На изток и на запад Йехова укрепва своя народ

В РАЙОНИ, в които проповедната дейност е под възбрана, в земи, разкъсвани от насилие, и в страни, където неотдавна се вдигнаха възбрани — да, в целия световен район Йехова продължава да дава на своите свидетели „сила, надхвърляща нормалното“. — 2 Коринтяни 4:7, NW.

Благоуспяване под възбрана

На един архипелаг в Далечния изток проповедната работа е под възбрана вече 17 години. Дали Свидетелите там са обезсърчени? Съвсем не! През месец май тази година те достигнаха нов връх в броя на вестителите — 10 756 души, 1297 от които служат като целодневни служители. С влошаването на условията в света, островното население е все по–склонно да се вслушва в истината. Така че вестителите отчетоха 15 654 библейски изучавания, водени в домовете на заинтересувани хора. Един месец преди това 25 397 души посетиха събранията, които бяха дискретно проведени за възпоменание на Исусовата смърт.

Когато бяха провеждани областните конгреси „Божествено учение“ — отново дискретно, според местните условия, — братята бяха радостно развълнувани да получат на местния език своите екземпляри от съвсем същите нови публикации, които бяха обявени и в Съединените щати. Преводачите, коректорите и други работници бяха пожелали доброволно да работят извънредни часове, за да могат да приготвят навреме основната публикация, състояща се от стотици страници. Една готова да сътрудничи външна печатница с удоволствие прие да извърши чудесната работа на отпечатването и подвързването. Присъствуващите на конгресите бяха радостно развълнувани да получат публикацията с нейните над хиляда цветни снимки и илюстрации. Много от правителствените чиновници уважават Свидетелите на Йехова; противопоставянето идва главно от духовенството на псевдохристиянството. Съществува надежда скоро възбраната да бъде вдигната.

Какво става в двете Америки?

Свидетелите на Йехова в западните страни са обединени със своите братя на изток в смелото справяне с проблемите, и светият дух на Йехова им помага да преодоляват трудни ситуации. Да вземем за пример следното сведение от една латиноамериканска страна, в която наркокартелите имат редовен трафик през джунглата.

Група свидетели пътували с автобус до един изолиран район. Като слезли от автобуса, те забелязали малък страничен път, излизащ от селото. Петимата братя възложили на жените и децата да работят в селото, а те тръгнали да проверят накъде води тесният черен път. Един от братята разказва:

„През двата часа ходене по пътя видяхме много малко къщи. После изневиделица от гората излязоха осем въоръжени мъже с качулки на главите. Някои от тях имаха автомати, други — мачете. Къде бяхме попаднали? Понечихме да ги попитаме какво искат, но ни беше наредено да мълчим и да не разговаряме, а просто да продължаваме да вървим напред. Така и направихме! След още два часа ходене през гъстия храсталак на джунглата стигнахме до една поляна от изсечени дървета, която явно беше военен лагер. Навсякъде се виждаха въоръжени охраняващи. В центъра се издигаше прилично построена къща, към която ни поведоха.

След като ни настаниха да седнем, към нас се обърна един мъж, който явно беше командуващия на лагера. Той беше спретнато облечен, добре образован и се държеше с доста голямо достойнство. Той посочи един брат от нашата група и му нареди да стане. След това го попита: ‘Какво мислите за [нашата] група?’ Съзнавайки напълно къде се намираме, братът отговори: ‘Ние знаем кои сте вие, но не сме заинтересувани нито от вашата, нито от някоя друга политическа групировка. Ние сме тук единствено за да проповядваме Царството на Йехова Бог чрез Исус Христос. Скоро то ще унищожи всички политически правителства на тази система на нещата и ще донесе великолепни благословии на хората на тази земя в райски условия — нещо, което никой човек или група от хора не може да направи.’

Мъжът промени нагласата си. Той започна да задава въпроси. ‘Откъде научихте всичко това? Как се подготвихте да говорите така?’ За около час и половина ние имахме възможност да дадем добро свидетелство относно условията в света и да покажем, че Библията посочва единствената надежда за човечеството. Ние обяснихме също така Римляни, глава 13 — че ние се подчиняваме на силите, които са на власт, но когато има противоречие между Словото на Йехова и техните думи, на първо място ние се подчиняваме на нашия Бог Йехова. Накрая му предложихме книгите, които носехме. Той взе три от тях и една Библия, и за наше учудване ни даде дарение за тях. Той каза, че ще ги прочете.

