Защо трябва всички ние да възхваляваме Бога?
АЛИЛУЯ! Тази дума е добре известна на повечето вярващи от псевдохристиянството. Някои от тях я крещят с цяло гърло по време на неделните си служби. Но колко са онези, които знаят какво означава тя в действителност? Всъщност това е еврейският израз за „Възхвалявайте Ях!“. Това е радостна, звънтяща възхвала на Създателя, чието име е Йехова.a
Думата „Алилуя“ се появява често в Библията. Защо? Защото има много причини за възхвала на Бога. Ях (Йехова) е онзи, който е създал и поддържа живота в огромната вселена. (Псалм 147:4, 5; 148:3–6) Той е сътворил екосистемите, които правят живота на земята възможен. (Псалм 147:8, 9; 148:7–10) И той проявява специален интерес към човечеството. Ако вършим неговата воля, той ни благославя и ни подкрепя в този живот, и ни предлага сигурната надежда за един още по–хубав бъдещ живот. (Псалм 148:11–14) Именно Ях (Йехова) е вдъхновил думите: „Праведните ще наследят земята, и ще живеят на нея довека.“ — Псалм 37:29.
Затова към всички е насочена подканата: „Алилуя!“, „Възхвалявайте Ях!“ (Псалм 104:35) Но за нещастие не всеки иска да откликне. Днес хората страдат. Мнозина са гладни, болни или потискани. Мнозина изпитват голяма печал поради злоупотребата с наркотици или алкохол, или поради последствията от своята неморалност или непокорство. Дали съществува причина такива хора да хвалят Бога?
‘Само Йехова можеше да ми даде надежда’
Да, има причина. Йехова кани всички без изключение да го опознаят, да се научат да вършат неговата воля и да се радват на благословиите, които карат хората да искат да го възхваляват. И мнозина откликват. Например, Адриана от Гватемала. Майка ѝ умряла, когато Адриана била на седем години. Скоро след това баща ѝ напуснал дома. Когато била на десет години, тя започнала да работи, за да се прехранва. Тъй като нейната майка ѝ била казвала да служи на Бога и на църквата, Адриана общувала с различни католически групи, но на 12 години вече се била разочаровала от тях и станала член на улична банда. Започнала да пуши, да взема наркотици и да краде. Защо едно такова младо момиче ще иска да възхвалява Бога?
Сестрата на Адриана започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова, но Адриана ѝ се присмивала. Тогава леля ѝ умряла. На погребението ѝ Адриана била измъчвана от обезпокояващи въпроси. Къде отишла леля ѝ? Дали била в небесата? Дали отишла в огнен ад? Всичко било много объркващо и Адриана отишла в църквата на гробищата, за да се помоли за помощ, използувайки божието име Йехова, както я учела сестра ѝ.
Скоро тя започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова и посещавала техните християнски събрания. Това открило пред нея съвсем различен възглед за живота и тя смело прекратила връзките си с уличните банди. Адриана, която сега е на около 25 години, казва: „Само любовта към Йехова ме накара да изоставя този лош начин на живот. Само Йехова в своята голяма милост можеше да ми даде надеждата за вечен живот.“ Въпреки своя труден старт в живота, Адриана има чудесни причини да възхвалява Бога.
Една дори още по–безнадеждна ситуация е съобщена от Украйна. Един мъж лежи в затвора и очаква екзекуция. Дали той се самосъжалява? Дали е изпаднал в депресия? Не, точно обратното. Тъй като неотдавна срещнал Свидетелите на Йехова и получил известно познание за Йехова, той ги помолил да отидат при майка му. И ето какво им пише, защото е разбрал, че са изпълнили молбата му. Той казва: „Благодаря ви, че сте посетили моята майка. Това беше най–радостната новина, която получих през миналата година.“
Говорейки за себе си и за своите съседи по килия, на които е свидетелствувал, той пише: „Сега имаме вяра в Бога и се опитваме да постъпваме според своята вяра.“ Той завършва писмото си с думите: „Благодаря ви, че ни помогнахте да научим какво е любов и да придобием вяра. Ако остана жив, ще ви помагам в това. Благодаря на Бога, че ви има и че помагате на другите да обичат Бога и да вярват в него.“ Този мъж обжалвал своята смъртна присъда. Но независимо от това дали ще бъде екзекутиран, или ще прекара много години в затвора, той безспорно има причини да възхвалява Бога.
‘Макар че съм сляпа, мога да виждам’
Да видим сега случая на едно енергично младо момиче, което внезапно загубило зрението си. Това станало с Глория, която живее в Аржентина. Глория внезапно ослепяла, когато била на 19 години, и никога не възстановила зрението си. Когато била на 29 години, тя заживяла без брак с един мъж и скоро забременяла. Тя усетила, че животът ѝ придобива смисъл. Но когато загубила детето си, тя започнала да си задава въпроси. Питала се: ‘Защо това се случва на мен? Какво съм направила? Дали Бог наистина съществува?’
