Познай Йехова, Бога, който е личност

КАТО сравнява индуското схващане за Бога с това на други религии, докторът по философия Радакришнан (от Индия) отбелязва: „Богът на евреите е от различен тип. Той е личност и е активен през историята, и се интересува от промените и съдбините на този развиващ се свят. Той е Личност, която общува с нас.“

На еврейски език името на Бога на Библията е יהוה, често превеждано като „Йехова“. Той превъзхожда всички други богове. Какво знаем за него? Как се е отнасял той към хората в библейски времена?

Йехова и Моисей „лице в лице“

Между Йехова и неговия служител Моисей съществувала близост „лице в лице“, макар че Моисей не можел буквално да види Бога. (Второзаконие 34:10, NW; Изход 33:20) Когато Моисей бил млад, сърцето му било с израилтяните, които тогава били роби в Египет. Той се отказал от живота си като член на семейството на фараона и ‘предпочел да страда с Божиите люде’. (Евреи 11:25) В резултат на това Йехова дал на Моисей много специални привилегии.

Като член на семейството на фараона, ‘Моисей бил научен на всичката египетска мъдрост’. (Деяния 7:22) Но за да води народа на Израил, той трябвало също да развие смирение, търпение и кротост. Той направил това през четиридесетте години, които прекарал като пастир в Мадиамската земя. (Изход 2:15–22; Числа 12:3) Макар че продължавал да бъде невидим за него, Йехова разкрил себе си и целите си на Моисей, и посредством ангели Бог му поверил Десетте заповеди. (Изход 3:1–10; 19:3–20:20; Деяния 7:53; Евреи 11:27) Библията ни казва, че ‘Йехова говорел на Моисей лице в лице, точно както човек говори с приятеля си’. (Изход 33:11, NW) Наистина, самият Йехова казал: „С него Аз ще говоря уста с уста.“ На какви ценни, лични взаимоотношения със своя Бог, който бил невидим, но бил личност, се радвал Моисей! — Числа 12:8.

Освен ранната история на народа на Израил, Моисей записал и кодекса на Закона с всичките му подробности. Била му поверена и още една безценна привилегия — да напише книгата Битие. Последната част на тази книга представлявала история, която била точно известна на неговото семейство, и затова било относително лесно да бъде записана. Но откъде взел Моисей подробностите за най–ранната човешка история? Възможно е Моисей да е притежавал древни писмени документи, запазени от неговите предци, които да е използувал като източник. От друга страна, може да е получил подробности по устен път или директно, чрез божествено откровение от Йехова. Благоговейните мъже от всички епохи винаги са признавали личните взаимоотношения, които имал в това отношение Моисей със своя Бог.

Йехова — Богът–личност на Илия

Пророк Илия също познавал Йехова като Бог, който е личност. Илия бил пламенен за чистото поклонение и служил на Йехова, въпреки че станал мишена на голяма омраза и противопоставяне от страна на поклонниците на Ваал, главния бог на ханаанския пантеон. — 3 Царе 18:17–40.

Ахав, царят на Израил, и неговата съпруга Йезавел търсели удобен случай, за да убият Илия. Страхувайки се за живота си, Илия избягал във Вирсавее, на запад от Мъртво море. Там той се скитал из пустинята и се молел да умре. (3 Царе 19:1–4) Дали Йехова изоставил Илия? Дали Той вече не се интересувал от своя верен служител? Може би Илия си мислел така, но грешал! По–късно Йехова с тих глас го попитал: „Що правиш тук, Илия?“ След една драматична проява на свръхестествена сила ‘глас дошъл към него и рекъл [отново]: „Що правиш тук, Илия?“ ’. Йехова проявил този личен интерес към Илия, за да насърчи своя достоен за доверие служител. Имало още божия работа, която Илия трябвало да свърши, и той охотно откликнал на това повикване! Илия вярно изпълнил възложените му задачи, като осветил името на Йехова, неговия Бог–личност. — 3 Царе 19:9–18.

След като отхвърлил народа на Израил, Йехова вече не говорел лично на своите служители на земята. Това не означавало, че личният му интерес към тях намалял. Посредством своя свети дух той продължавал да ги ръководи и да ги укрепва в своята служба. Да вземем за пример апостол Павел, известен преди като Савел.

