Ядрената заплаха — дали е преминала най–после?
„МИРЪТ на земята изглежда по–възможен днес, отколкото по което и да било време след Втората световна война.“ Тази оптимистична оценка на един кореспондент на вестник в края на 80–те години беше основана на факта, че знаменателните договори за разоръжаване и неочакваните политически промени най–сетне сложиха край на студената война. Но дали ядрената заплаха, толкова характерна за противопоставянето между бившите велики сили, също премина? Дали наистина дълготрайният мир и безопасност са постижими?
Опасностите на разпространението на ядреното оръжие
По времето на студената война, като разчитаха равновесието на страха да запази мира, великите сили се споразумяха да разрешат развитието на ядрената наука за мирни цели, но да ограничат приложението ѝ в производството на ядрени оръжия. През 1970 г. влезе в сила Договорът за неразпространение на ядреното оръжие; по–късно той беше ратифициран от около 140 държави. Въпреки това до ден–днешен такива потенциални ядрени сили, като Аржентина, Бразилия, Индия и Израел, отказват да го подпишат.
През 1985 г. обаче, друга потенциална ядрена сила, Северна Корея, подписа. И когато тя съобщи своето оттегляне от договора на 12 март 1993 г., светът логично реагира с безпокойство. Германското списание „Дер Шпигел“ отбеляза: „Съобщението за оттегляне от Договора за неразпространение на ядреното оръжие създава прецедент: Сега съществува заплахата от надпревара в ядреното въоръжаване, започваща в Азия, която би могла да стане по–опасна от атомното съперничеството между великите сили.“
Тъй като национализмът със смайваща скорост ражда нови държави, числото на ядрените сили вероятно ще нарасне. (Виж блока.) Журналистът Чарлз Краутхамър предупреждава: „Краят на съветската заплаха не означава край на ядрената опасност. Истинската опасност е разпространението на ядреното оръжие, а това разпространение току–що започна.“
Продават се бомби
Потенциалните ядрени сили имат силно желание да придобият престижа и силата, които тези оръжия предлагат. За една държава се съобщава, че е купила най–малко две ядрени бойни глави от Казахстан. Тази бивша съветска република пък официално обявява бойните глави за „изчезнали“.
През октомври 1992 г. във Франкфурт (Германия) бяха арестувани няколко човека с 200 грама силно радиоактивен цезий, достатъчен да отрови водоснабдяването на цял град. Една седмица по–късно в Мюнхен бяха хванати седем контрабандиста с 2,2 кг уран. Откриването на две ядрени контрабандни групировки в рамките на две седмици разтревожи властите, тъй като за цялата предишна година в целия свят бяха съобщени само пет подобни случая.
Не се знае дали тези лица са имали намерение да продават на терористични групи или на държавни правителства. Въпреки това възможността за ядрен тероризъм нараства. Д–р Дейвид Лоури от Европейския център за информация относно разпространението на ядреното оръжие обяснява опасността: „Достатъчно е терористът само да изпрати на някой уважаван специалист за анализ проба от силно обогатен, казвайки: ‘Имаме толкова и толкова, ето го доказателството.’ Все едно че похитител изпраща ухото на своята жертва.“
Мирни „бомби със закъснител“ и „смъртоносни капани“
В началото на 1992 г. в мирната работа по производството на електроенергия бяха заети 420 ядрени реактора; други 76 бяха в процес на изграждане. Но през годините злополуките с реактори доведоха до съобщения за увеличаване на заболяванията, на спонтанните аборти и на вродените увреждания. Едно сведение казва, че до 1967 г. произшествията в една съветска атомна електроцентрала са станали причина за излъчването на три пъти по–голяма радиоактивност, отколкото при катастрофата в Чернобил.
Разбира се, това по–късно произшествие в Чернобил (Украйна) през април 1986 г. окупира всички новини. Григорий Медведев, заместник–главен ядрен инженер в Чернобилската електроцентрала през 70–те години, обяснява, че „огромната маса от дълговременна радиоактивност“, изхвърлена в атмосферата, „може да се сравни с десет бомби като тази в Хирошима, що се отнася до дългосрочните последици“.
В своята книга „Чернобыльская хроника“ [„Чернобилска хроника“] Медведев изброява 11 сериозни произшествия с ядрени реактори в бившия Съветски съюз, станали до средата на 80–те години, и други 12, станали в Съединените щати. Последните включват ужасната злополука през 1979 г. в Три Майл Айлънд. Относно това събитие Медведев отбелязва: „Това нанесе първия сериозен удар срещу атомната енергия и разсея в умовете на мнозина илюзиите относно сигурността на ядрените електроцентрали — но не и в умовете на всички.“
Това обяснява защо продължават да стават злополуки. През 1992 г. в Русия те се увеличиха с около 20 процента. След едно от тези произшествия през март тази година в електроцентралата „Сосновий бор“ в Санкт Петербург (Русия) радиационното ниво в североизточна Англия се покачи с 50 процента, а в Естония и южна Финландия достигна два пъти максимално допустимото ниво. Професор Джон Ъркърт от Нюкасълския университет признава: „Аз не мога да докажа, че електроцентралата „Сосновий бор“ е станала причина за увеличаването, но ако това не е „Сосновий бор“, тогава какво е?“
Някои специалисти твърдят, че реакторите от типа на чернобилските имат недостатъци в конструкцията и просто са много опасни за работа. Въпреки това над дванадесет от тях още се използуват за задоволяването на огромните нужди от електричество. Някои лица, обслужващи реакторите, дори са били обвинявани, че изключват предпазните контролни системи, за да се повиши производството на енергия. Съобщения като това хвърлят в ужас страни като Франция, която използува ядрени електроцентрали за производството на 70 процента от своето електричество. Още един „Чернобил“ — и много електростанции във Франция могат да бъдат принудени завинаги да спрат работа.
