Почитане на „Бога на надеждата“
„Бог Йехова казва: ‘... ония, които ме славят мене, тях ще прославя аз, а ония, които ме презират, ще бъдат презрени’“ (1 Царете [бъл. 3 Царете] 2:30)
1. Поради каква причина трябва да се стремиме да почитаме Йехова? (1 Тимотей 1:17; Откровение 4:11).
ЩОМ пред нас стоят основани на Библията изгледи за бъдещето, ще постъпим напълно подходящо и разумно ако почитаме „Бога на надеждата“, „Бог, който дава надежда“ (Римляни 15:13, Библията на Лютер, Нов–свет–превод). Защо? По какъв начин ние, слаби и несъвършени хора, можем да почитаме великия Създател на цялата вселена? И може ли той да ни отвърне с почит?
2. Как Исус се отнасял към почитането на Бога?
2 Много поучителни в това отношение са преживяванията на Исус. Никой от нас не може да отрече, че той винаги желаел неговия Баща да бъде почитан и прославян (Йоан 5:23; 12:28; 15:8). Дори Исус смъмрил фарисеите и книжниците, които ‘почитали Бога с устните, но сърцето им стоело далеч от него’. Да забележим, че липсата на почит към Бога била свързана с неуместни подбуди и дела (Матей 15:7–9). Обаче можем ли да кажем, че почитта, която Исус отдавал на Бога имала връзка с неговата надежда? И как Йехова оценявал такива изрази на почит?
3. Откъде знаем, че Исус се надявал на Йехова?
3 Исус взел при сърце изказването на Давид записано в Псалм 16:10: „Защото няма да оставиш душата ми в шеола. Ти няма да допуснеш угодника си да види изтление.“ Имайки надежда, че ще бъде възкресен, Исус могъл да каже на висящия до него престъпник следните възхитителни думи: „Истина ти казвам днес, ще бъдеш с мене в Рая“ (Лука 23:39–43). Този престъпник малко по–късно умрял, затова не могъл да види как след три дни се осъществила Исусовата надежда за възкресението. Но един очевидец писал: „Тогова Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели“ (Деяния на апостолите 2:31, 32). И тъй, това било факт.
4. Какво уважение заслужавал и получил Исус? (Откровение 5:12).
4 Много от простите хора, за които Исус изпълнявал служба, знаели, че той заслужавал уважение, т.е. почит (Лука 4:15; 19:36–38; 2 Петър 1:17, 18). Обаче по–късно умрял като престъпник. Променило ли това нещата? В никакъв случай, понеже Исус получил доказателство за одобрение от Бога, на когото се надявал. Да, та нали Йехова му възвърнал живота. Фактът, че „Бог на надеждата“ възкресил своя Син и го дарил с безсмъртие в духовната сфера доказва, че Отеца продължавал да почита Сина си. Апостол Павел написал: „Виждаме Исуса ... че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смъртта с Божията благодат за всеки човек“ (Евреи 2:7, 9; Филипяни 2:9–11).
5. По какъв особен начин Исус бил зачитан и как това допринесло чест на Бога?
5 Веднъж Исус, който почитал Бог, споменал по какъв особен начин бил зачитан от Баща си. Показвайки се на своите верни апостоли казал: „Даде ми се всяка власт на небето и земята. Затова идете и правете ученици от хора от всичките нации и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и светия дух... И ето аз съм при вас през всичките дни до свършването на тази система на нещата“ (Матей 28:18–20). И тъй Отеца допълнително зачел Сина си дарявайки го с изключителна власт. Тя щяла да се употреби в полза на хората, които щели да вършат работата, допринасяща почит на този, когото самият Исус усилено се стремял да почита. Означава ли това, че ние несъвършените хора можем по някакъв начин да почитаме Бога и да заслужим зачитане от негова страна.
Хора, почитащи Бога
6. Подходящо ли е желанието да бъдем уважавани и каква опасност е свързана с това? (Лука 14:10).
6 Много хора обикновено не мислят за това да почитат Бога, тъй като повече са заинтересовани да получат признание за себе си. Някои могат дори да кажат, че желанието да бъдем уважавани е нещо нормално за човека. В известен смисъл отговаря това на истината, понеже е нормално желанието за добра репутация и свързаното с нея уважение (1 Тимотей 3:2, 13; Деяния на апостолите 28:10). Обаче, желанието за придобиване на уважение от други хора, лесно може да се намери извън контрол. Доказателство за това са много хора, които на всяка цена търсят слава или са готови да направят всичко, за да запазят репутацията си.
