Божията присъда над „човека на беззаконието“
„Всяко дърво, което не дава превъзходен плод ще се отсече и хвърли в огъня“ (МАТЕЙ 7:19).
1, 2. Кой или какво е човекът на беззаконието и как се е развил?
АПОСТОЛ Павел, предсказвайки под вдъхновение от Бог идването на „човека на беззаконието“, споменава, че той започнал да се появява още през неговите дни. В предишната статия бе пояснено, че става въпрос за класа хора, които щяли да поемат ръководна роля при отстъпничеството от истинското християнство. Отвръщането от истината започнало към края на първото столетие, особено след смъртта на последните апостоли. Онази класа, извършваща беззаконие, въвела учения и практики, противоречащи на Божието Слово (2 Солунци 2:3, 7; Деяния на апостолите 20:29, 30; 2 Тимотей 3:16, 17; 4:3, 4).
2 С течение на времето от тази беззаконна класа произлезло духовенството на християнския свят. Неговата сила заздравил римският император Константин през четвъртото столетие, обединявайки отстъпническите Църкви с езическата държава. След това християнският свят се разпаднал на многобройни секти и духовенството продължавало да се възнася над миряните, а често също и над светските владетели (2 Солунци 2:4).
3. Каква съдба ще сполети човека на беззаконието?
3 Каква съдба ще сполети човека на беззаконието? Павел предсказва: „Разкрит ще бъде този беззаконен [човек], когото Господарят Исус ще премахне . . . и ще унищожи с явлението на своето присъствие“ (2 Солунци 2:8). Това означава, че унищожението на духовенството ще настъпи тогава, когато Бог ще сложи край на цялата сатанинска система на нещата. За целта ще си послужи със своя небесен Цар, Христос Исус, който ще предвожда ангелските изтребителни сили (2 Солунци 1:6–9; Откровение 19:11–21). Такава съдба ще сполети духовенството, защото е опозорило Бог и Христос и е отклонило милиони хора от истинското обожаване.
4. Въз основа на какъв принцип ще бъде съден човека на беззаконието?
4 Исус дал принцпът, въз основа на който ще бъде съден човека на беззаконието: „Пазете се от фалшивите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, но отвътре са грабителски вълци. Ще ги разпознаете по плодовете им. Бере ли се грозде от тръни или смокини от магарешки бодли? Също така всяко добро дърво дава добър плод, но всяко лошо дърво дава плод, който е без стойност. Добро дърво не може да ражда плод без стойност, нито лошо дърво да дава превъзходен плод. Всяко дърво, което не дава превъзходен плод ще се отсече и хвърли в огъня . . . Не всеки, който ми казва: ,Господарю, Господарю‘, ще влезе в небесното Царство, а този, който върши волята на Отеца ми, който е на небесата“ (Матей 7:15–21; виж също Тит 1:16; 1 Йоан 2:17).
Превъзходен християнски плод
5. Каква е основата за превъзходния християнски плод, и каква е една от основните заповеди?
5 За основата на превъзходен християнски плод се говори в 1 Йоан 5:3: „В това се състои любовта към Бога, че спазваме неговите заповеди“. Пък една от най-важните заповеди гласи: „Да обичаш ближния си като себе си“ (Матей 22:39). И тъй, истинските служители на Бога трябва да оказват любов към своите ближни без оглед на тяхната раса или националност (Матей 5:43–48; Римляни 12:17–21).
6. Особено към кого трябва да проявяват любов истинските християни?
6 С особена любов Божиите служители трябва да се отнасят към своите духовни братя. „Ако някой заявява: ,Обичам Бога‘, обаче мрази брат си, той е лъжец. Защото, който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бог, когото не е видял. А тази заповед имаме от него, че този, който обича Бог, трябва също да обича брат си“ (1 Йоан 4:20, 21). Тази любов е белега, по който трябваше да се познаят истинските християни, както следва от думите на Исус: „По това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:35; виж също Римляни 14:19; Галатяни 6:10; 1 Йоан 3:10–12).
7. Какво споява истинските християни в целия свят?
