Как Библията е стигнала до нас — първа част

Втора и трета част ще излязат в броевете от 15 септември и 15 октомври.

ВМАЛКА работилница един печатар и младите му чираци ритмично работят на печатарската машина с дървена рамка, като внимателно поставят бели листове хартия върху касата с текста. При изваждането те проверяват отпечатания текст. На въжета, опънати от едната стена до другата, те окачат сгънатите страници да съхнат.

Внезапно някой удря няколко пъти силно по вратата. Разтревожен, печатарят отваря и отряд въоръжени войници нахлува вътре. Войниците започват да търсят най–забранения вид литература — Библията на езика на обикновените хора!

Те са дошли твърде късно. Предупредени за опасността, преводачът и един негов помощник вече са изтичали до работилницата, взели са на ръце колкото са могли да носят и натоварени с отпечатани страници, бягат по река Рейн. Поне са успели да спасят част от делото си.

Преводачът се казвал Уилям Тиндъл и се опитвал да отпечата своя забранен „Нов завет“ на английски в Кьолн (Германия), през 1525 г. Неговите преживявания съвсем не били единствените. През периода от близо 1900 години, изминал от завършването на Библията, много мъже и жени са рискували всичко, за да превеждат и разпространяват Словото на Бога. И до днес ние извличаме полза от техния труд. Какво било тяхното дело? Как Библията, която държим в ръката си, е стигнала до нас?

Начално преписване и превеждане на Библията

Истинските служители на Бога винаги са ценели изключително високо неговото Слово. Изданието New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] признава: „Подобно на юдейските си предци, ранните християни са ценели четенето на Свещените книги. Следвайки примера на Исус (Мт 4.4; 5.18; Лк 24.44; Йн 5.39), Апостолите били добре запознати със С[тария] З[авет], което предполага продължително и внимателно четене и изучаване, и подканяли към подобно нещо и своите ученици (Рим. 15.4; 2 Тим 3.15–17).“

За тази цел трябвало да бъдат правени преписи на Библията. В предхристиянската епоха голяма част от това преписване било правено от професионални ‘вещи преписвачи’, които се ужасявали от евентуални грешки. (Ездра 7:6, 11, 12, NW) Стремейки се да правят съвършени преписи, те установили високи критерии за всички по–нататъшни преписвачи на Библията.

Но през четвърти век пр.н.е. се появило предизвикателство. Александър Велики искал всички хора по света да бъдат образовани по отношение на гръцката култура. Неговите завоевания наложили народния гръцки език, или койне, като всеобщ език из целия Среден изток. В резултат на това много юдеи израснали без изобщо да се научат да четат на еврейски и така не били в състояние да четат Писанията. Затова през около 280 г. пр.н.е. една група еврейски книжници били събрани в Александрия (Египет), за да преведат еврейската Библия на разпространения койне. Този превод станал известен като „Септуагинта“, от латинската дума „седемдесет“, което говорело за приблизителния брой на преводачите, за които се смятало, че участвували в превода. Той бил завършен през около 150 г. пр.н.е.

По времето на Исус еврейският език все още се използувал в Палестина. Но именно койне преобладавал там и във всички останали разпрострели се нашироко провинции на римския свят. Затова християнските писатели на Библията използували тази всеобща форма на гръцкия език, за да могат да стигнат до колкото се може повече хора от народите. Те цитирали изобилно от „Септуагинта“ и използували много от нейните изрази.

Тъй като ранните християни били пламенни мисионери, те бързо усвоили използуването на „Септуагинта“, за да доказват, че Исус бил дългоочакваният Месия. Това разгневило юдеите и ги накарало да направят едни нови преводи на гръцки език, които били замислени така, че да лишат християните от техните доводи, като променят техните любими доказателствени текстове. Например, в Исаия 7:14 „Септуагинта“ използува една гръцка дума, означаваща „девица“, която говори пророчески за майката на Месията. Новите преводи използували друга гръцка дума, която означава „млада жена“. Това, че християните непрекъснато използували „Септуагинта“, накрая накарало юдеите да изоставят напълно тази тактика и да пропагандират връщане към еврейския текст. В крайна сметка това действие се оказало благословия за по–късните преводи на Библията, защото това помогнало да се поддържа жив еврейският език.