7. Защо уважението от хората има твърде малка стойност?
7 В действителност дори най–голямото уважение от страна на хората преминава, понеже всички умират в течение на времето. Наистина, някои герои могат известно време да живеят в паметта на потомците, но повечето умрели са били забравяни. Колко хора знаят имената на своите прадеди или народни ръководители от преди сто години? Дали някой още живее или не, нищо не променя нещата. Той е мъничка прашинка на везната на времето, капка от струята на живота. Дори и да е уважаван, наскоро след смъртта той нищо не знае за това (Йов 14:21; 2 Летописите 32:33; Еклисиаст 9:5; Псалм 49:12, 20). Следователно, най–важното е да се уловим за надеждата, която дава Бог, да го почитаме и да дочакаме зачитане от него. Това ще ни илюстрира един пример с двама души от древния Израил, живеещи по едно и също време.
8. В каква примка, свързана с отдаване на почит, попаднал Илия?
8 Единият от тях бил Илия. Той служил на Бога изпълнявайки почитната длъжност на първосвещеник през четиредесет години и имал също привилегията да съди Израил (1 Царете [бъл. З Царете] 1:3, 9; 4:18). За съжаление с течение на времето проявил слабост към своите синове Офний и Финес. Макар, че били свещеници, злоупотребявали с властта си крадейки част от жертвоприношенията и отдавайки се на неморални полови сношения. Докато баща им се ограничил само с леко критикуване, Бог заявил, че Илия ‘почитал синовете си повече от него’. Йехова обещал продължение на Аароновото свещеничество, обаче решил да отнеме първосвещеничеството от дома на Илия. Защо? Бог обяснил: „Ония, които славят мене, тях ще прославя аз, а ония, които ме презират ще бъдат презрени“ (1 Царете [бъл. 3 Царете] 2:12–17, 29–36; 3:12–14).
9. Каква възможност за почитане на Бога получил Самуил?
9 Съвсем друг бил Самуил. Навярно знаеш, че родителите му го довели като малко момче да служи в храма в Сило. Една нощ на него проговорил самият Йехова. Прочети описанието за това събитие в 1 Царете [бъл. 3 Царете] 3:1–14 и си представи как момчето се събужда, обаче не от гръмогласен вик, а от тих глас, който той погрешно счита за гласа на Илия. Помисли сега колко смутен се чувствувал младият Самуил, когато трябвало да каже на възрастния първосвещеник за Божието решение да накаже дома на Илия. Обаче, Самуил извършил това. Той почитал Бога чрез послушанието си (1 Царете [бъл. З Царете] 3:18, 19).
10. Как Бог зачел Самуил в отговор на почитта към него?
10 Години наред Самуил почитал Йехова като пророк и съдия, а Бог зачитал него. Това е показано в 1 Царете [бъл. 3 Царете] 7:7–13. Йехова незабавно отговрил на молитвата на Самуил за помощ за победа над филистимците. Не би ли се чувствувал зачитан получавайки това Божие признание? Когато синовете на Самуил не последвали примера на баща си, Бог не го отхвърлил както направил с Илия. Вероятно станало така, защото Самуил направил всичко възможно, за да почита Бог. Самуил допълнително доказал това, когато после се съпротивил на народа искащ човешки цар (1 Царете [бъл. 3 Царете] 8:6, 7). Бог си послужил със Самуил да помаже както Саул, така и Давид. Когато Самуил умрял, Израил го зачел, оплаквайки го. Обаче по–важно е това, че самият Бог го зачел, изброявайки го в Библията всред мъжете на вярата, които ще възкръснат и ще се радват на Божиите благословии приготвени за тях (Псалм 99:6; Йеремия 15:1; Евреи 11:6, 16, 32, 40). Това не показва ли, че почитането на „Бога на надеждата“ има голяма стойност?
Ще почиташ ли „Бога на надеждата“?
11, 12. Какво трябва да вземем в предвид във връзка с почитането на Йехова и каква възможност ни се предлага за това?
