Моят живот като прокажен — радостен и благословен в духовно отношение

РАЗКАЗАНО ОТ АЙЗЕЙА АДАГБОНА

Аз израснах в Акуре (Нигерия). Семейството ми отглеждаше ямс, банани, маниока и какао. Татко не искаше да ходя на училище. Той ми казваше: „Ти си земеделец. Никой няма да те кара да четеш ямс.“

НО АЗ исках да се науча да чета. Вечер стоях под прозореца на една къща, в която частен учител преподаваше на децата, и слушах уроците. Това беше през 1940 г., когато бях на около 12 години. Ако бащата на тези деца ме видеше, викаше по мен и ме гонеше от там. Но аз продължавах да идвам. Понякога учителят не идваше и аз влизах тайно вътре и разглеждах учебниците на децата заедно с тях. Понякога те ми даваха техните книги. Така се научих да чета.

Присъединявам се към божия народ

След време получих Библия и редовно я четях, преди да си легна. Една вечер прочетох Матей, глава 10, където се показва, че Исусовите ученици ще бъдат мразени и преследвани от хората.

Спомних си, че Свидетелите на Йехова бяха идвали в нашата къща и към тях се бяха отнесли зле. Порази ме мисълта, че те може да са хората, за които говорел Исус. Следващия път, когато Свидетелите дойдоха, получих едно списание от тях. Като започнах да общувам с тях, станах обект на присмех. Но колкото повече хората се опитваха да ме обезсърчат, толкова по–убеден и радостен бях, че съм намерил истинската религия.

Това, което ми направи силно впечатление относно Свидетелите, беше, че за разлика от другите религиозни групи в района, те не смесваха своето поклонение с обичаите и традициите на местната езическа религия. Например, макар че моето семейство ходеше в англиканската църква, баща ми запази един олтар на бога на народа йоруба Огун.

След като баща ми умря, трябваше аз да наследя олтара. Не го исках, тъй като знаех, че Библията осъжда идолопоклонството. Напреднах духовно с помощта на Йехова и през декември 1954 г. бях покръстен.

Болен от проказа

В началото на същата година бях забелязал, че стъпалото на крака ми отича и е безчувствено. Дори да стъпех на горещи въглени, не усещах болка. След известно време на челото и устните ми се появиха червеникави рани. Нито аз, нито семейството ми разбираше какво става, мислехме, че имам екзема. Посетих дванадесет билколечители, търсейки лек. Накрая един от тях ни каза, че това е проказа.

Какъв удар беше това за мен! Бях разтревожен и не можех да спя добре. Сънувах кошмари. Но познанието ми за библейската истина и упованието на Йехова ми помогнаха да гледам на бъдещето с увереност.

Хората казаха на майка ми, че ако отида на оракул да принеса жертви, ще оздравея. Отказах да направя това, като знаех, че такова нещо няма да е угодно на Йехова. Като видяха, че няма да отстъпя, приятелите на майка ми ѝ казаха да вземе орех от ко̀ла и да го допре до челото ми. След това тя можела да занесе ореха на оракула да принесе жертви за мен. Отказах да участвувам в такова нещо и казах на майка ми. Накрая тя се отказа от усилията си да ме въвлече в езически религиозни ритуали.

Докато отида в болница, проказата ми беше доста напреднала. Раните бяха по цялото ми тяло. В болницата ми дадоха лекарства и постепенно състоянието на кожата ми се нормализира.

Те мислеха, че съм умрял

Но проблемите ми изобщо не свършиха дотук. Дясното ми стъпало се инфектира силно и през 1962 г. трябваше да бъде ампутирано. След операцията имаше медицински усложнения. Лекарите не очакваха, че ще преживея. Един бял свещеник мисионер дойде да ми даде последно причастие. Аз бях твърде слаб, но една медицинска сестра му каза, че съм Свидетел на Йехова.

Свещеникът ми каза: „Искаш ли да смениш религията си и да станеш католик, за да отидеш на небето?“ Засмях се вътрешно. Молих се на Йехова за сили, за да мога да отговоря. С голямо усилие успях да кажа: ‘Не!’ Свещеникът се обърна и си тръгна.