Първите християнски издатели на книги

Пламенните ранни християни се заели с това да произведат колкото е възможно повече преписи на Библията, като вършели всичко това на ръка. Освен това вместо свитъци те започнали да използуват страници, като преписите им приличали много на съвременна книга. Освен че била по–удобна за бързото намиране на библейски текстове, тази форма можела да съдържа повече текст, отколкото записания в единичен свитък — например, целите Гръцки писания, или дори цялата Библия.

Канонът на Християнските гръцки писания бил завършен през около 98 г. от н.е. с книгите на последния жив апостол — Йоан. Съществува фрагмент от препис на евангелието на Йоан, наречен Папирус на Райландс 457 (P⁵²), който датира не по–късно от 125 г. от н.е. Не по–късно от 150–170 г. от н.е. Тациан, който бил ученик на Юстин Философ, направил Diatessaron [„Диатесарон“], едно съставно повествование за живота на Исус, комбинирано от същите четири евангелия, които имаме днес в нашите Библии.a Това показва, че той смятал само тези четири евангелия за автентични и че те вече били разпространени сред хората. През около 170 г. от н.е. бил създаден най–ранният известен каталог на книгите на „Новия завет“, наречен Мураториев фрагмент. Той изброява повечето от книгите на Християнските гръцки писания.

Разпространяването на християнските вярвания скоро наложило да бъдат преведени Християнските гръцки писания, а също и Еврейските писания. Накрая били направени многобройни преводи на арменски, коптски, грузински и сирийски. Често за тази цел било необходимо да се създаде азбука. Например, за Улфила, един епископ на Римската църква от четвърти век, се казва, че изнамерил готската азбука, за да преведе Библията. Но той не включил книгите на Царете, защото смятал, че те биха насърчили войнолюбивите склонности на готите. Това обаче не попречило на „християнизираните“ готи да разграбят Рим през 410 г. от н.е.!

Библията на латински и славянски

Междувременно латинският език придобил значение и се появили няколко превода на старолатински. Но те се различавали по стила и точността си. Затова през 382 г. от н.е. папа Дамасий възложил на своя секретар Йероним да направи един авторитетен превод на Библията на латински.

Йероним започнал с това, че преработил дотогавашните латински преводи на Християнските гръцки писания. За Еврейските писания обаче той настоял да ги превежда от оригиналния еврейски език. Затова през 386 г. от н.е. той се преместил във Витлеем, за да учи еврейски език и да потърси помощта на някой рави. Това предизвикало значителни спорове в църковните кръгове. Някои хора, включително и съвременникът на Йероним — Августин, смятали, че „Септуагинта“ е вдъхновена, и обвинили Йероним, че „преминал на страната на юдеите“. Продължавайки делото си, Йероним завършил своя превод през около 400 г. от н.е. Като се приближил до източника на езиците на оригинала и на ръкописите, и като превел текста на живия съвременен език, Йероним изпреварил съвременните методи на превод с хиляда години. Неговият труд станал известен с името „Вулгата“, или „Народен превод“, и векове наред бил полезен на хората.

В източната част на християнството мнозина могли да четат „Септуагинта“ и Християнските гръцки писания. По–късно обаче в източните области на Европа се разпространили и употребявали езиците и диалектите от славянското езиково семейство. През 863 г. от н.е. двама говорещи гръцки език братя, Кирил и Методий, отишли в Моравия, която днес се намира в Чешката република. Те започнали да превеждат Библията на праславянски. За да направят това, те изнамерили глаголическата азбука, която по–късно била сменена от кирилицата, наречена така на името на Кирил. Тя е източникът на съвременните руска, украинска, сръбска и българска азбуки. Библията на праславянски служила векове наред на хората от тези области. След време обаче езиците се променили и тя станала неразбираема за обикновения човек.