След това водачът даде знак на един мъж да ни изведе от лагера. Скоро ние вече вървяхме по обратния път, благодарейки на Йехова за победата, която имахме в един по–различен проповеден район.“

В разкъсваната от вражди Африка

По средата между Далечния изток и далечния запад се намира африканският континент. Междуплеменни войни превърнаха някои от страните там в стихийни водовъртежи от насилие. В Либерия народът на Йехова отново беше силно засегнат от поредното избухване на гражданска война. Отначало имало боеве във и около столицата през октомври и ноември 1992 г. След това, с разпростирането на войната към вътрешността на страната, цели сборове били разформировани, когато братята бягали в джунглата заедно с останалото население. Но техният плам не намалял. И по време на бягството си те продължавали да проповядват и това имало за резултат грандиозно свидетелство до най–затънтените части на вътрешността на страната.

Един сбор от братя, които били принудени да напуснат дома си, построил временна Зала на Царството в средата на една каучукова плантация. През деня, от града, намиращ се близо до фронтовата линия, цивилното население бягало в близката каучукова плантация, за да се крие от самолетните бомбардировки. Местните братя (включително и много вестители, които били принудени да напуснат домовете си в столицата Монровия), организирали проповедна служба и можели редовно да бъдат видяни да проповядват на хилядите хора, които се били подслонили под каучуковите дървета! Когато наближавал самолет, братята и сестрите скачали в близкия ров, а когато опасността преминела, продължавали свидетелствуването си.

Смайващ е фактът, че въпреки тези условия на гражданска война, над хилядата вестители от сборовете, които бяха в състояние да изпратят отчети до Дружеството, достигнаха средно 18,1 часа в проповедната служба, и провеждат 3111 библейски изучавания всеки месец.

В Африка през последните четири години бяха вдигнати ограниченията върху работата на Свидетелите на Йехова в 18 страни. И за наша огромна радост, на 12 август възбраната върху работата на Свидетелите на Йехова в Малави, постановена през октомври 1967 г., беше вдигната. Тайното проповядване на добрата новина винаги имаше успех, но сега Свидетелите могат да напредват свободно, макар че ще трябва да почакат до възкресението, за да могат да поздравят отново много от своите скъпи другари, които бяха убити от потисниците.

В Мозамбик на 4 октомври 1992 г. влезе в сила мирно споразумение. Райони, които преди бяха недостъпни поради опустошителната война, сега биват достигани. Например, в района на Кариоко беше възстановена връзката с 375 братя и сестри, които бяха загубили всякакъв контакт с организацията за последните седем години. Ден на специален конгрес беше проведен в Милангж, главен град на областта, която преди беше известна като местонахождение на концентрационен лагер и център за „превъзпитание“ на свидетели на Йехова, много от които са били бежанци от Малави. Присъствуваха изненадващо много хора, общо 2915 души, между които и управителят на града, който приветствува свидетелите на Йехова с „добре дошли“. Така през този ден бившият център за „превъзпитание“ се превърна в център на божественото учение.

Един мисионер пише: „Що се отнася до братята, които се оказаха в бежански лагери в провинция Тете, един представител на Висшия комисариат за бежанци при ООН направи интересно изказване. Той каза, че свидетелите на Йехова организирали свои собствени лагери, отделно от другите групи. ‘Техният лагер — каза той, — беше единственият добре поддържан лагер.’ И добави: ‘Свидетелите на Йехова са чисти, добре организирани и образовани.’ След това той ми предложи полет със самолет над джунглата, за да видя сам. От въздуха пилотът ми посочи два лагера. Единият беше занемарен и мръсен, с къщи от кал, струпани една върху друга без всякакъв план. Другият лагер беше добре планиран, с къщи, разделени на редове от улици. Къщите бяха спретнати, с пометени дворове. Някои дори бяха боядисани със саморъчно направена боя. ‘Познайте кой лагер принадлежи на вашите хора!’ — каза пилотът. За мен беше голяма радост да се срещна с братята от този лагер. Сега в това свидетелско селище има осем сбора.“

В „Земята на орела“

Не, това не е американският орел! Между Изтока и Запада се намира една европейска страна — Албания, чието име на официалния език означава Шкипърѝя — „Земята на орела“. Неотдавна жестоката 50–годишна възбрана върху работата на Свидетелите на Йехова в тази страна беше вдигната, и сега те могат да се обединят със своите братя от Изток и от Запад в радостта от свободата на поклонението. Те наистина „изкупуват благовремието“. (Ефесяни 5:16) Първият конгрес в историята на Албания — еднодневен конгрес, — беше проведен в Националния театър в столицата Тирана, на 21 март, неделя. В събота следобяд бригада от 75 доброволци–свидетели превърна порутената зала в светла, чиста конгресна зала. Управата на театъра беше смаяна. Трябва да се отбележи също, че от 75–те доброволци само около 20 бяха покръстени!

