Въпроси на читатели

Дали изразът „духовен [дарен с духа — NW]“, който се намира в 1 Коринтяни 14:37, означава, че даден човек е получил светия дух в смисъл, че е помазан, или това означава, че той е получил чудодейна дарба от духа?

В New World Translation of the Holy Scripture [„Свето писание — Превод на новия свят“] този стих гласи: „Ако някой мисли, че е пророк, или че е дарен с духа, нека признае нещата, които ви пиша, защото те са заповед от Господаря.“ — 1 Коринтяни 14:37, NW.

Читателят би могъл да възприеме израза „дарен с духа“ като свързан с факта, че християните от първи век били заченати от духа и станали духовни синове на Бога. Или този израз би могъл да бъде разбран като отнасящ се за онзи, който е получил специална дарба от светия дух. Второто значение е най–вероятното и да разберем това, ни помагат фактите около този стих.

Тук апостол Павел използувал гръцката дума пнеуматико̀с, която има основното значение на „отнасящ се за духа, духовен“. Форми на тази дума са използувани в описанията „духовно тяло“, „духовно благословение“, ‘духовно проумяване’ и „духовен дом“. — 1 Коринтяни 15:44; Ефесяни 1:3; Колосяни 1:9; 1 Петър 2:5.

В тези случаи Библията определя предмета (тяло, благословение, проумяване, дом), описван от „духовен“. Но в други случаи смисълът и уместното предаване на „духовен“ трябва да бъдат определяни от контекста. Например, 1 Коринтяни 2:14, 15 противопоставя нагласата на плътския човек с тази на хо пнеуматико̀с, което съвсем логично означава ‘духовния човек’.

Първи Коринтяни, глави 12–14, се съсредоточава върху чудодейните дарби на светия дух. Бог дал тези дарби на някои ранни християни, за да покаже, че той вече не използува физическия Израил, а благославя сега християнския ‘Божи Израил’. (Галатяни 6:16) За тези дарби Павел писал: „Дарбите са различни; но Духът е същият.“ (1 Коринтяни 12:4) Специална мъдрост, знание и вяра били част от дарбите на духа, каквито били и пророкуването, говоренето на езици и тълкуването на езици. — 1 Коринтяни 12:8–11.

Християните в Коринт, на които писал Павел, били помазани с божия свети дух. Павел казал: „Но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа нашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог.“ (1 Коринтяни 6:11, „Синодален превод“, 1993 г.; 12:13) Да, всички получили „Духа в залог“. (2 Коринтяни 5:5) Но не всички получили специална дарба чрез светия дух. И изглежда мнозина били запленени от говоренето на езици, придавайки прекалена важност на тази дарба. Павел писал, за да коригира тяхното мислене, и посочил, че езиците няма да донесат полза на толкова много хора, на колкото би помогнала дарбата на пророкуването. В края на 12 глава Павел посъветвал Коринтяните: „Копнейте за по–големите дарби.“ — 1 Коринтяни 12:28–31.

После, в началото на 14 глава, той настоятелно подканил: „Следвайте любовта; но копнейте и за [та пнеуматика̀], а особено за дарбата да пророкувате.“ Да копнеят за какво? Тези християни не трябвало да копнеят за духовно помазване, защото те вече имали такова. Логично е тогава Павел да има предвид „дарбите“ на духа, за които той, в края на 12 глава, настоятелно подканял християните да копнеят. Затова „Свето писание — Превод на новия свят“ предава 1 Коринтяни 14:1 така: „Продължавайте пламенно да се стремите към духовните дарове.“ Други библейски версии предават та пнеуматика̀ като „духовни дарби“, или „дарове на Духа“.

Като имаме предвид тези факти, забелязваме, че към края на 14 глава Павел свързва пророкуването и пнеуматико̀с. Както и в 1 стих, контекстът предполага, че той имал предвид дарбата на духа. The New Testament in Modern Speech [„Новият завет в съвременна реч“] от Р. Ф. Уеймът приема следното предаване: „Ако някой се смята за пророк или за човек с духовни дарби, нека тогава признае като заповед на Господаря онова, което сега пиша.“

Да, всички християни — независимо от това дали имали дарбата да пророкуват, или някоя друга дарба на духа — трябвало да приемат и да следват напътствията, които Павел написал относно това как трябва да стават нещата в сбора.