11 Двата библейски примера, с Исус и Самуил, доказват, че хората трябва да определят почитането на „Бога на надеждата“ като на най–важно нещо в живота си. Тези примери също показват, че правейки така можем с право да очакваме зачитане от Бога и действително ще го получим. Обаче, как можем да се стремим към това и да бъдем сигурни, че ще се харесаме на Бога, че ще бъдем зачитани от него и че ще се осъществи нашата, основана на Библията надежда?
12 Един от начините е да изпитваме истинско страхопочитание от навличане на Божия гняв (Малахия 1:6). Сигурно с готовност ще се съгласим с това твърдение. Да не забравяме обаче за синовете на Илия. Ако бихме могли да ги попитаме дали искат да почитат Бог със страхопочитание пред него, вероятно биха отговорили потвърждаващо. Цялата трудност се състои в превръщането на нашето желание за почитане на Бога със боязън в реални действия в ежедневния ни живот.
13. Обясни как може да ни помогне желанието да изпитваме страхопочитание към Бога?
13 Желанието ни да почитаме Бога ще въздействува ли върху нашето поведе ние, когато се намерим пред изкушение да откраднем нещо или да допуснем полова неморалност без някой да научи за това? Би трябвало да се ръководим от следното разбиране: „Дори ако моето престъпление би могло да остане в тайна, то самото допускане на таково прегрешение би опетнило ‘Бога на надеждата’, чието име нося“. При това факт е, че злото няма вече да остане скрито, макар укриването му да трае по–дълго отколкото в случая с Илиевите синове. Това доказват думите на апостол Павел относно „справедливия Божий съд“: „Той ще въздаде на всекиго според делата му: вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие, а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата“ (Римляни 2:5–8).
14. По какъв друг начин можем да почитаме Бог и какви въпроси можем да си зададем?
14 От друга страна Павел споменава за участие в „добри дела“, които причиняват почит на Бога и осигуряват за нас „слава и почит“ от него. За най–важната дейност от този род, споменава Исус в евангелието от Матей 28:19, 20: „Правете ученици от хората на всичките народи и кръщавайте ги като ги учите да пазят всичко каквото съм ви заповядал“. Във всички части на света милиони Свидетели на Йехова участвуват в това дело на проповядване и поучаване, с което принасят почит на Бога. Много от тях напрягат сили, за да бъдат пълновременни вестители като пионери, едни за постоянно, а други по време на отпуска и ваканция. Във връзка с това би било добре ако всеки от нас се замисли за отношението си към тази служба. Например можеш да си зададеш въпроса: „Почитам ли ‘Бога на надеждата’, взимайки пълно участие в проповедническата дейност?“
15. Какво стана с някои християни във връзка с почитането на Йехова чрез проповедническата служба?
15 Някои християни бидейки дълги години активни вестители постепенно намалиха темпото. Свикнаха с кратко или рядко участие в тази важна дейност за правене на ученици. Тук не говорим за единици, които имат физически ограничения или намалиха дейността си поради напреднала възраст. Това явление се наблюдава всред Свидетели от различна възраст. Интересно е, че когато Павел предупреждавал християните от ‘отмаляване’ не мислел за някаква конкретна възрастова група. Независимо от възрастта работата се състои по–скоро в това, че реалното участие в службата изисква усилия. Някои днес разсъждават така, както по времето на Павел: „Работих толкова години, а сега могат да се напрягат новите“ (Галатяни 6:9; Евреи 12:3).
16. Защо можем да имаме полза като направим самоанализ?
16 Тези, които така разсъждават са разбира се малцинство, обаче опитай се да се запиташ: „Готов ли съм искрено да призная, че имам такива склонности? Как изглежда моето сегашно участие в службата в сравнение с миналото?“ Независимо от това дали сме намалили темпото или не, всички трябва да помним, че нашият „Бог на надеждата“ е обещал „слава и почест и мир“, „на всеки, който прави добро“ (Римляни 2:10). Тук Павел употребява гръцката дума, която означава „правя нещо, произвеждам, извършвам“. Колко е важно да избягваме това, което станало с фарисеите и книжниците, които почитали Бога само с устните си (Марко 7:6; Откровение 2:10). Обаче, когато от все сърце участвуваме в проповедническата служба, тогава доказваме на себе си и на другите, че имаме силна надежда. Отдаваме почест на нашия Създател и Дарител на живота, а той има основание да ни зачита сега и завинаги (Лука 10:1, 2, 17–20).
