Поддръжка на близките — в какъв размер

„АФРИКАНСКАТА култура ме учи, че съм пазител на брат си“, казала нигерианската писателка С.А. Жегед. „Освен това, тя изисква почитане на родителите и грижа за тях“. Да, в Африка и също и в други страни в света е съвсем естествено да се помага на семейните близки.

Но често „семейството“ включва също лели, стринки, вуйчовци, чичовци, братовчеди, братовчедки, племенници и племеннички — да, дори и хора, които просто са от същото село. Понеже все повече африкански семейства се преселват в града, за да работят там, могат да възникнат известни трудности от страна на далечни роднини. Семейства, които са отишли да живеят в града, биват например често принуждавани от такива роднини, да им помагат с пари или подслон. Но особените условия в града утежняват или даже пречат на това, да се подпомагат далечни роднини или хора от същото село.

В Библията се казва: „Но ако някой не се грижи за своите, а най–вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по–лош от безверник“ (1 Тимотей 5:8). До каква степен е задължен някой, да подпомага семейни близки? Трябва ли християнин при всички обстоятелства да се грижи за далечни роднини? Или е валидно това, което излага по–горе цитираната писателка: „Злоупотребата на роднинските отношения не се одобрява нито от африканската култура, нито от Библията.“?

Родители и деца

Големи семейства е имало вече в библейски времена. Наистина Библията казва, че християнин е задължен ‘да се грижи за своите’, но никъде не посочва, че тази грижа се отнася до всички роднини и членове на голямото семейство.

В Библията се изтъква главно задължението на родителите спрямо техните деца. Апостол Павел писал на еклезия, която го била подкрепила: „Понеже децата не са длъжни да събират нещо за родителите, а родителите за техните деца“ (2 Коринтяни 12:14). Х.Б. Кларк, прочут учен по право, казал: „Бащата, назначен от Бога като глава на семейството, носи на първо място отговорността, да ги изхранва. При това често бива подпомаган от жена си, която се старае в дома си колкото се може по–пестеливо да изразходва наличните парични средства и дори също поема работа, ако изискват това обстоятелствата. (Сравни Притчи 31:10–31.)

Обърни внимание на това, че родителите трябва много повече да вършат отколкото само да печелят пари. Те се насърчават да ‘сложат на страна’ известни спестявания за децата си. Родители, които съблюдават този съвет, могат да помогнат на децата си даже и когато вече са порастнали и не живеят при тях. Това е особено тогава уместно, когато децата са поели християнска служба и се нуждаят от финансова подкрепа, за да продължат службата си. Но не е споменато, че родителите трябва да „сложат нещо на страна“ за многото членове на голямото семейство.

„Отдаване на дължимото“

Любвеобилната грижа на родителите не остава без награда. Апостол Павел казал съобразно 1 Тимотей 5:4: „Но ако някоя вдовица има деца или внуци, нека тези се учат първо да показват преданост към Бога в собствения си дом и да отдават постоянно дължимото на техните родители и баба и дядо, защото това е угодно пред Бога.“ Такава подкрепа на остаряли родители или бабите или дядовците несъмнено е в съответствие с Божията заповед за почитане на родителите (Ефесяни 6:2; Изход 20:12).

Обърни внимание, че Павел не поставил никакво задължение на далечни роднини, които да се грижат за такива вдовици. Ако по онова време нямало никакви близки роднини, които да се грижат за християнска вдовица, освидетелствувана с добри дела, еклезията била длъжна да поеме подкрепата й (1 Тимотей 5:3, 9, 10).

Задължението на християнин ‘да се грижи за своите’, включва недвумислено съпружеския партньор и децата, както родителите и бабите и дядовците. Такава отговорност съществува също и тогава, когато те принадлежат към друга религия или имат телесен недъг. Тя приключва със смъртта на съответния. За оженен (омъжена) това може дори да означава да помогне на съпругата (съпруга) си да уважава родителите си. Понякога са възниквали сериозни семейни проблеми поради това, че този принцип е бил забравен или не му било обърнато внимание.

За какво да се грижим? Кога?

