Филимон и Онисим — обединени в християнско братство

ВЕДНО от боговдъхновените писма на апостол Павел се разглежда деликатен проблем между двама мъже. Единият бил Филимон, а другият — Онисим. Кои били тези мъже? Какво накарало Павел да се заинтересува от тяхната ситуация?

Филимон, получателят на писмото, живеел в Колоса (Мала Азия). За разлика от много други християни, живеещи в същата област, Филимон познавал лично Павел, тъй като бил приел добрата новина благодарение на проповедната дейност на апостола. (Колосяни 1:1; 2:1) Павел знаел, че той е „любезен съработник“. Филимон бил пример за вяра и любов. Той бил гостоприемен и бил източник на освежение за своите събратя християни. Освен това Филимон явно бил заможен човек, тъй като домът му бил достатъчно голям, за да се провеждат в него събранията на местния сбор. Предполага се, че Апфия и Архип, към които е адресирано още писмото на Павел, може би били неговата съпруга и неговият син. Освен това Филимон имал поне един роб, Онисим. — Филимон 1, 2, 5, 7, 19б, 22.

Беглец в Рим

Писанията не ни казват защо Онисим бил на повече от 1400 километра от дома си, заедно с Павел в Рим, където около 61 г. от н.е. било написано писмото до Филимон. Но Павел казал на Филимон: „И ако [Онисим] те е в нещо онеправдал, или ти дължи нещо, мини това на моя сметка.“ (Филимон 18) Тези думи ясно показват, че Онисим имал проблеми със своя господар, Филимон. Писмото на Павел било написано с цел двамата мъже да се помирят.

Някои изследователи предполагат, че Онисим избягал, след като ограбил Филимон, за да намери пари за своето бягство в Рим. Там той възнамерявал да се скрие сред многолюдните тълпи.a В гръцко–римския свят избягалите роби представлявали голям проблем не само за собствениците на роби, но също така и за общественото управление. Казват, че именно Рим бил „известен като обичайно убежище“ за робите бегълци.

Как Павел срещнал Онисим? Библията не ни казва. Когато обаче привлекателността на свободата намаляла, Онисим вероятно осъзнал, че се е поставил в една изключително опасна ситуация. В град Рим специални полицейски части преследвали избягалите роби, чието престъпление било едно от най–сериозните в древните закони. Според Герхард Фридрих „робите бегълци, които бивали заловени, били жигосвани по челото. Те често били измъчвани . . . , хвърляни на дивите зверове на арената или разпъвани за назидание на другите роби, които биха последвали техния пример“. Фридрих предполага, че вероятно след като похарчил откраднатите пари и напразно търсил скришно място или работа, Онисим помолил за защитата и посредничеството на Павел, за когото бил слушал в дома на Филимон.

Други смятат, че Онисим нарочно отишъл при един от приятелите на господаря си, като се надявал, че посредством неговото влияние можел да възстанови добрите си взаимоотношения със своя господар, който справедливо му се ядосвал поради някаква друга причина. Исторически източници показват, че това бил „често срещан и широко разпространен подход на робите, които били в беда“. Ако е така, то кражбата на Онисим била „извършена най–вероятно, за да улесни неговото пристигане при посредника Павел, а не била част от план за бягство“ — казва ученият Брайън Рапски.

Павел оказва помощ

Каквато и да била причината за бягството, Онисим явно търсел помощта на Павел, за да се помири със своя сърдит господар. Това изправило Павел пред един проблем. Пред него стоял невярващ бивш роб, който бил беглец и престъпник. Дали апостолът щял да се опита да му помогне, като убеди един християнски приятел да не упражнява законното си право за налагане на сурово наказание? Какво трябвало да направи Павел?

Когато Павел писал на Филимон, беглецът явно вече бил известно време при апостола. Това време било достатъчно, за да може Павел да каже, че Онисим е станал „възлюбен брат“. (Колосяни 4:9) „Моля [ти се] за моето чадо Онисима, когото родих в оковите си“ — казал Павел относно собствените си духовни взаимоотношения с Онисим. От всички възможни резултати този сигурно бил най–неочакваният за Филимон. Апостолът казал, че робът, който по–рано бил „безполезен“, се завръщал като християнски брат. Сега Онисим щял да бъде „от полза“, или „полезен“, като така щял да живее според значението на името си. — Филимон 1, 10–12.

