Защо чудесата сами по себе си не изграждат вяра

ДА ВИДИШ, означава да повярваш. Мнозина имат този възглед. Някои хора казват, че биха повярвали в Бога, ако той се разкрие по някакъв чудодеен начин. Може да е така, но дали подобно вярване би довело до искрена вяра?

Да разгледаме примера на израилтяните Корей, Датан и Авирон. Библията показва, че те били очевидци на следните вдъхващи страхопочитание чудеса от Бога: десетте бедствия над Египет, бягството на народа на Израил през Червено море и унищожението на египетския фараон и неговата войска. (Изход 7:19–11:10; 12:29–32; Псалм 136:15) Освен това край Синайската планина Корей, Датан и Авирон чули Йехова да говори от небето. (Второзаконие 4:11, 12) И въпреки това скоро след като станали тези чудеса, тримата мъже подбудили бунт против Йехова и назначените от него служители. — Числа 16:1–35; Псалм 106:16–18.

Около 40 години по–късно един пророк на име Валаам също бил очевидец на едно чудо. Дори намесата от страна на един ангел не го възпряла от това да застане на страната на божиите противници, моавците. Въпреки това чудо Валаам не се спрял, а заел позиция против Йехова Бог и неговия народ. (Числа 22:1–35; 2 Петър 2:15, 16) Липсата на вяра у Валаам обаче бледнее в сравнение с липсата на вяра у Юда Искариотски. Въпреки че бил близък другар на Исус и очевидец на необикновен брой чудеса, Юда предал Христос за тридесет сребърника. — Матей 26:14–16, 47–50; 27:3–5.

Юдейските религиозни водачи също били запознати с многото чудеса на Исус. След като той възкресил Лазар, те дори признали: „Този човек върши много знамения.“ Но дали това, че в момента виждали Лазар жив, смекчило сърцата им и им дало вяра? Несъмнено не. Вместо това те възнамерявали да убият и Исус, и Лазар! — Йоан 11:47–53; 12:10.

Дори директната намеса на Бога не извикала вяра в тези зли мъже. Веднъж, когато Исус бил в района на храма, той се молел на глас: „Отче, прослави името Си.“ Йехова отговорил с глас от небето: „И Го прославих, и пак ще Го прославя.“ Но това чудодейно събитие не породило вяра в сърцата на онези, които присъствували. Библията казва: „Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него.“ — Йоан 12:28–30, 37; сравни Ефесяни 3:17.

Защо чудесата не изградили вяра

Как може да съществува такава липса на вяра въпреки чудесата? Отхвърлянето на Исус от страна на юдейските религиозни водачи изглежда особено озадачаващо, когато вземеш предвид, че точно по времето, когато той започнал службата си, юдеите като цяло били „в очакване“ на „Христос“ или Месията. (Лука 3:15, NW) Проблемът обаче е в това какви били тези очаквания. Лексикографът У. Е. Вайн цитира думите на един известен библейски изследовател, казващ, че юдеите били завладени от идеята за Месия, който да им даде „земна победа“ и „материално благополучие“. Следователно те не били готови за смирения, неучаствуващ в политиката Исус от Назарет, който се появил сред тях като истински Месия през 29 г. от н.е. Освен това религиозните водачи се страхували, че ученията на Исус щели да объркат съществуващото състояние на нещата и да застрашат позицията им на първенци. (Йоан 11:48) Техните предубеждения и себелюбието им ги заслепили относно значението на чудесата на Исус.

Юдейските религиозни водачи и други хора по–късно отхвърлили чудодейното доказателство относно това, че последователите на Исус се радвали на божието благоволение. Например, когато неговите апостоли излекували един мъж, който бил куц от раждането си, разярените членове на висшия юдейски съд попитали: „Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките йерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем. Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.“ (Деяния 3:1–8; 4:13–17) Ясно е, че това прекрасно чудо не изградило или не породило вяра в сърцата на тези мъже.

Амбиция, гордост и алчност са подтикнали много хора да закоравят сърцата си. Такъв изглежда бил случаят с Корей, Датан и Авирон, споменати в началото на статията. Завист, страх и различни вредни нагласи са пречели на други. Напомня ни се също за непокорните ангели, демоните, които някога имали привилегията да виждат лицето на самия Бог. (Матей 18:10) Те не се съмняват в съществуването на Бога. Наистина, „бесовете вярват и треперят“. (Яков 2:19) Но те не проявяват вяра в Бога.

