Въпроси на читатели

Приемат ли Свидетелите на Йехова инжекции с кръвни фракции, като например имуноглобулин или албумин?

Някои приемат, смятайки, че Библията не изключва категорично приемането на инжекция с малки фракции, или компоненти, извлечени от кръвта.

Създателят поставил първо пред цялото човечество задължението да избягва приемането на кръв: „Всичко живо, що се движи, ще ви бъде за храна . . . Месо обаче с живота му, тоест, с кръвта му, да не ядете.“ (Битие 9:3, 4) Кръвта била свещена и можело да бъде използувана само за жертвоприношение. Ако не била използувана по този начин, тя трябвало да бъде излята на земята. — Левит 17:13, 14; Второзаконие 12:15, 16.

Това не било просто временно ограничение за юдеите. Нуждата да се въздържат от кръв била потвърдена отново и за християните. (Деяния 21:25, СП–93) Около тях в Римската империя божият закон често бил нарушаван, тъй като хората ядели храна, приготвена с кръв. Той бил нарушаван също и по „медицински“ причини; Тертулиан съобщава, че някои хора приемали кръв като мислели, че тя може да лекува епилепсия. ‘Те гълтаха с лакома жажда кръвта на престъпници, убити на арената.’ Той добавя: „Засрамете се заради гнусните си пътища пред християните, които не приемат дори кръвта на животни в своята храна.“ Свидетелите на Йехова днес са също така решени да не нарушават божия закон, независимо доколко е разпространено сред другите хора яденето на храна, приготвена с кръв. През 40–те години на 20–и век широко започна да се използува кръвопреливането, и Свидетелите разбраха, че подчиняването на Бога изисква от тях да отбягват също и кръвопреливания, дори ако лекарите настояват за такива.

В началото повечето кръвопреливания бяха от цяла кръв. По–късно изследователите започнаха да разделят кръвта на нейните главни компоненти, защото лекарите стигнаха до заключението, че даден пациент може да не се нуждае от всички основни части на кръвта. Ако му бъде даден само един компонент, това би било по–малко рисковано за него, а и лекарите биха могли да използуват по–рационално наличната кръв.

Човешката кръв може да бъде разделена на тъмен клетъчен материал и жълтеникава течност (плазма, или серум). Клетъчната част (45 процента от обема) е съставена от това, което най–често наричаме червени кръвни телца, бели кръвни телца и тромбоцити. Другите 55 процента е плазмата. Тя представлява 90 процента вода, но включва малки количества от множество протеини, хормони, соли и ензими. Днес голяма част от даряваната кръв бива разделяна на главните ѝ компоненти. На един пациент може да бъде прелята плазма (вероятно ПЗП — прясна замразена плазма) за лекуване на шок. Но на анемичен пациент може да бъде прелята консервирана еритроцитна маса, която представлява червени кръвни телца, които са били съхранени, а след това поставени в течност и прелети. Тромбоцити и бели кръвни телца също биват преливани, но по–рядко.

В библейските времена хората не са изнамирали такива способи за използуването на тези компоненти. Бог просто заповядал: ‘Да се въздържате от кръв.’ (Деяния 15:28, 29) Но защо трябва някой да мисли, че има някаква разлика, ако кръвта е цяла или е разделена на компоненти? Макар че някои хора пиели кръв, християните отказвали, дори ако този отказ означавал смърт за тях. Мислиш ли, че те биха постъпили различно, ако някой беше събрал кръвта, беше я разделил на компоненти и след това им беше предложил само плазма или само съсирената част, например в кървавица? Не, разбира се! Следователно, Свидетелите на Йехова не приемат преливането на цяла кръв, нито пък на нейните главни компоненти (червени кръвни телца, бели кръвни телца, тромбоцити или плазма), използувани с подобна цел.

Както е споменато във въпроса, обаче, учените откриха специализирани кръвни частици (фракции) и се научиха да ги използуват. Най–често става дума за протеините на плазмата — глобулините, албумина и фибриногена. Вероятно най–разпространена терапевтична употреба от тях има инжектирането на имуноглобулин. Защо се прави това?

Твоето тяло може да произвежда антитела срещу определени болести, създавайки ти активен имунитет. На тази основа се извършва предварително ваксиниране с ваксина (анатоксин) срещу детски паралич, заушка, рубеола (дребна шарка), дифтерит–тетанус–коклюш и коремен тиф. Ако някой обаче в миналото е бил изложен на опасността от определени сериозни заболявания, лекарите може да препоръчат инжектиране на серум (антитоксин), за да му създадат незабавен пасивен имунитет. Досега такива инжекции се правят чрез извличане на имуноглобулин, който съдържа антитела от човек, който вече има имунитет.a Пасивният имунитет, получен от такава инжекция, не е постоянен, тъй като инжектираните антитела с времето напускат организма.

С оглед на заповедта да се ‘въздържат от кръв’, някои християни смятат, че не трябва да приемат инжектиране на имуноглобулин (протеин), дори и това да е само една фракция на кръвта. Тяхната позиция е ясна и проста — никакви кръвни компоненти в каквато и да е форма или количество.

Други смятат, че някой серум (антитоксин), като например имуноглобулинът, съдържащ само малка част от кръвната плазма на донора и — използуван за повишаване съпротивителните сили на организма срещу болестта — не може да се сравнява с преливане на кръв, правено с цел да се поддържа животът. Така че тяхната съвест може да не им забранява да приемат имуноглобулин или подобни фракции.b Те може да преценят, че за тях решението зависи предимно от това, дали са готови да поемат всякакви здравни рискове, които се крият в една инжекция, направена от чужда кръв.

Важно е да се отбележи, че кръвоносната система на една бременна жена е отделна от тази на плода в утробата ѝ; кръвните им групи често са различни. Майката не предава от своята кръв на плода. Оформените елементи (клетки) от кръвта на майката не пресичат бариерата на плацентата към кръвта на плода, плазмата също не прави това. Дори, ако поради някакво нараняване кръвта на майката и тази на плода се смесят, по–късно може да се появят здравни проблеми (Rh–несъвместимост или несъвместимост на кръвните групи). Все пак някои вещества от плазмата преминават в кръвообращението на плода. Отнася ли се това за протеините на плазмата, като например имуноглобулина и албумина? Да, някои от тях преминават.

Бременната жена има активен механизъм, чрез който известна част имуноглобулин преминава от кръвта на майката в тази на плода. Поради това, че по време на всяка бременност се извършва това естествено преминаване на антитела в плода, бебетата се раждат със степен на нормален защитен имунитет спрямо определени инфекции.

Същото е и с албумина, който лекарите могат да предпишат като лечение на шок или определени други състояния.c Изследователите са доказали, че албумин от плазмата също преминава, макар и в по–малка степен, през плацентата от майката към нейния плод.

Това, че някои протеинови фракции наистина преминават по естествен път от плазмата в кръвоносната система на друг индивид (плода), може също да се има предвид от един християнин, когато решава дали да приеме имуноглобулин, албумин или подобно инжектиране на плазмени частици. Един може да смята, че с чиста съвест може да приеме; друг може да стигне до заключението, че не може. Всеки трябва да разреши въпроса лично пред Бога.

[Бележки под линия]