Времето беше великолепно. Когато презокеанските делегати пристигнаха, поздравленията — главно с жестове и прегръдки — направиха този Ден на специален конгрес много специален. С протегнати към небесата ръце брат Нашо До̀ри принесе първата молитва. Той е бил покръстен през 1930 г. и сега е почти сляп. Програмата беше представена на албански, в по–голямата си част от чуждестранните специални пионери. Присъствуващите 585 души изпяха песента „Християнско отдаване“ — една от шестте песни, преведени на албански за случая, — когато 41 нови братя и сестри поеха към басейна за покръстване, който гостуващите гръцки братя любезно бяха монтирали в местната Зала на Царството. Каква промяна само! Преди дори притежаването на Библия означаваше изпращане в трудово–възпитателен лагер, и събранията бяха сведени до групи от по двама–трима души.

На следващия ден след конгреса в бюрото на „Стражева кула“ се обади по телефона директорът на театъра. Обикновено той не се интересува много кой използува театъра. Това е работа на заместник–директора. Но сега, при обаждането си, той каза: „Трябваше да ви позвъня, за да ви благодаря. Никога не съм виждал това място толкова чисто. Ако трябва да опиша станалото по някакъв начин, бих казал, че над нашия театър вчера сякаш се спусна чист полъх от небето. Винаги когато пожелаете да използувате нашите зали, моля, заповядайте — ще сте с предимство. Знаете ли, всъщност би трябвало да ви оставим на всеки три месеца да използувате залата безплатно.“

Свидетелите се върнаха по домовете си укрепени и благодарни, и започнаха да се готвят за Възпоменанието на Исусовата смърт. Само след петнадесет дни, на 6 април, на седем места се проведе първото открито Възпоменателно тържество.

В град Берат броят на посещаващите събранията достигна 170 души, и местният свещеник направо е разярен. От 33 вестители на Царството в Берат 21 бяха покръстени на конгреса. Берат отчете 472 души, посетили Възпоменанието. Посещаемостта на другите места, където се проведе Възпоменанието, също беше забележителна, като това беше резултат предимно от чудесното ръководство от страна на специалните пионери.

В най–католическия град на Албания — Шкодра, където има базилика, църквата започна да издава месечен бюлетин, и всеки брой се занимава с въпроса „Как да избегнем Свидетелите на Йехова“. В последния брой се казва: „Свидетелите на Йехова завладяха Шкодра!“ „Огромната“ армия от двама свидетели в града събра 74 души с добро поведение и сериозна нагласа на ума, за Възпоменанието. След като чуха доклада за Възпоменанието, 15 семейства помолиха за домашно библейско изучаване. В друг град — Дурес, където пък има армия от четирима свидетели, броят на посетителите достигна чудесната цифра от 79 души.

Поради противопоставяне от страна на католически младежи, които заплашили да изгонят с камъни Свидетелите, събранието по повод на Възпоменанието в планинското село Калмети и Фогел, беше преместено в дома на един от местните братя, където 22 души го проведоха необезпокоявано. В тази група има петима вестители, трима от които бяха покръстени на конгреса в Тирана.

Във Флора двама младежи получили екземпляр на „Стражева кула“, прочели го и писали до Дружеството: „Сега наричаме себе си свидетели на Йехова, заради истината, която научихме от „Стражева кула“. Моля, изпратете ни помощ.“ Двама специални пионери бяха назначени там, и единият от двамата младежи скоро беше готов да стане вестител. Той се радваше да бъде сред 64–мата души, които бяха на Възпоменанието във Флора.

Един албански брат, който научил истината в Съединените щати, се върнал през 50–те години в своя роден град Гирокастър, където служил, доколкото това било възможно, до смъртта си. Той посял в сърцето на сина си семената на истината. Когато възбраната била вдигната, синът помолил Дружество „Стражева кула“ за помощ. Друг заинтересуван човек, живеещ в съседно село, малко по̀ на север, също писал за помощ, и затова там бяха изпратени четирима специални пионери. В сряда сутринта, деня след Възпоменанието, един от тях се обадил в тиранското бюро на Дружеството: „Не мога да не споделя с вас колко много направи духът на Йехова. Толкова сме щастливи! Възпоменанието имаше голям успех.“ Посетителите там бяха 106, включително и групата от седемте вестители на Царството.

