„Какъв ще бъде белегът на твоето пришествие?“

„Кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът за твоето пришествие и за свършека на века?“ — МАТЕЙ 24:3.

1, 2. Какво показва, че хората се интересуват от бъдещето?

ПОВЕЧЕТО хора се интересуват от бъдещето. А ти? В своята книга Future Shock [„Бъдещият шок“] професор Алвин Тофлър отбелязва „внезапното процъфтяване на организации, които се посвещават на изучаването на бъдещето“. Той добавя: ‘Ние сме свидетели на създаването на ориентирани към бъдещето организации на интелектуалци, на появата на футуристични списания в Англия, Франция, Италия, Германия и Съединените щати, на разпространяването на университетски курсове по прогнозиране на бъдещето.’ Тофлър прави заключението: „Разбира се, никой не може да ‘познава’ бъдещето в абсолютен смисъл.“

² Книгата Signs of Things to Come [„Белези на неща, които ще станат“] казва: „Гледането на ръка, взирането в кристално кълбо, астрологията, гледането на карти, „И Жин“ са повече или по–малко сложни средства, предзначени да ни дадат някаква идея за това какво може би крие нашето конкретно бъдеще.“ Но вместо да се обръщаме към човешки методи, ние ще направим по–добре, ако се обърнем към един източник с доказана надеждност — Йехова.

3. Защо е уместно да търсим от Бога познание за бъдещето?

³ Истинският Бог заявил: „Както намислих, така ще стане, и както реших, така ще стои.“ (Исаия 14:24, 27; 42:9) Да, Йехова могъл да напътствува човечеството относно това какво ще се случи, като често е използувал хора за говорители. Един от тези пророци писал: „Йехова няма да направи нищо, без да открие своето намерение на слугите си пророците.“ — Амос 3:7, 8; 2 Петър 1:20, 21.

4, 5. (а) Защо Исус може да ни помогне по отношение на бъдещето? (б) Какъв комбиниран въпрос задали апостолите му?

⁴ Исус Христос бил най–главният пророк на Бога. (Евреи 1:1, 2) Нека сега се съсредоточим върху едно от ключовите Исусови пророчества, предсказващо нещата, които се случват край нас в момента. Това пророчество ни предлага също и прозрение спрямо онова, което скоро ще се случи, когато настоящата зла система стигне до края си и Бог я замени с един земен рай.

⁵ Исус доказал, че е пророк. (Марко 6:4; Лука 13:33; 24:19; Йоан 4:19; 6:14; 9:17) Затова е разбираемо защо, седейки при него на Маслинената планина, от която се виждал Йерусалим, неговите апостоли го попитали за бъдещето: „Кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът за твоето пришествие и за свършека на века?“ — Матей 24:3; Марко 13:4.

6. Каква е връзката между Матей 24, Марко 13 и Лука 21, и какъв въпрос трябва дълбоко да ни интересува?

⁶ Ще намерите техния въпрос и отговора на Исус в Матей, глава 24, Марко, глава 13 и Лука, глава 21.a В много отношения тези повествования взаимно се допълват, но те не съвпадат напълно. Например, само Лука споменава, че ‘ще има на разни места мор’. (Лука 21:10, 11; Матей 24:7; Марко 13:8) Логичен е тогава въпросът дали Исус предсказвал събития, които щели да станат само в рамките на времето, в което живеели слушателите му, или имал предвид нашето време, и дори онова, което бъдещето крие за нас?

Апостолите искали да знаят

7. Относно какво точно питали апостолите, но какъв бил обхватът на Исусовия отговор?

⁷ Само няколко дни преди да бъде убит, Исус заявил, че Бог отхвърлил Йерусалим, столицата на юдеите. Градът и величественият му храм щели да бъдат разрушени. Тогава няколко апостоли поискали ‘белег за Исусовото пришествие и за свършека на века [системата на нещата — NW]’. (Матей 23:37–24:3) Разбира се, те имали предвид главно юдейската система и Йерусалим, защото не могли да разберат обхвата на онова, което щяло да стане в бъдещето. Но отговаряйки им, Исус виждал далеч отвъд онова, което станало до и през 70 г. от н.е., когато римляните унищожили Йерусалим. — Лука 19:11; Деяния 1:6, 7.

8. Кои били някои от събитията, които Исус предсказал?

