиозен град, който ще донесе полза на цялото човечество, наближава.
Спомняш ли си?
◻ Как Ездра и другите се радвали за Йерусалим?
◻ Какви грехове поправили много юдеи с помощта на Ездра и Неемия?
◻ Какви поуки можеш да извлечеш от повествованията за Ездра и Неемия?
[Снимка на страница 15]
Йерусалим, а не престижната работа в Суса, бил главната грижа на Неемия
[Снимка на страници 16, 17]
Като Неемия и ние трябва да се молим на Йехова за ръководство и сила да продължаваме със своята изключително важна проповедна задача