Въпроси на читатели

Ако един християнин е болен или пътува, и заради това не е в състояние да присъствува на Възпоменателното тържество, трябва ли да го празнува един месец по–късно?

В древния Израел пасхата била чествувана веднъж годишно на 14–ия ден от първия месец, наречен нисан (или авив). Но ние намираме специална уредба в Числа 9:10, 11: „Говорѝ на израелтяните, казвайки: ‘Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата [на Йехова — NW]; нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец [наречен ийяр, или зив] привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви.’“

Забележете, че това не установявало две алтернативни дати за пасхата (или 14 нисан, или 14 зив) за всеки израелтянин, или за всяко домакинство, в зависимост от удобството. Уредбата за пасхално ядене през втория месец била ограничена. Тя представлявала изключение за израелтянин, който бил церемониално нечист на 14 нисан, или бил много отдалечен от мястото на редовно провежданото чествуване.

Единственият записан случай, когато това било широко приложено, станал по времето, когато верният цар Езекия възстановил чествуването на Празника на безквасните хлябове. Тогава нямало време подготовката да се извърши за първия месец (свещениците не били готови, нито пък хората били събрани), затова празненството било проведено на 14–ия ден на втория месец. — 2 Летописи 29:17; 30:1–5.

С изключение на тези извънредни обстоятелства, юдеите винаги празнували пасхата на датата, определена от Бога. (Изход 12:17–20, 41, 42; Левит 23:5) Исус и неговите ученици празнували според изискванията на Закона, като не се отнасяли небрежно към тази дата. Лука съобщава: „И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата. И прати Исус Петра и Йоана, и рече: ‘Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.’“ — Лука 22:7, 8.

При този случай Исус учредил годишното чествуване, което християните познават като Вечерята на Господаря. Стойността на това чествуване от християните е несравнима. То е най–важното събитие през годината за Свидетелите на Йехова. Исусовите думи показват защо; той казал: „Това правете за мое възпоменание.“ (Лука 22:19) Затова всеки един от Свидетелите на Йехова трябва месеци предварително да планира работите си така, че да освободи датата на чествуването от всякакви други ангажименти. Вечерята на Господаря ще бъде празнувана в събота, 26 март 1994 г., след залез слънце според местното време.

В редки случаи някакви непредвидени обстоятелства, като например болест или затруднения относно пътуването, могат да попречат на даден християнин да присъствува на тържеството според плановете си. Какво трябва да се направи в такава ситуация?

По време на чествуването се предават от ръка на ръка безквасен хляб и червено вино, и онези, които са помазани с божия свети дух и избрани за живот в небето, вземат от тях. (Матей 26:26–29; Лука 22:28–30) Ако някой, който е вземал всяка година, тази година е болен на легло в дома си или в болница, старейшините от местния сбор ще уредят един от тях да занесе малко от хляба и виното при болния, да обсъди с него подходящи библейски стихове на тази тема и да му поднесе символите. Ако един помазан християнин е далеч от своя местен сбор, той трябва да уреди да бъде заедно с някой сбор в района, където ще се намира на тази дата.

С оглед на това, само при много изключителни обстоятелства един помазан християнин ще трябва да празнува Вечерята на Господаря 30 дни по–късно (един лунен месец), в съгласие със заповедта в Числа 9:10, 11 и с примера във 2 Летописи 30:1–3, 15.

На онези, които са от класа на Исусовите „други“ овце, с надежда за вечен живот на райска земя, не им е наредено да вземат от хляба и виното. (Йоан 10:16) За тях е важно да посетят годишното чествуване, но те не вземат от символите. Затова, ако някой от тях е болен или пътува, и затова не може да бъде заедно с нито един сбор през тази вечер, той (или тя) може индивидуално да прочете отново подходящи стихове (включително и разказа за учредяването на тържеството от Исус), и да се помоли за благословията на Йехова върху това събитие по целия свят. Но в този случай не са необходими допълнителни уредби за събрание или за специален библейски разговор след един месец.