Смисълът на истинската вяра

Вярата е нещо повече от просто вярване. Тя е също така повече от една моментна емоционална реакция на някакво чудо. В Евреи 11:1 (NW) се казва: „Вярата е увереното очакване на нещата, за които се надяваме, ясното изявление на реалности, макар и те да не са видени.“ Един човек, който има вяра, е убеден в сърцето си, че всичко, което Йехова Бог обещава, сякаш вече се е изпълнило. Освен това неоспоримото доказателство на невидените реалности е толкова силно, че се казва, че самата вяра е равностойна на тези доказателства. Да, вярата е основана на доказателства. А в миналото чудесата са играли роля в развиването на вярата или в изграждането ѝ. Знаменията, вършени от Исус, служели за убеждаване на другите, че той е обещаният Месия. (Матей 8:16, 17; Евреи 2:2–4) Подобно на това, такива дарове от божия свети дух, или действена сила, като например чудодейни изцеления и говорене на езици, доказвали, че юдеите вече не притежавали благоволението на Йехова, но че неговото одобрение сега било върху християнския сбор, установен от неговия Син, Исус Христос. — 1 Коринтяни 12:7–11.

Сред чудодейните дарове на духа била способността за пророкуване. Когато невярващи хора наблюдавали това чудо, някои били подтиквани да се покланят на Йехова, като казвали: „Наистина Бог е между вас.“ (1 Коринтяни 14:22–25) Но Йехова Бог нямал намерение чудесата да бъдат постоянна част от поклонението на християните. Затова апостол Павел писал: „Пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат.“ (1 Коринтяни 13:8) Явно тези дарове престанали след смъртта на апостолите и на онези, които били получили такива дарове чрез тях.

Дали тогава хората щели да бъдат оставени без основания за вяра? Не, тъй като Павел казал: „[Бог] не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.“ (Деяния 14:17) Наистина, за хората с честни сърца, които искат да отворят умовете и сърцата си за доказателствата, които ни заобикалят, „от създанието на света това, което е невидимо у Него [Йехова Бог] — вечната Му сила и божественост — се вижда ясно, разбираемо от творенията; така че те [които отричат съществуването на Бога] са без извинение“. — Римляни 1:20, „Верен“.

Необходимо е нещо повече от вяра в съществуването на Бога. Павел подканя: „Недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, — това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.“ (Римляни 12:2) Това може да се направи чрез прилежно изследване на Писанията с помощта на християнски публикации като това списание. Вяра, която е основана на точно познание от божието Слово, Библията, не е слаба или повърхностна. Онези, които са разбрали каква е божията воля и я изпълняват с вяра, принасят свята служба на Бога. — Римляни 12:1.

Да повярваш, макар че не виждаш

На апостол Тома му било трудно да прояви вяра във възкресението на Исус от мъртвите. „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ — казал Тома. Когато след това Исус се материализирал в едно тяло, на което се виждали раните от неговото разпъване, Тома откликнал положително на това чудо. Исус обаче казал: „Блажени ония, които, без да видят, са повярвали.“ — Йоан 20:25–29.

Днес милиони Свидетели на Йехова ‘ходят с вярване, а не с виждане’. (2 Коринтяни 5:7) Въпреки че не са видели чудесата, записани в Библията, те твърдо вярват, че това е станало. Свидетелите проявяват вяра в Бога и неговото Слово. С помощта на Неговия дух те могат да разбират библейските учения и тяхната главна тема — реабилитацията на върховенството на Йехова Бог чрез неговото небесно Царство. (Матей 6:9, 10; 2 Тимотей 3:16, 17) Извличайки голяма полза, тези искрени християни прилагат в живота мъдрите библейски съвети. (Псалм 119:105; Исаия 48:17, 18) Те приемат неопровержимото доказателство, че библейските пророчества определят нашето време като „последните дни“, и вярват, че обещаният от Бога нов свят е близо. (2 Тимотей 3:1–5; Матей 24:3–14; 2 Петър 3:13) За тях е радост да споделят познанието за Бога с другите. (Притчи 2:1–5) Те знаят, че единствено чрез изучаване на Писанията онези, които търсят Бога, могат наистина да го намерят. — Деяния 17:26, 27.

Спомняш ли си Албърт, за който се споменаваше в предишната статия? Няколко дена след като молитвата му за чудо останала без отговор, той бил посетен от една Свидетелка на Йехова, една възрастна жена, която му оставила основана на Библията литература. След това Албърт приел безплатно изучаване на Библията в дома си. Тъй като все по–добре се запознавал с библейското послание, неговото разочарование се превърнало във вълнение. Той започнал да съзнава, че въпреки всичко е намерил Бога.

Писанията подканят: „Търсете Господа, докле може да се намери. Призовавайте Го, докато е близо.“ (Исаия 55:6) Ти можеш да направиш това не като чакаш някакво съвременно чудо от Бога, но като придобиеш точно познание от неговото Слово. Това е необходимост, тъй като само чудесата не изграждат вяра.

[Снимка на страница 5]

Дори чудодейното възкресение на Лазар не подтикнало враговете на Исус да проявят вяра

[Снимки на страница 7]

Вярата трябва да бъде основана на точно познание от Библията