Изобилната доброта на Йехова

„Колко изобилна е твоята доброта, която си запазил за ония, що се боят от тебе!“ — ПСАЛМ 31:19, NW.

1, 2. (а) Какво огромно дело предприел Йехова в един момент от далечното минало? (б) Как Йехова описал резултата от сътворителната си дейност?

БИЛО време, когато Бог започнал да създава ‘небето като свой престол и земята като свое подножие’. (Исаия 66:1) Божественото повествование не разкрива кога точно станало това. То казва просто: „В началото Бог създаде небето и земята.“ (Битие 1:1) По време на периода на сътворението били формирани безброй милиони галактики, много от които съдържащи хиляди милиони звезди. Към външния край на една такава галактика се намирала ярка звезда, около която обикаляли няколко сравнително малки, тъмни сфери. Една от тях била наречена земя. Земята била нищожна в сравнение с огромните, сияещи звезди. Но въпреки това Йехова я предназначил за свое подножие.

² Така че Йехова насочил сътворителните си способности към планетата Земя. „Първородният преди всяко създание“ бил до Него като майсторски работник, когато тази малка, тъмна маса била променена за шест дълги „дни“ на сътворение. Тя станала, образно казано, подходящо място за почивка на божиите нозе. (Колосяни 1:15; Изход 20:11; Притчи 8:30) На нея Бог решил да засели една нова форма на разумен живот: човечеството. Първата човешка двойка, създадена от елементи, намиращи се в пръстта на земята, била поставена в прекрасно, райско обкръжение. (Битие 1:26, 27; 2:7, 8) Толкова съвършен, толкова красив бил крайният резултат от този изключителен акт на сътворение, че Библията разкрива какви били чувствата на Бога на сутринта — последната част — от шестия ден на сътворението: „И Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро.“ — Битие 1:31.

Божията доброта

3. Какво забележително качество на Бога е отразено в сътворението?

³ Хиляди години по–късно един потомък на тази първа човешка двойка обърнал поглед назад, към времето на сътворението, и написал: „Понеже от създанието . . . това, което е невидимо у Него, сиреч вечната му сила и божественост, се вижда ясно и разбираемо чрез творенията.“ (Римляни 1:20) Да, великолепното съвършенство на земята и създанията по нея наистина било прекрасно отражение на невидимите качества на Бога — не на последно място от които е изобилната му доброта. Колко уместно тогава Бог заявил, че всичко, което създал, било добро! — Псалм 31:19.

4, 5. Какво е доброта?

⁴ Добротата е шестият аспект на плода на божия дух, описан от апостол Павел в Галатяни 5:22. Предишните статии в списание „Стражева кула“ обсъдиха първите пет от плодовете на духа, показвайки значението им в култивирането на завършената християнска личност.a Колко важно е обаче да не пропуснем добротата! Затова е уместно сега да посветим вниманието си на това качество.

⁵ Какво е доброта? Това е качеството или състоянието да бъдеш добър. То е морално достойнство, добродетел. Следователно, то е положително качество, което се изразява във вършенето на добри и полезни дела спрямо другите. Как можем да покажем това скъпоценно качество? По принцип, като наподобяваме Йехова. Затова, преди да обсъдим как ние като християни можем да проявим доброта, нека изследваме добротата, която нашият любещ Бог, Йехова, показва в своята грижа за човешкото семейство и в отношенията си с него.

Доброта, проявена при сътворението

6. Какво подтикнало Йехова да създаде други разумни форми на живот?

⁶ Какво на първо място накарало нашия небесен Баща да сподели радостта си от живота с разумни живи същества? Апостол Йоан отговаря на този въпрос, когато казва: „Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Да, неегоистична любов подтикнала великия Извор на живота да създаде други форми на живот, давайки на някои от тях небесен дом, а на други земен дом. Разбира се, ние не знаем почти нищо за това какво представляват небесата или небесните създания. Те са духове — невидими за човешкото око — и техният дом е в духовната област. Но погледни наоколо, разгледай земния дом, който Йехова осигурил за своите човешки деца. Виж и самия човек. Тогава със собствените си очи ще започнеш да съзираш силни доказателства за божията доброта.

7–9. Как добротата на Бога проличава в начина, по който той създал земята и човекът на нея?

⁷ Йехова дал на първите ни родители живот. Нещо повече, той направил възможно този живот да бъде изключително приятен, радостен. Да започнем с това, че той създал техния дом — земята — така, че тя да се върти, да има температурни различия и с атмосфера, която е с оптимален състав. Той задействувал циклите на водата, азота и кислорода, които работели по съвършен начин, носейки полза и удобство на хората. Той покрил повърхността на земята с хиляди видове растения, някои за храна на човека, а други специално за да доставят удоволствие на очите. Той напълнил небесата с птици, носещи много радост със своите цветове и песни. Той напълнил моретата с гъмжило от риба и сушата с много видове животни, някои диви, а други поддаващи се на опитомяване. Каква изключителна щедрост! И какво доказателство за добротата на божието сърце! — Псалм 104:24.