Павел, ръководен от светия дух

Савел бил роден в Тарс, известен град в Киликия. Родителите му били евреи, но той бил роден като римски гражданин. Образованието на Савел било според стриктните догми на фарисеите. По–късно в Йерусалим той имал възможността да бъде възпитан ‘при нозете на Гамалиил’, един известен учител на Закона. — Деяния 22:3, 26–28.

Поради погрешно насочената пламенност на Савел относно юдейските традиции, той участвувал в една зла кампания против последователите на Исус Христос. Той дори одобрил убийството на Стефан, първия християнски мъченик. (Деяния 7:58–60; 8:1, 3) По–късно той признал, че макар и преди да бил богохулник и гонител, и арогантен човек, ‘той придобил милост, понеже, като невеж, бил сторил това в неверие’. — 1 Тимотей 1:13.

Савел бил подтикнат от искрено желание да служи на Бога. След разговора със Савел на път за Дамаск, Йехова го използувал по могъщ начин. Ананий, един от първите християнски ученици, бил насочен от възкресения Исус да му помогне. След това Павел (римското име, с което Савел станал известен като християнин) бил ръководен от светия дух на Йехова, за да изпълни една дълга и плодотворна служба в различни части на Европа и Мала Азия. — Деяния 13:2–5; 16:9, 10.

Дали същото това ръководство на светия дух може да бъде видяно и днес? Да, може.

Атеизмът не е пречка за личния интерес на Йехова

Джоузеф Ф. Ръдърфорд бил вторият президент на Дружество „Стражева кула“. През 1906 г. той бил покръстен като Изследовател на Библията — името, с което били известни тогава Свидетелите на Йехова, — на следващата година бил назначен за съветник на Дружеството по правните въпроси и станал негов президент през януари 1917 г. Преди обаче този млад адвокат бил атеист. Как станал толкова целеустремен християнски служител на Йехова?

През юли 1913 г. Ръдърфорд служил като председателствуващ на един конгрес на Международните изследователи на Библията, който се състоял в Спрингфилд (Масачусетс, САЩ). Един репортер от местния вестник The Homestead [„Хоумстед“] взел интервю от Ръдърфорд и текстът бил препечатан в обобщаващата този конгрес брошура.

Ръдърфорд обяснил, че по времето, когато планирал да се ожени, той споделял религиозните възгледи на Баптистката църква, но неговата бъдеща съпруга била презвитерианка. Когато пасторът на Ръдърфорд казал, че „тя ще отиде в огнения ад, тъй като не е покръстена, а той ще отиде направо на небето, понеже е покръстен, логическият му ум се разбунтувал и той станал атеист“.

Необходими били няколко години старателно изследване, за да може Ръдърфорд да изгради отново вярата си в един Бог, който е личност. Той казал, че започнал от предпоставката, че „това, което не може да удовлетвори ума, няма право да удовлетворява сърцето“. Ръдърфорд обяснил, че християните „трябва да бъдат сигурни, че Писанията, в които вярват, са истинни“, като добавил: „Те трябва да знаят основата, върху която стоят.“ — Виж 2 Тимотей 3:16, 17.

Да, дори днес е възможно за един атеист или агностик да изследва Писанията, да си изгради вяра и да развие здрави лични взаимоотношения с Йехова Бог. След едно старателно изследване на Библията с помощта на издадената от „Стражева кула“ книга „Познанието, което води към вечен живот“, един млад мъж споделил: „Когато започнах това изучаване, не вярвах в Бога, но сега намирам, че познанието за Библията е променило изцяло мисленето ми. Започнах да опознавам Йехова и да му се доверявам.“

‘Безумецът’ и Бог

„На нито един от писателите на СЗ [Еврейските писания] не му хрумвало да доказва или да оспорва съществуването на Бога — казва докторът по богословските науки Джеймс Хейстингс в A Dictionary of the Bible [„Речник на Библията“]. — Не е в духа на древния свят като цяло да отрича съществуването на Бога, или да използува доводи за доказването на неговото съществуване. Да се вярва било нещо естествено за ума на човека и присъщо на всички хора.“ Това разбира се не означава, че всички хора по онова време се бояли от Бога. Съвсем не. Както в Псалм 14:1 (NW), така и в 53:1 (NW) се говори за ‘безчувствения’, или за ‘безумеца’ (както се казва в „Синодално издание на Библията“, 1993 г.), който казва в сърцето си: „Няма Йехова.“

Каква личност е този безумец, човекът, който отрича съществуването на Бога? Той не е невежа в интелектуално отношение. По–скоро еврейската дума нава̀л сочи към недостиг в морално отношение. В своите забележки към The Parallel Psalter [„Паралелният псалтир“] професор С. Р. Драйвър казва, че недостатъкът е „не слаб разум, но морална и религиозна безчувственост, една крайна липса на чувство, или възприятие“.