С всичко ценно, което имаме
17, 18. По какъв друг начин можем да почитаме Бога и защо въздържане от това е неоснователно?
17 Следващ начин за оказване на почит на нашия „Бог на надеждата“ е описан в Притчи 3:9, където четем: „Почитай Йехова с всичко ценно, което имаш и с първаците на всичкия ти доход“. В превода Нов свят този стих гласи: „Отдай почит на Йехова с имота си и с най–доброто от цялият ти добив“.
18 Поради факта, че не един духовник е известен с алчността си и воденето на охолен живот, много хора се двоумят дали да дават милостиня на църквите и религиозните организации, чиято цел се оказа чисто и просто трупане на богатства (Откровение 18:4–8). Обаче такава злоупотреба не отрича правилността на препоръката от Притчи 3:9. Но как в съгласие с горепосочения боговдъхновен съвет можем да се обхождаме „с всичко ценно, което имаме“, за да „отдаваме почит на Йехова“, нашия „Бог на надеждата“?
19. Покажи как някои са действали съобразно Притчи 3:9.
19 Свидетелите на Йехова се убедиха, че увеличаващия се брой на хората, реагиращи положително на посланието за Царството, изисква разширение на съществуващите Зали на Царството или построяване на нови. Именно това е един от начините да „почитаме Йехова с имота си“. От него се възползуваха млади и стари, сами решавайки да направят принос за строителния фонд. Изпълнението на таково лично решение може да изисква вътрешна дисциплина и дори самопожертвувание, особено когато проектирането и строежа траят доста дълго време (2 Коринтяни 9:6, 7). Използуването на финансовите средства по такъв начин донасят почит на Йехова, понеже в Залите на Царството той е обожаван, а християните и заинтересуваните добиват там знание за него. Изказването на Исус записано в евангелието от Матей 6:3, 4 ни дава основание да очакваме, че Бог зачита тези, които го почитат така.
20. (а) Защо при прилагането на съвета от Притчи 3:9 е добре да анализираме своите подбуди? (б) Какви въпроси можем да си зададем?
20 Едно предупреждение: Фарисеите и книжниците, на които Исус показал, че не поставяли на първо място почитането на Бога, смятали, че преди всичко те трябвало да се ползуват от своя имот. Затова съвета от евангелието от Матей 15:4–8 ни препоръчва да се проверим дали „отдаваме почит на Йехова с всичко ценно, което имаме“ (Йеремия 17:9, 10). Например християнин, забогатял благодарение на своята работа би могъл да се оправдава, че продължава да работи през цялото работно време и се стреми да печели още повече. Би могъл да разсъждава: „Други започват пионерска служба или се преместват там, където има особена нужда от вестители, но моя начин за служене на Бога се състои в печелене на повече и след това даване на щедри доброволни пожертвувания“. И действително, неговите парични пожертвувания могат да извършат много добра работа. Но защо да не се запита: „Моят стил на живот показва ли, че почитането на Бога е моя главна подбуда за печелене на все повече пари?“ (Лука 12:16–19; сравни Марко 12:41–44). И „не бих ли могъл така да подредя моите работи, за да взимам по–голямо участие в най–важната дейност в наше време — в проповядване на благовестието?“ Да, независимо от нашите условия би трявало да проверим нашите подбуди и деяния и се запитаме: „Как в по–голяма степен мога да почитам моя Дарител на живот и „Бог на надеждата?“
21. Какви изгледи можем да имаме, ако сега почитаме Йехова?
21 Йехова няма да ни разочарова. Колко прекрасни са изгледите за това, че той може — сега и в бъдеще — да каже за нас това, което казал за верния Израил: „Понеже ти бе скъпоценен пред очите ми и почетен, и аз те възлюбих“ (Исаия 43:4). Той също обещава вечен живот на тия, които „слава и почест търсят“. Това обещание отправя към всички, които постоянствуват в „добри дела“. Какъв „Бог на надеждата“!
Как ще отговориш?
◻ Какво можем да се научим от примера на Исус като хора почитащи Йехова?
◻ По какво Илия и Самуил се различавали относно почитането на Йехова?
◻ Какви са начините, благодарение на които можем да отдаваме по–голяма почит на Бога и какво можем да получим в отговор на това?
◻ Какво бъдеще чака тези, които поставят на първо място почитането на „Бога на надеждата“?