Въпроси на читатели

Как би трябвало да постъпи един християнин, когато бъде призован като съдебен заседател?

В някои страни съдебната система използува състави от съдебни заседатели, избирани измежду гражданите. Там, където това е разпространено, християнинът трябва да реши как да отговори, когато му бъде наредено да се яви като съдебен заседател. Много християни с чиста съвест са направили заключението, че библейските принципи не поставят правила относно явяването в съда, точно както Седрах, Мисах и Авденаго се подчинили на наредбата на вавилонското правителство да се явят на полето Дура, и както Йосиф и Мария отишли във Витлеем по нареждане на римските власти. (Даниил 3:1–12; Лука 2:1–4) Но има фактори, които искрените християни могат да разгледат.

Използуването на съдебни заседатели не се среща навсякъде. В някои страни гражданските и наказателните дела се решават от професионален съдия или от група съдии. На други места владее т.нар. обичайно право и съставите от съдебни заседатели са част от процеса на правораздаване. Но повечето хора имат неясна представа за това как биват избирани съставите от съдебни заседатели и какво правят те. Така че ще е от полза да придобиеш познание, независимо от това дали си изправен пред задължението на съдебен заседател, или не.

Божият народ признава Йехова за Върховен съдия. (Исаия 33:22, NW) В древния Израил опитни мъже, които били честни и безпристрастни, служели като съдии, за да разрешават спорове и да решават правни въпроси. (Изход 18:13–22; Левит 19:15; Второзаконие 21:18–21) По времето, когато Исус бил на земята, правораздаването било извършвано от синедриона, юдейския Върховен съд. (Марко 15:1; Деяния 5:27–34) Не било предвидено обикновените юдеи да участвуват в граждански състав от съдебни заседатели.

Други страни използували състави от съдебни заседатели, сформирани от граждани. Сократ бил осъден от 501 съдебни заседатели. Осъждането от съдебни заседатели съществувало и в римската република, но това било отменено по време на управлението на императорите. По–късно кралят на Англия, Хенри III, наредил обвиняемият да бъде съден от своите съседи. Смятало се, че тъй като те познавали обвиняемия, отсъждането им ще е по–справедливо, отколкото процедури, при които той трябвало да докаже своята невинност чрез борба, или като остане жив след някакви мъчения. С течение на времето съдебната система, основана на състави от съдебни заседатели, се променила в уредба, при която група граждани трябва да изслушат делото и да произнесат присъда, основана на свидетелски показания. Един професионален съдия ги ръководел по отношение на свидетелските показания.

Съществуват различни видове състави от съдебни заседатели, различен брой съдебни заседатели и различни процедури за постигане на съдебно решение. В Съединените щати например, голям състав от съдебни заседатели, състоящ се от 12 до 23 члена, решава дали са налице достатъчно свидетелски показания, за да бъде подведен някой под наказателна отговорност; той не решава дали някой е виновен, или невинен. Подобно на това в следствен състав (състав за разследване) съдебните заседатели преценяват доказателствата, за да решат дали е било извършено престъпление.

Когато става дума за съдебни заседатели, повечето хора си представят група от 12 граждани на съдебен процес — било граждански спор, или наказателно дело, — които изслушват свидетелските показания, за да решат дали някой е виновен, или невинен. Това е малък състав от съдебни заседатели, за разлика от големия състав от съдебни заседатели. Обикновено съдът изпраща призовка за явяване като съдебен заседател на отделни хора, подбрани от списъци на гласоподаватели, или на шофьори с документи за правоуправление, или други подобни. Някои хора може да бъдат изключени автоматично, като например осъдени престъпници и хора с умствена недостатъчност. В зависимост от местния закон други хора — като лекари, духовници, адвокати или собственици на малък бизнес — може да бъдат освободени от това задължение. (Някои хора може да бъдат освободени от това задължение, защото имат силни лични възражения, основани на тяхната съвест.) Но властите все по–настоятелно премахват възможностите за освобождаване от това задължение, така че всички са длъжни да се явяват като съдебни заседатели, може би многократно с течение на годините.

Не всички, които се явяват като съдебни заседатели, непременно заседават по време на делото. От групата хора, призовани като съдебни заседатели, някои биват произволно подбрани като евентуални заседатели за определен случай. Тогава съдията посочва кои са страните и техните адвокати и описва естеството на случая. Той и адвокатите проучват всеки евентуален съдебен заседател. Това е времето, когато човек трябва да заяви, че поради естеството на случая заради своята съвест не може да се отзове.

Групата от призовани трябва да бъде намалена до броя на заседателите, които в действителност ще присъствуват по време на разглеждането на делото. Съдията освобождава всеки, чиято безпристрастност може да бъде поставена под въпрос заради евентуален личен интерес от делото. Също адвокатите на всяка от страните имат правото да освободят от задължение няколко от заседателите. Всеки, който е бил освободен от участието си в този състав от съдебни заседатели, се връща в списъка на заседатели, за да очаква да бъде произволно избран за друго дело. Някои християни в тази ситуация са използували момента да свидетелствуват неофициално. След известен брой дни задължението на дадения човек като съдебен заседател е изпълнено, независимо от това дали той в действителност е присъствувал като заседател, или не.