Псалмистът продължава, описвайки моралния упадък, който е резултат от подобна нагласа: „Те действуваха разрушително, постъпваха отвратително в своите дела. Нито един не върши добро.“ (Псалм 14:1, NW) Богословът Хейстингс обобщава: „Разчитайки на това, че в света няма Бог, и на това, че няма да има наказание, хората стават покварени и вършат отвратителни неща.“ Те открито приемат безбожни принципи и изключват съществуването на един Бог, който е личност и пред който не искат да бъдат отговорни. Но подобно мислене е точно толкова глупаво и неразумно днес, колкото е било и когато псалмистът писал думите си преди повече от 3000 години.

Предупреждения от нашия Бог, който е личност

Нека сега да се върнем на въпросите, повдигнати в нашата уводна статия. Защо толкова много хора не могат да направят връзка между съществуването на един Бог, който е личност, и страданията, които пропиват днешния свят?

Библията съдържа писмена информация от хора, които „са говорили от Бога, движими от Светия Дух“. (2 Петър 1:21) Тя самата ни разкрива Бога, който е личност — Йехова. Тя също ни предупреждава относно една зла личност, невидима за хората, която има власт относно управлението и контролирането на човешкото мислене — Сатан Дявола. Тогава, логично погледнато, ако не вярваме в един Бог, който е личност, как ще можем да вярваме, че съществува и един Дявол, или Сатан, който е личност?

Под вдъхновение апостол Йоан писал: ‘Нарича се дявол и сатана, и той мами цялата вселена.’ (Откровение 12:9) По–късно Йоан казал: „Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Тези изказвания отразяват думите на Исус, думи, които самият Йоан е записал в евангелието си: „Владетелят на този свят идва. И той няма власт над мен.“ — Йоан 14:30, NW.

Колко по–различно е това библейско учение от нещата, в които вярват хората днес! „Днес да се говори за Дявола явно не е модерно. Нашата скептична и научна ера е пенсионирала Сатан“ — казва вестник Catholic Herald [„Католик хералд“]. Но Исус твърдо казал на онези, които имали намерение да го убият: „Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си.“ — Йоан 8:44.

Библейското обяснение за силата на Сатан е логично. То обяснява защо въпреки желанието на повечето хора да живеят в мир и единство, светът е измъчван от омраза, войни и безцелно насилие, както пролича от случая в Дънблейн (споменат на стр. 4). Освен това Сатан не е единственият враг, с когото трябва да се борим. Библията дава допълнителни предупреждения относно дяволи, или демони — зли духовни създания, които преди много време обединили силите си със Сатан, за да мамят и малтретират човечеството. (Юда 6) Исус Христос се сблъсквал със силата на тези духове много пъти и могъл да ги надвие. — Матей 12:22–24; Лука 9:37–43.

Истинският Бог, Йехова, има за цел да очисти земята от злото и в крайна сметка да премахне въздействието на Сатан и неговите демони. Въз основа на нашето познание за Йехова ние можем да имаме здрава вяра и доверие в неговите обещания. Той казва: „Преди Мене не е имало Бог, и подир Мене няма да има. Аз, Аз съм Господ [Йехова — NW]; и освен Мене няма спасител.“ Йехова наистина е Бог, който е личност, за всеки, който го познава, покланя му се и му служи. Ние можем да очакваме от него, и само от него, своето спасение. — Исаия 43:10, 11.

[Снимка на страница 7]

Една гравюра от 18–и век, която изобразява Моисей, пишещ Битие 1:1 под вдъхновение

[Източник]

От The Holy Bible [„Светата Библия“] от Дж. Баскет, Оксфорд

[Снимка на страница 8]

Исус Христос надвивал демоните много пъти