⁸ Както можеш да прочетеш в повествованията на трите евангелия, Исус говорел за народ, повдигащ се срещу народ, и царство срещу царство, за недостиг на храна, земетресения, ужаси и знамения от небето. В годините между времето, когато Исус казал тези неща (33 г. от н.е.) и опустошаването на Йерусалим (66–70 г. от н.е.) щели да се появят също така и фалшиви пророци и лъжехристи. Юдеите щели да преследват християните, проповядващи посланието на Исус.

9. Как пророчеството на Исус било изпълнено през първи век от н.е.?

⁹ Тези части на знака наистина се сбъднали, както потвърждава и историкът Йосиф Флавий. Той пише, че още преди римляните да атакуват за пръв път, фалшиви месии подстрекавали към бунт. Имало ужасни земетресения в Юдея и на други места. Войни избухвали в различни части на Римската империя. Дали имало големи гладове? Да, имало. (Сравни Деяния 11:27–30.) А какво може да се каже за работата по проповядването на Царството? Около 60 или 61 г. от н.е., когато била написана книгата Колосяни, „надеждата . . . в благовестието“ за божието Царство била чута надлъж и нашир в Африка, Азия и Европа.b — Колосяни 1:23.

„И ТОГАВА“ — краят

10. Защо трябва да обърнем внимание на гръцката дума то̀те, и какво е нейното значение?

¹⁰ В някои отношения Исус представил бъдещите събития като ставащи в определена последователност. Той казал: „Това благовестие на царството ще бъде проповядвано . . . и тогава ще дойде свършекът.“ Библиите на английски език често използуват думата „тогава“ с простото значение на „следователно“ или „но“. (Марко 4:15, 17; 13:23) Обаче в Матей 24:14 „тогава“ се основава на гръцкото наречие то̀те.c Специалистите по гръцки език обясняват, че то̀те е „показателно наречие за време“, използувано да „въведе онова, което следва във времето“, или „да въведе следващо събитие“. Следователно Исус предсказал, че ще има проповядване на Царството и тогава (‘след това’ или ‘после’) „свършекът“, или краят, щял да дойде. Кой край?

11. Как Исус съсредоточил вниманието върху събитията, пряко свързани с разрушението на Йерусалим?

¹¹ Едно изпълнение на Исусовото пророчество може да се види в събитията, довели до края на юдейската система. Войните, земетресенията, недостигът на храна и другите неща, предсказани от Исус, наистина станали в течение на три десетилетия. Но започвайки с Матей 24:15, Марко 13:14 и Лука 21:20, ние четем за събития, които били пряко свързани с неизбежно унищожение, когато краят вече настъпвал. — Обърни внимание на единичната пунктирана линия в таблицата.

12. Как римските войски участвували в изпълнението на Матей 24:15?

¹² В отговор на един юдейски бунт през 66 г. от н.е., римляните, начело с Цестий Гал, потеглили срещу Йерусалим и обсадили града, смятан за свят от юдеите. (Матей 5:35) Въпреки юдейските контраатаки, римляните успели да влязат в града. Така те ‘застанали на святото място’, изпълнявайки Исусовото предсказание от Матей 24:15 и Марко 13:14. Тогава станало нещо изненадващо. Макар че били обкръжили града, внезапно римляните се оттеглили. Християните веднага разпознали изпълнението на Исусовото пророчество и това оттегляне им дало възможност да избягат от Юдея в планините отвъд река Йордан. Историята казва, че те направили именно така.

13. Защо християните могли да послушат предупреждението на Исус да бягат?

¹³ Но защо те трябвало да бягат, щом римляните се били оттеглили от околностите на Йерусалим? Исусовите думи показвали, че случилото се било доказателство, че ‘е наближило запустяването на Йерусалим’. (Лука 21:20) Да, запустяването. Исус предсказал „скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има“. След около три и половина години, през 70 г. от н.е., Йерусалим наистина изпитал „голяма скръб“ от страна на римляните под командуването на генерал Тит. (Матей 24:21; Марко 13:19) Но защо Исус ще описва това като скръб, по–голяма от всичко преди и след нея?

14. Защо можем да кажем, че онова, което се случило с Йерусалим през 70 г. от н.е., било „голяма скръб“, каквато нямало нито преди него, нито след това?