Какъв беше общият брой на посетилите Възпоменанието? През 1992 г., когато имаше само 30 вестители на Царството, присъствуваха 325 души. През 1993 г. 131 вестители събраха 1318 посетители. И през двете години броят на присъствуващите надвишаваше десет пъти броя на вестителите. Колко вълнуващо е да се види как ‘малочисленият . . . става хиляда’ за толкова кратко време! — Исаия 60:22.

„Продължи въжетата си“

С разширяването на проповедната дейност на Свидетелите на Йехова до всички краища на земното кълбо, се чу призивът: „Уголеми мястото на шатъра си; и нека разширят завесите на жилищата ти; не се скъпи; продължи въжетата си и закрепи колчетата си. Защото ще се разпространиш надясно и наляво.“ (Исаия 54:2, 3) Това разпространение във ‘великата божия скиния’ — представена от целосветския сбор на негови поклонници, — наистина личи в Източна Европа, и особено в страните от бившия Съветски съюз. След като подкрепяше служителите си през десетилетията на потисничество, сега Йехова осигурява на своите свидетели динамичната енергия, необходима за разширяването и укрепването на организацията.

В Москва, Русия, на стадион „Локомотив“, от 22 до 25 юли, 23 743 души посетиха историческия международен конгрес от серията „Божествено учение“. Кой би си помислил само до преди две години, че това ще е възможно? Но те бяха там! Над 1000 души дойдоха от Япония и Корея, почти 4000 души дойдоха от САЩ и Канада, и други хиляди дойдоха от над 30 страни от островите на Южния Тихи океан, Европа, Африка и други райони — една истинска среща на Изтока и Запада. Колко насърчаващо беше за всички тях да могат безпрепятствено да се смесят с над 15 000 техни руски братя и сестри! Радостта им нямаше граници!

Един смайващ брой от 1489 нови Свидетели бяха покръстени. На това покръстване беше дадена широка гласност от страна на световните средства за масова информация, като това включваше и хубава снимка на първата страница на вестник „Ню Йорк Таймс“. И макар че аплодисментите по време на покръстването бяха бурни, те бяха още по–бурни по време на последния доклад, когато, след като докладчикът благодари на 4752 доброволци и чиновници, които помогнаха конгресът да мине толкова успешно, той добави: „Но най–вече ние благодарим на Йехова!“ Да, духът на Йехова възпря силното противопоставяне от страна на православните деятели и осигури жизнената енергия, която направи конгреса вълнуваща действителност.

Още събития имаше и от 5 до 8 август в украинския град Киев. Отново охотни доброволци изцяло подновиха стадиона и тази огромна Зала на Царството събра 64 714 души като най–висок брой посетители. Отново Свидетелите дойдоха от изток и от запад, и от всички краища на света. Основните доклади бяха превеждани на 12 езика. Около 53 000 делегати, които пристигнаха със средствата за масов транспорт, трябваше да бъдат посрещнати на гарите и летищата и да бъдат превозени до местата, където щяха да бъдат настанени — хотели, училища, частни домове, а също и кораби. Всичко това беше направено при минимални разходи, с такава гладка и ефикасна организация, която предизвика изказвания на учудване и похвали от страна на градската полиция.

Кулминацията на вълнуващата конгресна програма беше покръстването, което продължи два часа и половина. Общо 7402 нови братя и сестри символизираха своето отдаване на Йехова, докато аплодисментите отекваха над огромния стадион. Това надмина предишния най–висок брой покръстени — 7136 души, отбелязан през 1958 г., когато 253 922 делегати се събраха в град Ню Йорк.

Сега, когато този период на съд напредва към своя финал, подобните на овце хора от изток, от запад и от „края на земята“ биват събирани в единство, което няма равно на себе си в цялата човешка история. Наистина, едно „голямо множество . . . от всеки народ, и от всичките племена, люде и езици“ се присъединява към духовния Израел в заявяването на своята вяра в Исусовата скъпоценна изкупителна жертва — основата на всичко, което е постигнато в защита на върховната власт на Йехова. — Деяния 1:8; Откровение 7:4, 9, 10.

[Снимки на страници 8, 9]

Изтокът среща Запада в Москва и Киев