⁸ Да видим сега как Бог създал човека. Ръцете, краката и пръстите са точно това, от което човекът има нужда, за да пази равновесие и да се придвижва с лекота. По този начин той може да се снабди с храна и други необходими неща от материалите, които го заобикалят в изобилие на земята. Йехова ни снабдил с вкусови брадавички, та яденето и пиенето да не бъдат просто механични действия, извършвани за получаването на енергия — каквото е например включването на един уред в електрическата мрежа. Не, яденето и пиенето са замислени така, че да носят наслада, защото те не само пълнят стомаха, но и възбуждат сетивото на вкуса. Йехова дал на човека уши, а и го заобиколил с множество звуци, които да носят радост на тези уши. Какво удоволствие е да слушаш успокояващото ромолене на течащия ручей, гугукането на гургулица или безметежния смях на едно бебе. Да, благодарение на божията доброта, независимо от всички лоши неща, които са се случили от сътворението до сега, все пак е голяма радост да бъдеш жив.

⁹ А другите сетива? Колко много различни, възхитителни цветове съществуват, за да радват очите ни! И каква наслада носи вдъхването на нежното ухание на едно цвете! Нищо чудно, че псалмистът възкликнал към Йехова: „Ще те славя, защото страшно и чудно съм направен. Чудни са твоите дела!“ — Псалм 139:14.

Падението на човечеството и спасението му

10. Как са отвърнали на божията доброта повечето от хората, но въпреки това как те продължават да се ползват от нея?

¹⁰ За съжаление в последствие нашите първи родители проявили липса на признателност за цялата божия доброта към тях. Те показали това, като не се подчинили на заповедта на Йехова и престъпили единственото ограничение, което той наложил. В резултат на това те и тяхното потомство познали нещастието, страданията и смъртта. (Битие 2:16, 17; 3:16–19; Римляни 5:12) През хилядолетията, които изминали от този акт на неподчинение, по–голямата част от човечеството показала безразличие или липса на признателност спрямо божията доброта. Независимо от това обаче, неблагодарните и непризнателни хора все пак се ползват от божията доброта. Как? Апостол Павел обяснил пред жителите на Листра в Средния Изток: „[Бог] не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.“ — Деяния 14:17.

11. Как божията доброта не спира само до осигуряването на великолепен дом за човечеството?

¹¹ Но божията доброта не се ограничава с това, че той продължава да осигурява прекрасните, поддържащи живота неща, с които изобилствува земята. Не, той не спрял дотук. Йехова проявил готовност да прости греховете на Адамовото потомство и да продължава да развива отношения с верни хора от човечеството. Тази страна на божията доброта била показана на Моисей, когато Йехова обещал ‘да стори да мине пред [Моисей] всичката Му доброта’. Тогава Моисей чул изявлението: „[Йехова, Йехова], Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, който изобилва с милост и с вярност, който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях.“ — Изход 33:19; 34:6, 7.

12. Какви мерки, включени в Моисеевия закон, показвали добротата на Йехова?

¹² По времето на Моисей, Йехова установил система от закони за новосформирания народ на Израел, чрез която неумишлените грешници могли да получат временна, или символична, прошка за греховете си. Чрез Договора на Закона, чийто посредник бил Моисей, израелтяните станали специален народ на Бога и били научени да правят пред Йехова различни жертвоприношения на животни, които да покриват греховете и нечистите им постъпки. Така, въпреки грешната си натура, разкайващите се израелтяни могли да продължават да се обръщат по приемлив начин към Йехова и да знаят, че поклонението им му е угодно. Цар Давид, член на този народ, намиращ се под Закона, покзал, че знае за божията доброта в това отношение: „Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; помни ме, [Йехова] според милосърдието си и заради благостта [добротата — NW] си.“ — Псалм 25:7.

13. Как Йехова осигурил по–резултатен начин за опрощаването на греховете, отколкото били жертвоприношенията на животни?

¹³ След време добротата на Йехова го подтикнала да осигури по–резултатен и траен начин да прощава греховете. Това станало посредством жертвата на Исус, който бил потомък на цар Давид. (Матей 1:6–16; Лука 3:23–31) Исус не извършил никакъв грях. Затова когато умрял, животът му, принесен в жертва, имал голяма стойност и Бог го приел като откуп, който могъл да покрие цялото грешно потомство на Адам. Апостол Павел писал: „Всички съгрешиха и не достигнаха божията слава, и е безплатен дар това, че биват обявени за праведни чрез неговата незаслужена милост посредством освобождението с откупа, платен от Христос Исус. Бог го изпрати като жертва за изкупление чрез вярата в неговата кръв.“ — Римляни 3:23–26, NW.

14. Какви прекрасни надежди били направени възможни за хората посредством изкупителната жертва?