Онисим бил станал много полезен за затворения апостол. Всъщност Павел би искал да го задържи при себе си, но освен че това щяло да бъде против закона, то щяло да бъде и посегателство върху правата на Филимон. (Филимон 13, 14) В друго писмо, написано почти по същото време до сбора, който се събирал в дома на Филимон, Павел нарекъл Онисим „верния и възлюбен брат Онисима, който е от вас“. Това посочва, че Онисим вече бил доказал, че е достоен за доверие. — Колосяни 4:7–9.b

Павел насърчил Филимон да посрещне любезно Онисим, но не използувал своя авторитет на апостол, за да му заповядва да направи това или да освободи своя роб. Поради тяхното приятелство и взаимна любов, Павел бил сигурен, че Филимон ще направи дори „повече“, отколкото бил помолен. (Филимон 21) Не е ясно какво можело да означава това „повече“, защото само Филимон имал правото да реши как да постъпи с Онисим. Някои изследователи тълкуват думите на Павел като безмълвна молба беглецът да бъде ‘изпратен обратно, за да може да продължава да помага на Павел, както вече бил започнал’.

Дали Филимон приел молбата на Павел относно Онисим? Няма почти никакво съмнение, че я приел, макар и това да не било угодно на други собственици на роби в Колоса, които вероятно предпочитали да видят как Онисим ще получи образцово наказание, което да накара техните собствени роби да не следват примера му.

Онисим — един променен мъж

Каквото и да се било случило, Онисим се върнал в Колоса като нов човек. Тъй като мисленето му било преобразено чрез силата на добрата новина, той несъмнено станал верен член на християнския сбор в този град. В Писанията не се казва дали Онисим в крайна сметка бил освободен от Филимон. Но от духовна гледна точка предишният избягал роб станал свободен човек. (Сравни 1 Коринтяни 7:22.) Подобни преобразявания стават и днес. Когато хората прилагат библейските принципи в своя живот, положението и личността им се променят. Онези, които преди са били смятани за безполезни за обществото, получават помощ, за да станат образцови граждани.c

Какво огромно значение имало приемането на истинската вяра! Въпреки че предишният Онисим може да е бил „безполезен“ за Филимон, новият Онисим несъмнено живял според името си като човек „от полза“. И сигурно било благословия, че Филимон и Онисим се обединили в християнско братство.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 30]

Робите и римският закон

Съгласно римското законодателство, което било в сила през първи век от н.е., един роб зависел изцяло от капризите, желанията и настроението на своя господар. Според изследователя Герхард Фридрих „по принцип и юридически робът не бил личност, а предмет, който неговият собственик можел да използува както пожелае. . . . [Той] бил поставян на едно ниво с домашните животни и сечива и изобщо не бил удостояван с каквото и да било внимание от гражданския закон“. Робът не можел да търси законно обезщетение за несправедливостите, които изпитвал. По принцип той трябвало само да изпълнява заповедите на господаря си. Нямало ограничения относно наказанията, които един разярен господар можел да наложи. Дори за леко провинение той можел да наказва със смърт.*

Макар че богатите можели да имат няколкостотин роби, дори едно сравнително скромно домакинство можело да има двама или трима. „Дейностите, извършвани от домашните роби, били изключително разнообразни — казва ученият Джон Баркли. — Откриваме роби като вратари, готвачи, сервитьори, чистачи, куриери, детегледачки, кърмачки и лични прислужници с общи задължения, да не говорим за различните занаятчии и майстори, които човек можел да намери в големите и заможни домове. . . . На практика качеството на живота на един домашен роб зависело много от характера на господаря и това можело да се проявява по два начина: да бъдеш собственост на жесток господар можело да доведе до това да понасяш неограничавано от нищо зло, но един мил и щедър господар можел да направи живота както толерантен, така и многообещаващ. Съществуват известни примери за жестоко отношение, записани в класическата литература, но също така има и изобилие от разкази, свидетелствуващи за топлите чувства между някои господари и техните роби.“

* Относно живота на робите сред божия народ в древни времена виж енциклопедията Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“], издадена от Нюйоркското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“, том 2, стр. 977–979.