Млади хора, които ‘уповават на Йехова’

МЛАДИТЕ нямат монопол върху красотата, нито пък правото да се притежава мъдрост е запазено единствено за възрастните. (Сравни Притчи 11:22; Еклисиаст 10:1.) По–скоро онези, които притежават непреходна красота и истинска мъдрост, са хората, които уповават на Йехова и от цялото си сърце казват за него: „Ти си Бог мой.“ — Псалм 31:14; Притчи 9:10; 16:31.

По целия свят расте броят на онези прекрасни хора — млади и стари, които проявяват мъдростта си, като служат на Бога и проповядват добрата новина за божието Царство. Да вземем, например, осемгодишната Забрина.

Забрина живее в Германия и е във втори клас. Тя е първата свидетелка на Йехова, която учи в това училище. За съжаление, тя била под прицела на обидите на своите съученици, докато един ден учителката казала на учениците всеки да донесе любимата си книга в училище. Забрина решила да донесе „Моята книга с библейски разкази“. Макар че била малко притеснена, вечерта преди това тя се подготвила добре за училище. Тъй като в нейния клас имало 26 ученика, тя знаела, че няма да има много време. Но била решена да не позволи на никой да прекъсне нейното представяне, и била сигурна, че Йехова ще ѝ помогне. В уречения ден учителката попитала кой е донесъл книга и кой иска пръв да я покаже. Колкото и да било чудно, само Забрина носела книга. Тя се изправила пред класа и започнала да говори, да чете и да показва рисунките от книгата, и да обяснява, че всичко това се основава на Библията. В заключение тя попитала: „Кой би желал да има тази книга?“ Тя дала един екземпляр на учителката, и през следващите няколко дни дала още десет книги на своите съученици. Единственото нещо, което учителката казала за нейното представяне, било: „Никога не съм виждала нещо такова!“ Тя писала на Забрина шестица за нейната работа.

Всъщност много млади свидетели са радостни вестители на добрата новина в училище. Друг пример за това е Ерика, 11–годишна вестителка от Мексико. Още от най–ранно детство тя била научена да обича Йехова. Тя е забележителна ученичка. Една от задачите ѝ била да подготви материал за СПИН, както и за пристрастяването към тютюн и алкохол. Тя се подготвила добре, използувайки списанието „Пробудете се!“, и получила най–високите оценки. Нейната учителка я попитала откъде е взела информацията, и получила списанията, които съдържали статии по този въпрос. По–късно учителката използувала тези списания, за да обсъди темите с целия клас. Поради поведението на Ерика, поради уважението, което тя показвала спрямо учителите, и поради своите високи оценки тя спечелила подаръци, грамоти и частични стипендии. Но въпреки всичко тя смята за свое най– голямо постижение това, че е заявила, че е свидетелка на Йехова, че е могла да даде библейска литература и че е възвеличила божието име.

А ето и случаят на Шанън, десетгодишно момче от Нова Зеландия. Той вижда само с едното око, другото изгубил поради раково заболяване, още когато бил бебе. Когато Шанън бил седемгодишен, майка му започнала да изучава Библията със Свидетелите на Йехова. Но скоро след като започнала библейските си уроци, тя започнала да живее с един мъж, без да бъдат женени, и решила да спре изучаването си. Шанън умолявал неговото изучаване да продължи. Желанието му било удовлетворено. Свидетелите продължили да го посещават, и в крайна сметка и тримата членове на дома изучавали Библията и напредвали в духовно отношение. След като сключили законен брак, майката на Шанън и неговият втори баща били покръстени.

Един ден Шанън и съпругата на окръжния надзорник били заедно на проповедна служба. Един домакин попитал Шанън: „Какво е станало с окото ти?“ „Заболя от рак и трябваше да бъде извадено — отговорил той. — Но скоро Йехова ще ми даде ново око в рая, и точно за това дойдохме да говорим с вас.“