¹⁴ Вярата в Исусовата изкупителна жертва прави много за християните, много повече, отколкотото онези жертвоприношения на животни под Закона правели за израелтяните. Тя довела до това, ограничен брой християни да бъдат обявени за праведни и да бъдат осиновени от божия дух като синове на Бога. Така те станали братя на Исус и получили надеждата да бъдат възкресени като духовни създания, за да споделят с него небесното му Царство. (Лука 22:29, 30; Римляни 8:14–17) Представи си само — Бог е открил такава небесна перспектива за същества, живеещи на тази малка планета, земята! Една малка група от лелеещите тази надежда все още е тук. Но за милиони други християни проявяването на вяра в откупа отваря пътя да се наслаждават на онова, което Адам и Ева загубили — вечен живот в райска земя–градина. Моисеевият закон сам по себе си не е бил в състояние да даде нито небесна, нито земна перспектива за бъдещето на онези, които са се придържали към него.

15. Какво включва добрата новина?

¹⁵ Колко е уместно тогава посланието за новите уредби, които Бог задействувал чрез Исус Христос, да бъде наречено „добра новина“, защото то отразява божията доброта. (2 Тимотей 1:9, 10, NW) В Библията добрата новина понякога се нарича „добрата новина на царството“. Днес тя е съсредоточена върху истината, че Царството е вече установено под управлението на възкресения Исус. (Матей 24:14, NW; Откровение 11:15; 14:6, 7) Добрата новина обаче включва нещо повече. Както личи от току–що споменатите думи на Павел към Тимотей, тя включва познанието, че Исус принесъл изкупителна жертва за нас. Без тази жертва отношенията ни с Бога, самото ни спасение — да не говорим за Царството на Исус и 144 000–те свещеници и царе, взети от земята — не би било възможно. Каква чудесна проява на божията доброта е откупът!

Божията доброта днес

16, 17. Как Осия 3:5 бил изпълнен (а) през 537 г. пр.н.е.? (б) през 1919 г. от н.е.?

¹⁶ Имайки предвид бъдещите „последни дни“, апостол Павел предупредил: „Човеците ще бъдат . . . неприятели на доброто.“ (2 Тимотей 3:1–3) Дори нормалните прояви на доброта, като щедрост и добросъседство, няма да бъдат оценявани. Колко насърчаващо е тогава стоплящото сърцето пророчество от Осия 3:5: „После израелтяните наново ще търсят [Йехова], своя Бог и царя си Давида; и в послешните дни ще дойдат със страхопочитание при Йехова и при неговата благост [доброта — NW].“

¹⁷ Това пророчество било изпълнено първо през 537 г. пр.н.е., когато юдеите се върнали в Обетованата земя от изгнание във Вавилон. В днешно време то започва изпълнението си през 1919 г., когато членовете на остатъка от духовния Израел излезли от организацията на Сатан и започнали искрено да търсят Йехова и неговата доброта. Те разбрали, че „Давид, техният цар“ управлява в личността на Исус Христос в небесна власт от 1914 г. Под неговия небесен надзор те ентусиазирано поели делото по известяването на тази добра новина на народите. Така те започнали да изпълняват задачата, записана в Матей 24:14, NW: „Тази добра новина за [вече установеното] царство ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“

18. Кой се присъединил към остатъка от духовния Израел в известяването на добрата новина?

¹⁸ Днес към остатъка от помазаните се присъединява „голямото множество“, което също така прославя добротата на Йехова. (Откровение 7:9) Сега повече от четири милиона души преповтарят гласа на ангела, видян от апостол Йоан във видение, като известяват на всички народи: „Бойте се от Бога и въздайте нему слава, . . . и поклонете се на този, който е направил небето и земята, морето и водните извори.“ (Откровение 14:7)

19. Кажи кое е едно от най–големите доказателства за божията доброта.

¹⁹ Едно от най–големите доказателства за божията доброта е, че той ни позволява да бъдем негови съработници в тази кулминационна дейност. Каква привилегия е това да ни бъде поверено „славното благовестие на блажения Бог“! (1 Тимотей 1:11) Чрез това, че учим другите на него и им го проповядваме, ние проявяваме във висока степен добротата, този важен плод на духа. Така ние притежаваме нагласата на божия служител от древността Давид, който казал: „Ще разгласяват спомена за твоята голяма благост [доброта — NW] и ще възпяват твоята правда.“ — Псалм 145:7.

20. Каква по–нататъшна информация относно добротата ще бъде разгледана в следващата статия?

²⁰ Но дали участието в проповядването на добрата новина е единственият начин да проявяваме доброта в живота си? Съвсем не! Ние сме насърчени да станем „подражатели на Бога, като възлюбени чада“. (Ефесяни 5:1) Божията доброта се проявява по много начини. Затова и нашата доброта трябва да засяга много аспекти от нашия живот. Някои от тях ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Бележки под линия]

Можеш ли да отговориш?

◻ Как сътворението отразява божията доброта?

◻ Какви мерки взел Йехова, за да опрости греховете на разкайващите се хора?

◻ Кога, в изпълнение на Осия 3:5, помазаният остатък дошъл при Йехова и неговата доброта, и до какво довело това?

◻ Кое е едно от най–големите доказателства за божията доброта днес?

[Снимка на страница 9]

Сътворението дава доказателства за изобилната доброта на Бога

[Снимка на страница 10]

Това, че ни е позволено да участвуваме в проповедната дейност е изключително доказателство за божията доброта