¹⁴ Йерусалим бил опустошен от вавилонците през 607 г. пр.н.е.; градът видял ужасяващи битки и през настоящото столетие. Но случилото се през 70 г. от н.е. наистина било изключително голяма скръб. В акция, продължила около 5 месеца, воините на Тит поразили юдеите. Те убили около 1 100 000 души и взели около 100 000 души в плен. Освен това римляните разрушили Йерусалим. Това показало, че юдейската система на одобрено преди поклонение, чийто център бил храмът, приключила завинаги. (Евреи 1:2) Да, събитията от 70 г. от н.е. с основание биха могли да бъдат смятани за „скръб, небивала [за този град, народ и система] от началото на света до сега, и каквато не ще има“. — Матей 24:21.d

Както било пророкувано, щели да последват още неща

15. (а) Идването на какви събития предсказал Исус след скръбта на Йерусалим? (б) Като се има предвид Матей 24:23–28, какво трябва да заключим относно изпълнението на Исусовото пророчество?

¹⁵ Но Исус не ограничил предсказанието си само до скръбта през първи век. Библията показва, че още много неща щели да се случат след тази скръб, както подсказва употребата на то̀те — „тогава“ — в Матей 24:23 и Марко 13:21. Какво щяло да стане в периода след 70 г. от н.е.? След скръбта, сполетяла юдейската система, щели да се появят още лъжехристи и лъжепророци. (Сравни Марко 13:6 с 13:21–23.) Историята потвърждава, че такива личности се появили през вековете от унищожението на Йерусалим през 70 г. до днес, макар че те не успели да заблудят хората, които притежавали остър духовен поглед и които очаквали „присъствието“ на Христос. (Матей 24:27, 28, NW) Въпреки всичко обаче събитията след голямата скръб от 70 г. от н.е. дават доказателство за това, че Исус виждал далеч отвъд тази скръб, която представлявала само едно първоначално изпълнение.

16. Какъв аспект добавя Лука 21:24 към пророчеството на Исус, и какво е значението на това?

¹⁶ Ако сравним Матей 24:15–28 и Марко 13:14–23 с Лука 21:20–24, ще открием второ доказателство, че Исусовото предсказание далеч надхвърля унищожаването на Йерусалим. Припомнете си, че единствено Лука споменава за мор, за болестни епидемии. Така също само той приключва тази част с Исусовите думи: „Йерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците [определените времена на народите — NW].“e (Лука 21:24) Вавилонците били премахнали последния цар на юдеите през 607 г. пр.н.е., и след това Йерусалим, представящ божието Царство, бил тъпкан. (4 Царе 25:1–26; 1 Летописи 29:23; Езекиил 21:25–27) В Лука 21:24 Исус показал, че това положение ще продължи и в бъдещето, докато дойде времето Бог отново да установи Царство.

17. Какво трето доказателство имаме за това, че Исусовото пророчество трябвало да достигне до далечно бъдеще?

¹⁷ А ето и трето доказателство, че Исус сочел едно далечно бъдещо изпълнение: Според Писанията, Месията трябвало да умре и да бъде възкресен, след което той щял да седи до дясната ръка на Бога, докато Бащата го изпрати да покорява. (Псалм 110:1, 2) Исус сам казвал, че в бъдеще ще седи до дясната ръка на Баща си. (Марко 14:62) Апостол Павел потвърдил, че възкресеният Исус бил до дясната ръка на Йехова, очаквайки времето, когато ще стане Цар и ще служи като божи Екзекутор. — Римляни 8:34; Колосяни 3:1; Евреи 10:12, 13.

18, 19. Какво показва Откровение 6:2–8 относно паралелното пророчество в евангелията?

¹⁸ За четвърто и заключително доказателство, че Исусовото пророчество за завършека на системата на нещата се отнася за времето далеч след първи век, можем да се обърнем към Откровение, глава 6. Пишейки десетилетия след разрушаването на Йерусалим, апостол Йоан описал една завладяваща сцена на препускащи ездачи. (Откровение 6:2–8) Този пророчески поглед в „деня на Господаря“ — деня на Неговото присъствие — идентифицира нашия 20–и век като време на големи войни (стих 4), широко разпространен недостиг на храна (стихове 5 и 6) и „мор“ (стих 8). Явно е, че това е паралелно описание на казаното от Исус в евангелията, доказващо, че Исусовото пророчество има по–голямо изпълнение в този ‘ден на Господаря’. — Откровение 1:10, NW.