Християните се стремят ‘да вършат своите работи’, като не се месят в „чужди работи“. (1 Солунци 4:11; 1 Петър 4:15) Когато един юдей помолил Исус да разреши един спор относно наследство, той отговорил: „Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?“ (Лука 12:13, 14) Исус дошъл да извести добрата новина на Царството, а не да разрешава правни въпроси. (Лука 4:18, 43) Исусовият отговор може да е подтикнал мъжа да приложи метода за разрешаване на спорове, който бил посочен в божия закон. (Второзаконие 1:16, 17) Макар че това са валидни доводи, да се явиш като съдебен заседател по нареждане, е нещо различно от това да се намесваш в чужди работи. Това е по–близко до ситуацията на тримата другари на Даниил. Вавилонското правителство им наредило да се явят на полето Дура и това, че те го направили, не нарушило божия закон. Това, което те направили по–късно, било отделен въпрос, както показва Библията. — Даниил 3:16–18.

След като божиите служители престанали да са под Моисеевия закон, те имали работа със светски съдилища в различни страни. Апостол Павел подканял „светиите“ в Коринт да разрешават разногласията в рамките на сбора. Наричайки съдиите на светските съдилища „неправедните“, Павел не отрекъл, че светските съдилища имат място при разрешаването на светски работи. (1 Коринтяни 6:1) Той се защитил пред римския съд, като дори отнесъл случая си до кесаря. Не е вярно, че по принцип светските съдилища са нещо погрешно. — Деяния 24:10; 25:10, 11.

Светските съдилища са инструмент на „висшестоящите власти“. Те „са поставени на относителните си позиции от Бога“ и създават и въвеждат в сила закони. Павел писал: „Тя е божи служител за твое добро. Но, ако вършиш зло, страхувай се, защото не напразно тя носи меч, понеже е божи служител, отмъстител, който изразява гняв срещу онзи, който върши зло.“ Християните не се ‘противопоставят на властта’, когато тя изпълнява такива правни функции, тъй като те не искат да ‘застанат срещу нея’ и да си навлекат осъждане. — Римляни 13:1–4, NW; Тит 3:1, NW.

Преценявайки различните фактори, християните трябва да видят дали могат да се подчинят на дадени изисквания от страна на кесаря. Павел съветва: „Отдавайте на всички [на висшестоящите власти] каквото им се дължи: на онзи, който изисква данък, данъка; на онзи, който изисква мито, митото; на онзи, който изисква страх, страха.“ (Римляни 13:7, NW) Това се отнася пряко за паричен данък. (Матей 22:17–21) Ако кесарят казва, че гражданите трябва да отдават от своето време и усилия, за да почистват пътищата или да извършват друга работа, която е назначена от кесаря, всеки християнин трябва да реши дали ще се подчини. — Матей 5:41.

Някои християни гледат на службата като съдебни заседатели като на отдаване кесаревото на кесаря. (Лука 20:25) Задължението на съдебен заседател включва да се изслушат свидетелските показания и да се даде честно мнение относно факти или закона. Например, при голям състав от съдебни заседатели, заседателите решават дали доказателствата дават основание за това срещу някой да се заведе дело; те не определят някого за виновен. Как стои въпросът при обичайните процеси? При гражданско дело съветът на съдебните заседатели може да взема решение относно щети или обезщетение. При наказателно дело те трябва да определят дали доказателствата подкрепят осъдителна присъда. Понякога те препоръчват коя присъда, предвидена от закона, да бъде наложена. Тогава правителството употребява своята власт, за да ‘изрази гняв срещу онзи, който върши зло’, или ‘за да наказва злодейците’. — 1 Петър 2:14.

А ако някой християнин не смята, че неговата съвест му позволява да служи в даден състав от съдебни заседатели? Библията не споменава службата като съдебен заседател, така че той не може да каже: ‘Против моята религия е да участвувам в какъвто и да е състав от съдебни заседатели.’ В зависимост от случая той може да заяви, че е против собствената му съвест да участвува в състава на съдебните заседатели във връзка с даден случай. Това може да се отнася за случай, свързан със сексуална неморалност, аборт, убийство или друг въпрос, по отношение на който мисленето му е формирано според библейското познание, а не единствено според светските закони. В действителност обаче е доста вероятно процесът, за който той е избран, да не засяга такива въпроси.

Един зрял християнин също би се замислил над това дали той би поел каквато и да е отговорност за присъдата, произнесена от съдиите. (Сравни Битие 39:17–20; 1 Тимотей 5:22.) Ако осъдителна присъда се окаже погрешна и бъде наложено смъртно наказание, дали един християнин, който е бил сред съдебните заседатели на този процес, ще участвува в кръвната вина? (Изход 22:2; Второзаконие 21:8; 22:8; Йеремия 2:34; Матей 23:35; Деяния 18:6) При делото на Исус Пилат искал да е „невинен за кръвта на тоя човек“. Юдеите с готовност казали: „Кръвта Му да бъде на нас и на чадата ни.“ — Матей 27:24 (NW), 25.

Ако християнин се яви като съдебен заседател по нареждане на правителството, но поради съвестта си откаже да служи при даден случай, въпреки настояването от страна на съдията, християнинът трябва да е готов да понесе последствията — било то глоба, или лишаване от свобода. — 1 Петър 2:19.

В крайна сметка всеки християнин, изправен пред задължението на съдебен заседател, трябва да реши какъв курс да следва, като се основава на своето разбиране на Библията и на собствената си съвест. Някои християни са се явявали като съдебни заседатели и са служили в определени съвети от съдебни заседатели. Други са се чувствували принудени да откажат, дори и когато ги е заплашвало наказание. Всеки християнин трябва да реши сам за себе си какво ще прави и другите не бива да критикуват неговото решение. — Галатяни 6:5.