Състоянието ми се влоши дотолкова, че хората от болничния персонал мислеха, че съм умрял. Те покриха лицето ми с чаршаф. Но не ме отнесоха в моргата, тъй като преди това лекар или сестра трябваше да установи, че съм мъртъв. Нямаше дежурен лекар, а всички сестри бяха отишли на празненство. Затова ме оставиха в отделението през нощта. Когато на следващата сутрин лекарят правеше обиколката си, никой не дойде до моето легло, защото все още бях покрит и мислеха, че съм мъртъв. Накрая някой забеляза, че „мъртвецът“ под чаршафа мърда!

Да, аз се възстанових и през декември 1963 г. ме преместиха в Болничното селище за прокажени Абеокута, което се намира в югозападна Нигерия. Оттогава живея там.

Противопоставяне на моето проповядване

Когато пристигнах в селището, там имаше около 400 прокажени и аз бях единственият Свидетел. Писах до Дружеството и веднага получих отговор, като братята от сбора Акомои бяха насочени към мен. Така че изобщо не изгубих контакт с братята.

Веднага щом пристигнах в селището, започнах да проповядвам. Това не се хареса на местния пастор и той съобщи за мен на социалния работник, който отговаряше за селището. Социалният работник беше възрастен човек, който беше дошъл от Германия. Той ми каза, че нямам право да уча другите на Библията, защото нямам образование или диплома да правя това; че щом не съм подготвен, ще уча хората неправилно. И ако продължавам да правя това, ще бъда изгонен от селището и няма да получавам никакво лечение. Той не ми позволи да кажа нито дума в отговор.

После издаде нареждане никой да не изучава Библията с мен. Вследствие на това онези, които бяха проявили интерес, престанаха да идват при мен.

Аз се обърнах към Йехова в молитва, като молех за мъдрост и ръководство. Следващата неделя отидох в баптистката църква в селището, макар че не участвувах в религиозната служба. Имаше определено време, през което присъствуващите на службата могат да задават въпроси. Аз вдигнах ръка и попитах: „Ако всички добри хора отиват на небето, а всички лоши отиват някъде другаде, тогава защо Исаия 45:18 казва, че Бог е направил земята да бъде населявана?“

Сред сбора се чу мърморене. Накрая свещеникът мисионер каза, че ние не можем да разберем пътищата на Бога. Тогава аз отговорих сам на своя въпрос, като прочетох библейски стихове, които показват, че 144 000 ще отидат на небето, че злите ще погинат и че праведните хора ще живеят на земята вечно. — Псалм 37:10, 11; Откровение 14:1, 4.

Всички ръкопляскаха, доволни от отговора. Тогава пасторът каза: „Ръкопляскайте още веднъж, защото този човек наистина познава Библията.“ След службата някои хора дойдоха при мен и казаха: „Ти знаеш повече от пастора!“

Натискът да ме изгонят продължава

Това прекърши гръбнака на преследването и хората отново започнаха да идват при мен за изучаване на Библията. Но противници имаше и те оказваха натиск върху социалния работник да ме махне. Около месец след църковната служба той ме извика и каза: „Защо продължаваш да проповядваш? В моята страна хората не обичат Свидетелите на Йехова и тук е същото. Защо ми правиш проблеми? Не знаеш ли, че мога да те изгоня?“

Отговорих: „Господине, уважавам ви поради три причини. Първо, защото сте по–възрастен от мен, а Библията казва, че трябва да уважаваме белите коси. Втората причина, поради която ви уважавам, е, че сте напуснал страната си, за да ни помагате тук. Третата причина е, че сте любезен, щедър и помагате на онези, които са в беда. Но с какво право вие смятате, че можете да ме изгоните? Президентът на страната не гони Свидетелите на Йехова. Традиционният вожд на тази област не ни гони. Дори и да ме изгоните от селището, Йехова ще продължава да се грижи за мен.“

Досега не бях говорил така откровено с него и видях, че това му направи впечатление. Той излезе, без да каже нито дума. След това, когато някой се оплакваше от мен, той отговаряше ядосано: „Няма да се забърквам в тази работа повече. Ако за вас неговото проповядване е проблем, обсъдете го с него!“

Курс за ограмотяване

Противопоставянето на моето проповядване идваше от онези, които посещаваха баптистката църква в селището. Тогава ми дойде една идея. Отидох при социалния работник и го попитах дали мога да учредя курс за ограмотяване. Когато той ме попита колко ще искам за това, отговорих, че ще го направя безплатно.