¹⁹ Информираните хора потвърждават, че многосъставният знак, предсказан в Матей 24:7–14 и Откровение 6:2–8, е видим в наше време от първото избухване на световна война през 1914 г. досега. Свидетелите на Йехова известяват по цялата земя, че Исусовото пророчество сега има своето второ и по–голямо изпълнение в наше време, както личи от бруталните войни, опустошителните земетресения, трагичните гладове и ширещите се болести. Относно последните U.S.News & World Report [„Ю Ес нюз енд уърлд рипорт“] (27 юли 1992 г.) казва: „Епидемията от СПИН . . . отнема живота на милиони жертви и може скоро да се превърне в най–скъпо струващата и най–катастрофалната епидемия в историята. „Черната смърт“ убила около 25 милиона страдалци през 14 век. Но до 2000–та година от 30 милиона до 110 милиона души ще бъдат носители на HIV — вирусът, който причинява СПИН, — на толкова ще се увеличи броят им от 12 милиона души, заразени днес. При липсата на лечение, всички те са изправени пред сигурна смърт.“

20. Какво щяло да включва първоначалното изпълнение на Матей 24:4–22, но какво друго изпълнение е очевидно?

²⁰ Какво тогава трябва да бъде нашето заключение относно Исусовия отговор на запитването на апостолите? Неговото пророчество точно предсказало събитията, довели до и обхващащи унищожението на Йерусалим, и споменало някои неща, които щели да станат след 70 г. от н.е. Но повечето от неговите думи трябвало да имат второ и по–голямо изпълнение в бъдеще, достигащо до една голяма скръб, която ще сложи край на настоящата зла система на нещата. Това означава, че Исусовото предсказание в Матей 24:4–22, както и паралелните повествования в Марко и Лука, били изпълнени от 33 г. от н.е. до и включително скръбта на 70 г. от н.е. Но същите тези стихове щели да имат второ изпълнение, включващо по–голяма скръб в бъдеще. Това по–голямо изпълнение става край нас; ние можем да го наблюдаваме всеки ден.f

До какво води това?

21, 22. Къде намираме пророчески сведения за това, че ще има допълнителни събития?

²¹ Исус не завършил пророчеството си със споменаването на фалшивите пророци, извършващи измамни знамения през дългия период от време, преди ‘да бъдат изпълнени определените времена на езичниците’. (Лука 21:24; Матей 24:23–26; Марко 13:21–23) Той продължил да говори за други смайващи неща, които щели да станат, неща, които щели да бъдат видени по цялата земя. Те щели да бъдат свързани с идването на Човешкия син в сила и слава. Марко 13:24–27 представя продължението на Исусовото пророчество:

²² „Но през ония дни, подир оная скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето, и силите, които са на небето, ще се разклатят. Тогава ще видят Човешкият син, идещ на облаци с голяма сила и слава. И тогава ще изпрати ангелите, и ще съберат избраните му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.“

23. Защо можем да очакваме изпълнението на Матей 24:29–31 много след първи век от н.е.?

²³ Човешкият син, възкресеният Исус Христос, не дошъл по такъв впечатляващ начин след унищожителния край на юдейската система през 70 г. от н.е. Нито всички земни племена били принудени да го признаят, както отбелязва Матей 24:30, нито пък небесните ангели тогава събрали всичките помазани християни от цялата земя. Тогава кога ще бъде изпълнена тази допълнителна част от Исусовото изумително пророчество? Дали тя бива изпълнявана в събитията, ставащи около нас в днешно време, или по–скоро ни дава божествено прозрение за нещата, които можем да очакваме в близко бъдеще? Ние несъмнено бихме искали да узнаем това, защото Лука записал Исусовото напътствие: „А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.“ — Лука 21:28.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Какво изпълнение имал Исусовият отговор на въпроса в Матей 24:3, сочещо към 70 г. от н.е.?

◻ Как употребата на думата то̀те ни помага да разберем Исусовото пророчество?

◻ В какъв смисъл през първи век имало „голяма скръб“, небивала никога досега?

◻ За кои два уникални аспекта на Исусовото пророчество, които ни засягат днес, говори Лука?

◻ Какви доказателства сочат към едно второ и по–голямо изпълнение на пророчеството от Матей 24:4–22?

[Таблица на страници 14, 15]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

[Снимка на страница 10]

Скръбта през 70 г. от н.е. била най–голямата, която Йерусалим и юдейската система изпитали някога