7 Братската любов е като „спойка“, обединяваща Божиите служители: „Облечете се с любов, защото това е съвършена връзка на едиинство“ (Колосяни 3:14). А истинските християни трябва да са обединени със своите братя в целия свят, тъй като Божието Слово заръчва: „Всички да говорят в съгласие и да няма сред тях разделения, но всички да бъдат здраво обединени в същия ум и същата мисъл“ (1 Коринтяни 1:10). За да запазят тази любов и това единство по цялата Земя, Божиите служители трябва да са неутрални относно политическите работи на този свят. Исус заявил: „Те не са част от света, както и аз не съм част от света“ (Йоан 17:16).
8. Как показал Христос какво е задължение за християните?
8 Исус показал какво имал предвид, когато Петър отрязал с меч ухото на един от тези, които дошли да го арестуват. Исус одобрил ли такава употреба на насилие в защита на Божия Син от противниците? Не. Вместо това казал на Петър: „Сложи обратно меча си на мястото му“ (Матей 26:52). И тъй, истинските християни не взимат участие във войните между нациите, нито в каквото и да е проливане на кръв, дори ако вследствие на такъв неутралитет сами загубат живота си, което често станало с мнозина през изминалите векове, а също и в наше време. Те знаят, че единствено Божието Царство под управлението на Христос завинаги ще премахне войните и кръвопролитието (Псалм 46:9; Матей 6:9, 10; 2 Петър 3:11–13).
9. (а) Какво говори историята за първите християни? (б) Как контрастират с това религиите на християнския свят?
9 Историята потвърждава, че християните от I век не са проливали човешка кръв. Бившя професор по теология от Англия, Питър Де Роса пише: „Проливането на кръв било считано за тежко прегрешение. Именно поради това християните били против гладиаторските борби. . . . Макар, че за опазването на Рим били необходими войни и насилие, християните били на мнение, че не могат да участвуват в тях. . . . Християните, подобно на Исус се смятали за предвестници на мира; под никакви обстоятелства не искали да причиняват смърт.“ От друга страна Църквите на християнския свят жестоко нарушиха заповедта за любов и проляха големи реки кръв. Не се оказали предвестници на мира, но многократно са се оказвали като такива, които носят смърт.
Кръвната вина на ‹Вавилон Велики›
10. Какво е ‹Вавилон Велики› и защо е назван така?
10 Сатана е „владетелят на този свят“, „богът на тази система на нещата“ (Йоан 12:31; 2 Коринтяни 4:4). Част от света на Сатана е световната система на фалшивата религия, която тоя е изградил в течение на столетията, към която принадлежат християнския свят и неговото духовенство. Библията нарича тази система „‹Вавилон Велики›, майка на [духовните] блудници и на отвратителните неща на Земята“ (Откровение 17:5). Корените на днешните фалшиви религии стигат до древния Вавилон, който бил пропит от култа, основан на лъжата и учения и практики, обезчестяващи Бога. Именно поради това съответствието на древния Вавилон е наречено ‹Вавилон Велики›, световната империя на фалшивата религия.
11. Какво казва Библията за ‹Вавилон Велики› и защо?
11 За тази религиозна империя, Вавилон, Божието Слово казва: „В нея се намери кръвта на пророци и светии и всички тези, които бяха избити на Земята“ (Откровение 18:24). Защо тези световни религии са отговорни за кръвта на всички тези убити? Защото всички те — както мнимо християнски Църкви, така и нехристиянски религии — са подкрепяли, оправдавали, а дори са водели войни между нациите; освен това са преследвали и убивали богобоязливите хора, които не се съгласявали с тях.
История, обезчестяваща Бога
12. Защо духовенството на християнския свят заслужава порицание повече, отколкото други религиозни водачи?
12 Духовенството на християнския свят повече от други религиозни водачи заслужава порицание за кръвопролитие? Защо? Защото са приели Божието име и името на Христа и така са се задължили да спазват христовите учения (Йоан 15:10–14). Обаче на практика въобще не се ръководело от тези учения, донасяйки голям позор както на Бог, така и на Христос. Духовенството е отговорно за проливане на кръв непосредствено, участвувайки в кръстоносни походи и други религиозни войни, в инквизиции и преследвания, а също косвено — оправдавайки войните, в които членовете на едни и същи Църкви убивали съвярващи от други страни.
13. За какво било виновно духовенството в периода от XI до XIII век?