Осигуриха ми класна стая, черна дъска и тебешир и аз започнах да уча някои от жителите на селището да четат. Имахме занятия всеки ден. През първите 30 минути преподавах четене, след това разказвах нещо от Библията и го обяснявах. След това прочитахме този разказ в Библията.

Една от ученичките се казваше Нимота. Тя се интересуваше много от духовните неща и задаваше религиозни въпроси както в църквата, така и в джамията. Тя не получаваше отговори на въпросите си там, затова идваше да пита мен. Накрая тя отдаде живота си на Йехова и беше покръстена. През 1966 г. се оженихме.

Повечето хора от нашия настоящ сбор се научиха да четат и пишат в този курс за ограмотяване. Аз не притежавах мъдростта да предложа този курс. Несъмнено личеше благословията на Йехова. Никой не се опита да ми пречи в проповядването след това.

Зала на Царството в селището

Когато ние с Нимота се оженихме, вече четирима души се събирахме редовно, за да изучаваме „Стражева кула“ заедно. Около година се срещахме в стаята, където се промиваха раните на прокажените. Тогава социалният работник, с когото вече бяхме станали приятели, ми каза: „Не е хубаво да се покланяте на вашия Бог в манипулационна зала.“

Той каза, че можем да се събираме в един празен дърводелски сайвант. След време този сайвант беше превърнат в Зала на Царството. През 1992 г. с помощта на братята от града я завършихме. Както можете да видите на снимката на страница 24, нашата зала е солидна постройка — измазана и боядисана, с бетонен под и здрав покрив.

Проповядване на прокажените

Тридесет и три години моят район е селището на прокажените. Какво представлява проповядването сред прокажени? Тук в Африка повечето хора вярват, че всички неща идват от Бога. Затова когато се разболеят от проказа, те смятат, че Бог по някакъв начин е виновен за това. Някои изпадат в дълбока депресия относно своето състояние. Други се разгневяват и казват: „Не ни говори за някакъв любещ и милостив Бог. Ако това беше така, тази болест щеше да изчезне!“ Тогава четем и разсъждаваме върху Яков 1:13, където се казва: ‘Бог не изпитва никого със зли неща.’ След това обясняваме защо Йехова позволява болестите да измъчват хората и посочваме неговото обещание за райска земя, в която никой няма да бъде болен. — Исаия 33:24.

Много хора откликват благоприятно на добрата новина. Откакто дойдох в селището, Йехова ме използува да помогна на над 30 души да стигнат до отдаване и покръстване, всичките прокажени. Много от тях се върнаха по домовете си, след като бяха излекувани, неколцина умряха. Сега имаме 18 вестители на Царството и около 25 души идват редовно на събранията. Двама души служим като старейшини и имаме един помощник–служител и един редовен пионер. Колко съм щастлив да видя толкова много верни служители на Йехова в това селище! Когато дойдох тук, се страхувах, че ще съм сам, но Йехова ме благослови по чудесен начин.

Радостта от това да служа на братята си

От 1960 г. допреди около пет години аз вземах лекарства за проказа. Днес съм напълно излекуван, както са излекувани и всички останали от сбора. Проказата остави своя белег — изгубих крака си и не мога да опъна ръцете си, но болестта си отиде.

Откакто бях излекуван, някои хора ме питаха защо не напусна селището и не се върна в къщи. Има няколко причини за това да оставам тук, но основната е, че искам да продължавам да помагам на братята си тук. Радостта от това да се грижиш за овцете на Йехова надминава всичко, което моето семейство би ми дало, ако се върна при него.

