Рай или сметище какво предпочиташ?

НИКОЙ не би го сбъркал с нещо по–различно от онова, което той беше в действителност — европейски турист, нуждаещ се от почивка и жадуващ да се наслади на слънчевите лъчи на един островен рай. Пресичайки обширните пясъчни дюни, обрамчващи морския бряг, той внимателно избираше пътя си през разпилените навсякъде изхвърлени бутилки, консервни кутии, найлонови пликове, обвивки от бонбони и дъвки, вестници и списания. Явно ядосан, той се чудеше дали това е раят, заради който е изминал толкова път.

Не се ли е случвало нещо подобно и с теб? Защо хората мечтаят да прекарат почивката си в някое райско кътче, но щом се окажат там, изглежда не им е съвестно да го превърнат в същинско сметище?

Не само в „рая“

Това явно незачитане на красотата, спретнатостта и чистотата не се среща само в „райските“ кътчета, където се стичат много туристи. Почти навсякъде съвременното общество е силно поразено от замърсяването на околната среда. Множество индустриални предприятия замърсяват в широк мащаб, произвеждайки тонове отпадъчни продукти. Отстранени по неправилен начин токсични отпадъци и злополучни разливания на нефт заплашват с унищожение обширни области от нашата земя, правейки ги неподходящи за живот.

Войните също замърсяват околната среда. Светът ужасѐн наблюдаваше как войната в Персийския залив от 1991 г. добави нови измерения към това. Иракските войски умишлено запалиха около 600 петролни кладенци, превръщайки Кувейт в „апокалиптична картина на ада“, според описанието на един европейски вестник. Немското списание „Гео“ нарече този ад „най–голямата катастрофа, която човешка ръка е нанасяла някога на природната среда“.

Щом войната свърши, незабавно беше предприета акция за почистване. Само потушаването на пламтящите петролни кладенци отне много месеци усилна работа. Световната здравна организация съобщи, че повишеното замърсяване в Кувейт може да причини повишаване на смъртността там с 10 процента.

По–малко опасни, но много дразнещи

На всеки известен и скандален пример за мащабно замърсяване на околната среда се падат хиляди по–дребни примери. Хората, изхвърлящи отпадъци където им попадне, както и „художниците“ на гра̀фити може да не са толкова опасни замърсители, но въпреки това те допринасят за ограбването на планетата Земя от нейните потенциални възможности да бъде рай.

На някои места графити са толкова често срещана гледка, че жителите са придобили „графити слепота“ и почти не ги забелязват вече. Те са по вагоните на метрото, по стените на къщите, по телефонните кабини. Графити не са ограничени вече само върху стените на обществените тоалетни.

Някои градове са пълни с порутени и изоставени сгради. Жилищните райони са обезобразени от занемарени, зле поддържани домове и дворове. Катастрофирали коли, изхвърлени машини и всякакви вехтории се валят из стопанските дворове, които без тях биха били приятни и приветливи места.

В някои среди хората изглежда не са много притеснени, когато телата им не са чисти и спретнати. Парадирането с размъкнати дрехи и небрежен външен вид може не само да е приемливо, но дори модно. Онези, които обичат спретнатостта и чистотата, могат да бъдат смятани за безнадеждно старомодни.

Каква огромна работа!

Каква огромна по мащаби почистваща акция би била необходима, за да бъдат превърнати плажовете, горите и планините на нашия земен дом в такива райски кътчета, каквито биват изобразявани по кориците на луксозните туристически списания, да не говорим за онова, което трябва да се направи относно големите и малки градове, стопанствата и самите хора!

Споменатият по–горе турист с удовлетворение видя как по–късно същия ден една група служители по почистването мина през района, събирайки по–едрите отпадъци. Но те оставиха след себе си парчета счупени стъкла, капачки от бутилки, откъснати халки от кутии с напитки, както и безброй угарки от цигари. Така че дори и след почистването останаха изобилни доказателства, че местността е по–сродна със сметище, отколкото с рай.

Едно глобално почистване, за да се спаси планетата Земя от това да бъде превърната в глобално сметище, би изисквало премахването на всички белези от тези вреди. Дали има някакви изгледи да бъде извършено такова почистване? И ако има, как ще бъде осъществено то? Кой ще го извърши? Кога?