13 Например в периода от XI до XIII в., духовенството на християнския свят организирало кръстоносни походи, чийто резултат бил страхотно проливане на кръв и грабежи, извършвани в името на Бог и Христос. Избити били стотици хиляди хора. Тези кръстоносни походи довели между другото до безсмисленото избиване на хиляди деца, накарани през 1212 година да участвуват в тъй наречения детски кръстоносен поход.
14, 15. Как коментира един католически автор това, което въвела католическата Църква през XIII век?
14 През XIII век римско-католическата Църква официално узаконила друг опозоряващ Бога ужас — инквизицията. Тя започнала в Европа, обхванала двете Америки, и продължила повече от шест столетия. Въведена и подкрепяна от папството, тя водела към жестоки изтезания и унищожаване на всички, които не се съгласявали с Църквата. Макар че от по-рано били преследвани некатолиците, обхвата на инквизицята бил далече по-широк.
15 Питър Де Роса, който според свое изказване, се смята за „патриотичен католик“, в своята най-нова книга „Викерс ъф Крайст — де дарк сайд ъф де пейпеси“ („Викарии на Христос — тъмната страна на папството“) пише: „Църквата носи отговорност за преследването на евреите, за инквизицията, за избиването на хиляди еретици, за повторното въвеждане в Европа на изтезания като елемент на съдебни дела. . . . Папите коронясвали и сваляли даже императори, нареждайки им да налагат християнството на своите поданици под заплаха на изтезания и смърт. . . . Цената, която вестта на евангелието плати за това, беше страхотна.“ Единственото „престъпление“ на някои от тези, които бяха избити било притежаването на Библията.
16, 17. Какво се говори за инквизицията?
16 За папата Иноцент III, управляващ в началото на XIII век, Де Роса пише: „Смята се, че по време на последното и най-жестокото гонене на християните от [римския] император Диоклецян [през III век] били избити в целия свят около две хиляди християни. В първото кърваво сражение в организирания от папата Иноцент кръстоносен поход [срещу „еретиците“ във Франция] броят на убитите бил десет пъти по-голям. . . . Ужасяващо откритие е, че с един удар папата избил повече християни, отколкото Диоклецян. . . . [Иноцент] безскрупулно си служил с името на Христос, извършвайки всичко това, на което Христос бил противен.“
17 Де Роса споменава, че инквизиторите, действуващи „в името на папата, са били отговорни за най-свирепите и най-продължителните атаки срещу човешкото достойнство в цялата човешка история.“ За монаха доминиканец Торкемада, велик инквизитор действуващ в Испания, той казва: „Назначен през 1483 година, упражнявал тираническа власт 15 години. Броят на неговите жертви надвишил 114 000 души, от които 10 220 били изгорени.“
18. Как оценява автора инквизицията и как обяснява непрекъснатото ѝ времетраене през шест века?
18 Споменатият автор прави следното заключение: „Сведенията за инквизицията биха могли да поставят в неудобство всяка една организация. Католическата Църква те обременяват в поразяваща степен. . . . Историята посочва, че в продължение на повече от шест века папството непрекъснато е било заклет враг на елементарната справедливост. От осемдесетте поредни папи от XIII век насам нито един не е порицал нито теологията, нито апарата на инквизицята. Напротив, един след друг прибавяли собствените си жестокости към този смъртоносен механизъм. Мистерията е: как могли папите поколение след поколение да продължават с тази ерес на практика?“ Ето отговора му: „Папите предпочитали да противоречат на евангелието, отколкото на някой от своите ,безпогрешни‘ предшественици, защото биха подкопали самото папство“.
19. Каква още беззаконна дейност оправдавала по-голямата част от духовенството?
19 Проява на беззаконие била също ролята на духовенството при насилственото въвеждане на робството. Нациите, наричащи се християнски, отвличали хиляди африканци, откарвали ги далече от родните земи и през дълги столетия брутално ги угнетявали физически и психически като роби. От класата на духовниците едва ли имало някой, който активно да се противопостави на това. Някои дори твърдели, че такава е Божията воля. (Виж Матей 7:12).
Кръвна вина през XX век
20. Как стигна връхна точака кръвната вина на човека на беззаконието през настоящото столетие?