Еврейската Библия оцелява

През този период, от около шести до десети век от н.е., група юдеи, известни като масорети, развили системни методи на преписване за запазването на еврейския текст на Писанията. Те стигнали дотам да броят всички редове и дори всички отделни букви, като отбелязвали различията между различните ръкописи, и всичко това имало за цел да съхрани автентичния текст. Техните усилия не били напразни. Ще посочим само един пример — сравняването на съвременни масоретски текстове със Свитъците от Мъртво море, писани между 250 г. пр.н.е. и 50 г. от н.е., не показва никакви доктринни промени в течение на 1000 години.b

В Европа Средновековието повсеместно било наричано мрачно. Четенето и ученето били на много ниско равнище сред населението. В крайна сметка дори и духовниците в по–голямата си част не можели да четат на църковен латински и често дори не можели да четат на родния си език. Това било и времето, когато в Европа юдеите били затваряни като добитък в гета. Отчасти поради тази изолация библейската еврейска книжовност била запазена. Но поради предразсъдъци и недоверие познанието на юдеите често не било достъпно за никого извън гетата. В Западна Европа познаването на гръцки език също западало. Положението се влошило още повече от това, че западната църква се прекланяла пред латинския превод на Йероним „Вулгата“. На него по принцип се гледало като на единствения разрешен превод, макар че в края на масоретския период латинският все повече се превръщал в мъртъв език. Затова, когато бавно започнало да се заражда желание за познаване на Библията, била положена основата за един голям конфликт.

Преводът на Библията среща противопоставяне

През 1079 г. папа Григорий VII издал първия от многото средновековни църковни декрети, който забранявал произвеждането и дори понякога и притежаването на Библия на местния език. Той анулирал разрешението, дадено за това църковната служба да се провежда на славянски език, и като основание посочил, че за тази цел щяло да се наложи да бъдат преведени части от Светото писание. Напълно противоположно на позицията на първите християни, той писал: „На Всемогъщия Бог му е угодно определени пасажи от светото писание да останат тайна.“ При такава официална позиция на църквата онези, които пропагандирали четенето на Библията, все повече били смятани за опасни.

Независимо от неблагоприятната атмосфера преписването и превеждането на Библията на езиците, говорени от обикновените хора, продължавало. Преводи на много езици тайно се разпространявали из Европа. Всички те били писани на ръка, тъй като печатането щяло да бъде изобретено едва в средата на 15–и век в Европа. Но тъй като екземплярите били скъпи и малко на брой, обикновеният гражданин можел да се смята за щастливец, ако притежава част от някоя библейска книга или дори само няколко страници. Някои хора научавали наизуст огромни части от Библията, и дори целите Християнски гръцки писания!

След време обаче се появили исканията на масови движения за реформиране на църквата. Те били подбуждани отчасти от възроденото съзнаване на значението на божието Слово в ежедневния живот. Как тези движения и развитието на книгопечатането щели да въздействуват на Библията? И какво станало с Уилям Тиндъл и неговия превод, споменат в началото? Ще проследим този интригуващ разказ чак до наше време в някои от следващите броеве.

[Бележки под линия]

[Таблица на страници 8, 9]

Ключови дати в предаването на библията

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

ПРЕДИ НАШАТА ЕРА (ПР.Н.Е.)

Еврейските писания завършени през около 443 г. пр.н.е.

400 г. пр.н.е.

Александър Велики (умира през 323 г. пр.н.е.)

300 г. пр.н.е.

„Септуагинта“ възниква около 280 г. пр.н.е.

200 г. пр.н.е.

100 г. от н.е. Повечето от Свитъците от Мъртво море около 100 г. пр.н.е. до 68 г. от н.е.

ОТ НАШАТА ЕРА (ОТ Н.Е.)

Йерусалим разрушен 70 г. от н.е.

Гръцките писания завършени през 98 г. от н.е.

100 г. пр.н.е.

Йоановият Папирус на Райландс (преди 125 г. от н.е.)

200 г. от н.е.

300 г. от н.е.

400 г. от н.е. Йеронимовата „Вулгата“ на латински около 400 г. от н.е.

500 г. от н.е.

600 г. от н.е.

Приготвен масоретският текст

700 г. от н.е.

800 г. от н.е.

Кирил в Моравия 863 г. от н.е.

900 г. от н.е.

1000 г. от н.е.

Декрет против Библията на местните езици 1079 г. от н.е.

1100 г. от н.е.

1200 г. от н.е.

1300 г. от н.е.

[Снимка на страница 9]

Ранните християни изнамерили използуването на книга със страници

[Снимка на страница 10]

Йероним отишъл във Витлеем, за да учи еврейски