Тогава две Свидетелки на Йехова дошли на вратата ѝ. Тя започнала да изучава Библията и научила за даденото там обещание, че в новия свят слепите ще виждат отново. (Исаия 35:5) Каква прекрасна перспектива за Глория! Тя била много щастлива, особено когато съпругът ѝ се съгласил да узакони техния брак. След това съпругът ѝ претърпял злополука и останал инвалид, прикован на инвалидна количка. Днес тази сляпа жена трябва да работи усилно, за да изкарва прехраната. Освен това тя трябва да върши цялата домакинска работа, както и да се грижи за съпруга си. Но Глория възхвалява Йехова! С помощта на своите християнски братя и сестри тя изучава Библията на азбуката на Брайл и е много насърчена от християнските събрания в Залата на Царството. Тя казва: „Трудно е да се обясни, но макар че съм сляпа, сякаш мога да виждам.“
Понякога хората биват преследвани, когато възхваляват Бога. Една жена в Хърватска била щастлива да научи за Бога, но съпругът ѝ бил против нейната нова вяра и се отказал от нея, като ѝ отнел и едногодишната им дъщеричка. И останала на улицата, изоставена от съпруг и семейство, без дом, работа и дори без своето дете, отначало тя била съкрушена. Но любовта ѝ към Бога я поддържала, макар че тя имала твърде ограничени контакти с дъщеря си, докато тя не пораснала. Тази жена намерила „скъпоценен бисер“ и не се отказала от него. (Матей 13:45, 46) Как тя поддържала радостта си през тези трудни времена? Тя казва: „Радостта е плод на божия дух. Тя може да бъде култивирана, независимо от външните обстоятелства, точно както едно растение расте в парника независимо от времето навън.“
Във Финландия на шестгодишния Маркус му открили неизлечима мускулна болест. Скоро той бил прикован на инвалидна количка. Няколко години по–късно майка му го завела при един член на Петдесетната църква, който бил много известен с твърденията си, че лекува болни хора. Но не настъпило чудодейно изцеление. Затова интересът на Маркус спрямо Бога изчезнал и той започнал да се занимава с наука и други нерелигиозни дела. Но преди около пет години една жена в инвалидна количка, която била придружена от млад мъж, дошла на вратата на Маркус. Това били Свидетели на Йехова. По това време Маркус бил атеист, но нямал нищо против да говори за религия, затова ги поканил вътре.
По–късно го посетило едно семейство и било започнато библейско изучаване. В крайна сметка силата на библейската истина променила възгледа на Маркус за нещата и той разбрал, че въпреки своя недъг, наистина има причини да възхвалява Бога. Той казал: „Аз съм много щастлив, защото намерих истината и организацията, която Йехова използува. Сега животът ми има посока и цел. Още една изгубена овца беше намерена и не иска да напусне стадото на Йехова!“ — Сравни Матей 10:6.
Нека всички ‘възхваляват Ях’
Това са само няколко от безбройните случки, които могат да бъдат разказани, за да покажат, че независимо от обстоятелствата си, хората днес могат да имат причини да възхваляват Бога. Апостол Павел обяснил това по следния начин: „Предаността към Бога е полезна за всичко, тъй като съдържа обещание както за живота сега, така и за онзи, който ще дойде.“ (1 Тимотей 4:8, NW) Ако вършим волята на Бога, той ще изпълни обещанието си за „живота сега“. Разбира се, в тази система на нещата той няма да направи бедните богати или болните здрави. Но той дава от своя дух на онези, които му служат, така че те да намерят радост и задоволство, каквато и да е тяхната ситуация. Да, дори и в „живота сега“ болните, потисканите и бедните могат да имат причини да възхваляват Бога.
А ‘онзи живот, който ще дойде’? Да, самата мисъл за него трябва да ни кара да възхваляваме Бога с най–голям ентусиазъм! Ние сме развълнувани от мисълта за времето, когато бедността ще е нещо непознато, когато никой ‘жител няма да рече: Болен съм’, и когато Йехова Бог „ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“. (Исаия 33:24; Откровение 21:3, 4; Псалм 72:16) Какво мислиш за тези обещания на Бога?
Един млад мъж в Салвадор приел библейски трактат, който обяснявал някои от тези неща. Той казал на Свидетелката, която му го дала: „Госпожо, това, което този трактат казва, е прекалено хубаво, за да бъде вярно.“ Много хора реагират така. Но това са обещанията на Онзи, който е създал вселената, който е задействувал естествените кръговрати на нашата земя и който помага дори на бедните и болните да намерят радост. Можем да вярваме на онова, което той казва. Споменатият по–горе млад човек изучавал Библията със Свидетелите на Йехова и установил, че е така. Ако все още не правиш същото, те насърчаваме да започнеш. И тогава дано да присъствуваш, когато настоящата система на нещата е отминала и цялото творение е обединено във възгласа: „Алилуя!“, „Възхвалявайте Ях!“ — Псалм 112:1; 135:1.
[Бележка под линия]
a В Библията „Йехова“ понякога се съкращава като „Ях“.
[Снимка на страница 5]
Дано бъдеш там, когато цялото творение се обедини във възгласа: „Алилуя!“