20 Кръвната вина на човека на беззаконието стигна върха през настоящото столетие. Духовенството подкрепи войните, които погълнаха десетки милиони жертви; това бяха най-трагичните войни в цялата история. Духовниците на християнския свят подкрепяха противните страни през двете световни войни, в които взаимно се убиваха „братя“ — хора, изповядващи една и съща религия. Например по време на Втората световна война френски и американски католици убиваха католици от Германия и Италия; протестанти от Англия и САЩ убиваха германски протестанти. Понякога такива вярващи убиваха хора, които не само изповядваха същата религия, но имаха и същия национален произход. Двете световни войни избухнаха в сърцето на християнския свят и без съмнение не би се стигнало до тях, ако духовниците биха спазвали заповедта за любов и учели своите привърженици да я спазват.
21. Какво говорят светските източници за намесата на духовенството във войните?
21 Това потвърждава вестник „Ню Йорк Таймс“: „В миналото членовете на местната католическа йерархия почти винаги са подкрепяли войните, водени от техните държави, благославяйки войските и молейки се за победа, докато друга група епископи на противната страна се молили публично за обратен резултат. . . . С изнамирането на все по-ужасни оръжия мнозина все по-ясно забелязват противоречието между християнския дух и воденето на война. . . . Пък в списанието „Ю.С.Нюз & Уърлд рипорт“ четем: „Престижът на християнството в света значително отслабна поради честотата, с която тъй наречените християнски държави си служеха с насилие.“
22. За какво още отговаря духовенството в наше време?
22 Освен това, въпреки че в наше време няма официална инквизиция, духовенството използува светската ръка, за да преследва „пророците“ и „светиите“, които не се съгласяват с него. Упражнява натиск върху политическите ръководители да ‘вършат зло чрез закон’. По такъв начин духовенството през настоящето столетие причиняваше или похваляше забрани за дейност, затваряния в затвор, биене, изтезания, а дори и смърт на богобоязливите хора (Откровение 17:6; Псалм 94:20, „Бълг. превод на Библията“, [1932 г.])
Подвеждане към отговорност
23. Защо ще подведе Бог към отговорност човека на беззаконието?
23 Наистина във фалшивата религия можем да намерим кръвта на пророците, светиите и всички избити на Земята (Откровение 18:24). Понеже най-страхотно проливане на кръв извърши християнският свят, неговото духовенство е обременено с най-голяма кръвна вина. Колко подходящо Библията го нарича „човек на беззаконието“! Обаче същевременно Божието Слово заявява: „Не се мамете, Бог не се оставя да бъде подиграван. Защото каквото и да посее човек, това ще и пожъне“ (Галатяни 6:7). Следователно Бог ще подведе беззаконното духовенство към отговорност.
24. Какви събития в скоро време ще потресат света?
24 Исус казал: „Махнете се от мен вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:23). Заявил още: „Всяко дърво, което не дава превъзходен плод ще се отсече и хвърли в огъня“ (Матей 7:19). Бързо наближава времето на огненото унищожение на човека на беззаконието, а с него и на всички фалшиви религии, когато политическите елементи, към които те се отнасят като блудница, ще се обърнат срещу тях: „Те ще намразят блудницата; ще я опустошат и оголят, и ще изядат месните ѝ части, и изцяло ще я изгорят в огън“ (Откровение 17:16). Понеже тези събития скоро ще потресат света, Божиите служители трябва да ги разгласяват на хората. Следващата статия разглежда как те вече са извършили това.
Въпроси за повторение
◼ Кой или какво е човекът на беззаконието и как се е развил?
◼ Какви превъзходни плодове трябва да дават истинските християни?
◼ Какво е ‹Вавилон Велики› и каква кръвна вина го обременява?
◼ С какво опозоряващо Бога минало се отличава човекът на беззаконието?
◼ Как ще подведе Бог към отговорност човека на беззаконието?
[Снимка на страница 14]
Кръстоносните походи допринесли за страхотно проливане на кръв в името на Бог и Христос
[Източник]
By courtesy of The British Library
[Снимка на страница 15]
„Членовете на местната католическа йерархия почти винаги са подкрепяли войните, водени от техните държави“
[Източник]
U.S. Army