Толкова съм благодарен, че познавах Йехова, преди да науча, че съм болен от проказа. Иначе можеше да се самоубия. През годините преживях много трудности и проблеми, но не лекарствата ме подкрепяха — подкрепяше ме Йехова. Когато се замисля за миналото, се радвам; а когато се замисля за бъдещето под управлението на божието Царство, се радвам още повече.

[Блок на страница 25]

Бюлетин за проказата

Какво представлява тя?

Съвременната проказа е болест, която се причинява от бацил, открит през 1873 г. от Армауер Хансен. В чест на неговото дело лекарите наричат проказата още и Хансенова болест.

Бацилът уврежда нервите, костите, очите и определени органи. Чувствителността — най–често на ръцете и краката — се изгубва. Ако не се лекува, болестта може да причини силни деформации и обезобразяване на лицето и крайниците. Рядко причинява смърт.

Лекува ли се?

Хората, които боледуват от лека форма на проказа, могат да се оправят и без никакво лечение. По–сериозните случаи могат да се лекуват с лекарства.

Първото лекарство против проказа, изобретено през 50–те години на века, действуваше бавно и все по–слабо, понеже бацилът на проказата развиваше резистентност спрямо него. Бяха разработени нови лекарства и от началото на 80–те години в целия свят стандартното лечение за проказа стана една комбинация от антибактериални лекарства. Това лечение комбинира използуването на три лекарства — дапсон, рифампицин и хлофазимин. Макар че комбинираната терапия убива бацила, тя не поправя нанесените вече увреждания.

Комбинираната терапия е много ефективна при лечението на болестта. Вследствие на това броят на хората, болни от проказа, намаля рязко от 12 милиона през 1985 г. до около 1,3 милиона в средата на 1996 г.

Доколко е заразна тя?

Проказата не е силно заразна болест; повечето хора имат достатъчно силна имунна система, за да се преборят с нея. Обикновено заразяване настъпва, когато хората живеят в продължителна близост със заразени вече лица.

Лекарите не знаят със сигурност как бацилът прониква в човешкото тяло, но предполагат, че това става през кожата или носа.

Бъдещи перспективи

Проказата е набелязана за „премахване като проблем за здравето на хората“ до 2000 година. Това означава, че броят на случаите на проказа в която и да е общност няма да надвишава 1 на 10 000 души. При управлението на божието Царство тя ще бъде премахната напълно. — Исаия 33:24.

Източници: Световна здравна организация; Международна федерация на сдруженията против проказата и Manson’s Tropical Diseases [„Тропическите болести според Мансън“], издание 1996 г.

[Блок на страница 27]

Дали проказата днес е същата като в библейско време?

Учебниците по медицина днес определят проказата с точни термини; научното име на микроба, който я причинява, е Mycobacterium leprae. Библията, разбира се, не е медицински учебник. Еврейските и гръцки думи, които биват превеждани като „проказа“ в много преводи на Библията, имат много по–широко значение. Например проказата в Библията причинявала видими симптоми не само у хората, но и по дрехите и къщите, нещо, което един бацил не може да причини. — Левит 13:2, 47; 14:34.

Освен това симптомите у хората, показващи проказа днес, не се покриват напълно със симптомите на проказата от библейско време. Някои учени обясняват разликата с факта, че с течение на времето характерът на болестите се променя. Други смятат, че проказата, за която се говори в Библията, описва редица болести, които могат да включват, а могат и да не включват болестта, причинявана от M. leprae.

Изданието Theological Dictionary of the New Testament [„Теологичен речник на Новия завет“] казва, че и гръцката, и еврейската думи, които обикновено се превеждат като проказа, „говорят за една и съща болест, или група от болести . . . Можем да се съмняваме дали това е болестта, която днес наричаме проказа. Но точното медицинско разпознаване на болестта не влияе върху нашата преценка на повествованието за изцеляване [на прокажените, направено от Исус и неговите ученици]“.

[Снимка на страница 24]

Сборът пред Залата на Царството в селището на прокажените

[Снимка на страница 26]

Айзейа Адагбона със съпругата си Нимота