Истинска сигурност — една трудно постижима цел
АРНОЛД бил малко дете, което обичало своето плюшено тигърче. Той го носел със себе си навсякъде, където ходел — за игра, на масата, в леглото си. Тигърчето му давало утеха, сигурност. Един ден настъпила криза. Тигърчето липсвало!
Докато Арнолд плачел, майка му, баща му и тримата му по–големи братя търсели навсякъде из голямата къща, за да намерят тигърчето. Накрая единият от тях го открил в едно чекмедже. Очевидно Арнолд го бил оставил там и веднага след това забравил къде се намира. Тигърчето било върнато обратно и Арнолд избърсал сълзите си. Той отново се чувствувал щастлив и сигурен.
Колко хубаво би било, ако всички проблеми можеха да се решават така лесно — толкова просто, колкото да откриеш тигърче в едно чекмедже! За повечето хора обаче въпросите относно сигурността са далеч по–сериозни и по–сложни от това. Навсякъде хората се питат: ‘Дали ще стана жертва на престъпление или на насилие? Дали има опасност да изгубя работата си? Дали семейството ми е сигурно, че има достатъчно храна? Дали другите ще ме отбягват поради религията ми или етническия ми произход?’
Броят на хората, на които липсва сигурност, е огромен. Според Организацията на обединените нации близо три милиарда души не само че нямат достъп до лечение на често срещани болести, но също и до основни лекарства. Повече от един милиард души мизерствуват в крайна бедност. Макар че могат да работят, близо един милиард души не са използувани продуктивно. Броят на бежанците се увеличава. В края на 1994 г. около 1 на всеки 115 души на земята е бил принуден да бяга от дома си. Животът на милиони хора е разрушен вследствие на донасящата 500 милиарда долара годишно търговия с наркотици, която поражда многобройни престъпни действия и насилие. Войните опропастяват живота на милиони хора. Само през 1993 г. 42 страни участвуваха в големи конфликти, докато други 37 преживяха политическо насилие.
Войните, бедността, престъпността и други заплахи за човешката сигурност са свързани помежду си и нарастват по брой. За тези проблеми няма разрешение от типа на тигърчето в чекмеджето. Всъщност хората изобщо няма да ги разрешат.
„Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ“ — предупреждава божието Слово, Библията. На кого тогава можем да се доверим? Стихът продължава: „Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е на Господа неговия Бог, Който направи небето и земята, морето и всичко що е в тях.“ — Псалм 146:3–6.
Защо можем да вярваме, че Йехова ще донесе сигурност на тази земя? Възможно ли е още сега да се радваме на един сигурен, щастлив живот? Как ще премахне Бог пречките пред човешката сигурност?