Дори „безопасните“ реактори очевидно стават опасни с годините. В началото на 1993 г. при една рутинна проверка за безопасност бяха открити повече от сто пукнатини в стоманения тръбопровод на реактора в Брунсбютел, един от най–старите немски реактори. Подобни пукнатини бяха открити в реактори във Франция и Швейцария. Първата сериозна злополука в японска електроцентрала стана през 1991 г., като възрастта на реактора е един от вероятните фактори, допринесли за нея. Това предвещава неприятности за Съединените щати, където приблизително две трети от използуваните за граждански цели реактори са по–стари от десет години.
Злополуки с ядрени реактори могат да станат навсякъде и по всяко време. Колкото повече са реакторите, толкова по–голяма е заплахата; колкото по–стар е реакторът, толкова по–голяма е опасността. Не без основание един вестник ги нарече тиктакащи бомби със закъснител и радиоактивни смъртоносни капани.
Къде да си изхвърлят боклука?
Неотдавна хората бяха изненадани, когато намериха едно място за пикник край река във френските Алпи оградено и охранявано от полицаи. Вестник The European [„Европеец“] обяснява: „Рутинните проверки, разпоредени след като местна жена умря от отравяне с берилий преди два месеца, откриха на мястото за пикник нива на радиоактивност, които бяха 100 пъти по–високи от онези в околността.“
Берилият, извънредно лек метал, произвеждан по различни технологии, се използува в самолетната промишленост, а когато е облъчен — в ядрените електроцентрали. Очевидно някой завод, който произвежда берилий, е изхвърлил отпадъци от опасното радиационно производство на мястото за пикник или близо до него. „Дори и без да е облъчен, прахът от берилий е една от най–токсичните познати форми на индустриални отпадъци“ — отбелязва „Европеец“.
Междувременно, според сведенията, около 17 000 контейнера с радиоактивни отпадъци били изхвърляни за период от над 30 години в крайбрежните води на Новая земля, използувана от Съветския съюз, като полигон за ядрени изследвания в началото на 50–те години. Освен това радиоактивни части от ядрени подводници и части от най–малко 12 реактора са изхвърлени в тази удобна кофа за боклук.
Независимо от това дали е преднамерено или не, радиационното замърсяване е опасно. За една подводница, която потъна край бреговете на Норвегия през 1989 г., „Тайм“ предупреди: „Останките вече изпускат цезий–137, един канцерогенен изотоп. Все още изтичането се смята за много малко, за да окаже въздействие върху живота в морето или човешкото здраве. Но „Комсомолец“ също така носеше две ядрени торпеда, съдържащи 13 кг плутоний с време на полуразпад 24 000 години и с толкова висока токсичност, че една прашинка може да убие човек. Руските експерти предупреждават, че плутоният би могъл да се разсипе във водата и да замърси огромни пространства от океана още през 1994 г.“
Разбира се, изхвърлянето на радиоактивните отпадъци не е проблем, стоящ само пред Франция и Русия. Съединените щати имат „планини от ‘горещи’ отпадъци и нямат постоянно място за складирането им“ — съобщава „Тайм“. Списанието казва, че един милион барела със смъртоносни вещества стоят във временни складове при постоянна „опасност от загуба, кражба и нанасяне вреда на околната среда поради неправилно обслужване“.
Сякаш да онагледи тази опасност, в бившия оръжеен завод в Томск (Сибир) през април 1993 г. експлодира една цистерна с радиоактивни отпадъци, извиквайки призрака на един втори Чернобил.
Очевидно възгласите за мир и безопасност, които се чуват въз основа на един предполагаем край на ядрената заплаха, са неоснователни. И въпреки това мирът и безопасността са близо. Откъде знаем това?
[Блок на страница 4]
Ядрени сили
12 и броят им се увеличава
ОБЯВЕНИ или ДЕ ФАКТО: Беларус, Великобритания, Китай, Франция, Индия, Израел, Казахстан, Пакистан, Русия, ЮАР, Украйна, Съединени щати
ПОТЕНЦИАЛНИ: Алжир, Аржентина, Бразилия, Иран, Ирак, Либия, Северна Корея, Южна Корея, Сирия, Тайван
[Снимка на страница 5]
Дори мирната употреба на ядрената енергия може да бъде опасна
[Източник]
U.S. National Archives photo
[Информация за източника на снимката на страница 2]
Корица: Stockman/International Stock
[Информация за източника на снимката на страница 3]
Фон: U.S. National Archives photo