Въпроси на читатели

Дали ще бъдат възкресени онези, които не приемат истинското християнство сега и умрат преди началото на голямата скръб [гнет — NW]?

За всички нас е добре да се противопоставяме на всяка склонност да действуваме като съдии, и да признаем, че в крайна сметка онова, което е от значение, е присъдата на Йехова чрез Исус Христос. (Йоан 5:22; Деяния 10:42; 2 Тимотей 4:1) Но Писанията дават известна информация, която може да помогне при отговора на горния въпрос.

Целосветското проповядване на добрата новина за божието Царство е жизненоважен аспект на ‘белега на Исусовото присъствие’. Този белег е налице от началото на това столетие. Проповедната дейност има за резултат разделянето на хората от всички народи в изпълнение на Исусовата притча за „овцете“ и „козите“. Със завършването на тази проповедна и разделяща дейност, „голямата скръб“ ще сложи край на настоящата зла система на нещата. — Матей 24:3, 21, 22; 25:31–46.

Йехова, заедно със своя Син, ще отсъди дали всички, които отхвърлят посланието на Царството и умрат преди началото на големия гнет, ще бъдат класифицирани като кози. Исус казал, че козите „ще отидат във вечно отсичане“ (NW). Следователно, можем да направим извода, че онези, които биват преценени от Бога като кози, няма да бъдат възкресени. Те имат присъда, подобна на присъдата на онези, които „ще приемат за наказание вечна погибел“ по време на големия гнет. — 2 Солунци 1:9.

А онези, които изглежда не са били достатъчно добре запознати с посланието на Царството, така че да са в състояние да направят добре осведомен избор за или против истината, преди да умрат по време на тези „последни дни“? — 2 Тимотей 3:1.

Мнозина от онези, които умират, докато проповедната работа все още се извършва преди големия гнет, явно ще бъдат възкресени. Това личи от казаното в Откровение 6:7, 8 относно похода на символичните ездачи. Много хора са умрели като жертви на войни, глад и смъртоносни болести. Тъй като тези жертви на „смъртта“ са взети от „хадес“, те ще бъдат възкресени по време на Хилядолетното царуване на Христос, когато Хадес предаде всички мъртви, които са в него. (Откровение 20:13) Мнозина от тези върнати към живот хора може би са имали някакъв контакт с посланието на Царството, преди да умрат.

Колко благодарни можем да бъдем, че Исус не е оставил на хората да решават кой е подобен на овца и кой — на коза! Несъвършените хора не могат да оценят по правилен начин доколко човек е имал възможност да чуе и да приеме добрата новина. Нима ние можем да знаем нагласата на сърцето му, или дали истински е обичал праведността? Можем ли да преценим доколко откликът му е бил повлиян от неговото семейство, от религиозното му възпитание или други въздействия? Ясно е, че не можем. Но можем да бъдем сигурни, че Йехова Бог и Исус Христос могат да преценят тези неща и след това да достигнат до присъди, които ще бъдат съвършени, справедливи и праведни. — Второзаконие 32:4; Исаия 11:1–5.

Затова нямаме основание да разсъждаваме безрезултатно кои от онези, които са умрели неотдавна, ще бъдат или няма да бъдат възкресени. Това е нещо, което не сме упълномощени да правим. (Сравни Лука 12:13, 14.) Много по–мъдро е да изчакаме решенията на праведните Съдии — Йехова Бог и Исус Христос. Това ще ни донесе повече вътрешен мир като служители на Йехова. Освен това то ще ни помогне да обръщаме повече внимание на задачата, която ни е възложена — ‘да идем и да правим ученици от хора от всичките народи, учейки ги да съблюдават всичките неща, които Исус е заповядал’. — Матей 28:19, 20, NW.

[Информация за източника на снимката на страница 31]

„Лестърски овце“, Майерс