Във връзка с това обаче родители не трябва да стигнат до заключение, че могат да разпиляват техните средства, понеже имат право по всяко време да искат материална подкрепа от децата си. Също така не трябва да извличат правото да изискват от децата си недължимо внимание, понеже често те сами имат свои семейства, за които трябва да се грижат. Таково становище схожда с думите на Павел, че „не децата ... [трябва] да сложат нещо настрана за родителите, а родителите за техните деца“ (2 Коринтяни 12:14). При нормални условия родителите несъмнено са в състояние да си позволят собствено жилище и други неща и имат също пенсия или рента, с която да подсигуряват нуждите си в старостта. „Парите [служат] за защита“, и ако родителите според възможностите си „спестят нещо“, биха могли евентуално да предотвратят по–късно да бъдат тежко бреме във финансова или емоционална насока (Еклисиаст 7:12).

Соломоновите думи от Еклисиаст 9:11 ни напомнят обаче, че дори и най–добрите планове са подложени на ‘време и непредвидени произшествия’. Какво трябва да се направи, когато средствата за издръжка на едно семейство се изчерпят или недостигат? Богобоязливи деца в такива случаи разбира се ще помогнат на родителите си по разумен начин. Това би могло да означава например, да им окажат финансова подкрепа, да ги вземат при себе си или да ги поканят да живеят в техна близост, или ако се налага да се погрижат за гледането им в старчески дом. Остаряли родители, баби и дядовци трябва разбира се да бъдат разумни и да не очакват от децата си да им подсигурят луксозен стил на живот, понеже съвета на Библията гласи, с ‘прехрана и облекло да бъдем доволни’ (1 Тимотей 6:8).

Остаряли родители, баби и дядовци получават в много случаи известна, ако и скромна издръжка под формата на пенсия или рента, а също така могат да се възползуват от различни облагодетелствувания за стари хора както и от личните си спестявания. Уместно е да се осведоми човек, какви облагодетелствувания могат да ползват тези, които отговарят на изискванията (Римляни 13:6).

Пази се от фарисейски разсъждения

Исус публично порицал книжниците и фарисеите, защото казвали на нуждаежите се родители: „Това, с което ти би се ползувал от мене, е посветен на Бога дар“ (Матей 15:5). В дните на Исус набожните юдеи могли да сложат настрана пари или друг имот, за да го предоставят по–късно за ползване в храма. Фарисеите били на мнение, че богатствата, които веднъж били посветени за тази цел, в никакъв случай биха могли да се използват за нещо друго — дори и когато остарялите родители се нуждаели от подкрепа.

Христос осъждал фарисейския начин на мислене, защото не отговарял на Божия закон. Ясно показал да се разбере, че задължението да се уважават родителите има предимство пред установените от хората правила. Днес голям брой християни са посветили живота си в службата за Йехова като мисионери, пионери или пътуващи надзиратели. Ако установят, че техните родители се нуждаят от подкрепа, грижливо търсят възможности, как да се грижат за родителите си без да прекратят службата си. Ако такива мерки не могат да се вземат, те не правят заключението, че служебните им привилегии са по–важни отколкото уважението към родителите. Такива служители заслужават наистина похвала, че предприемат промени в живота си — често свързани с големи лични жертви — за да се справят със семейните си задължения.

Да правим добро на всички

Съобразно Библията християни са задължени да се грижат за близки роднини. Но това не изключва любвеобилно внимание за далечни роднини. Понякога известни лели, братовчеди или племенници се оказват също като семейни близки. Библията ни съветва да „правим добро на всички“ (Галатяни 6:10). Ако християнин разполага със средства да помогне на такива роднини, сигурно няма да ‘затвори сърцето си за тях’ (1 Йоан 3:17).

Във всеки случай, задължението на християнина да се грижи за близките си, се отнася на първо място за тесния семеен кръг — съпружеския партньор, децата, бабите и дядовците. Затова, преди християнин да поеме друго задължение, трябва сериозно да обмисли дали с това не вреди на близките си във финансова, емоционална и духовна насока.

Съветът на Библията по отношение на подпомагането на близки в семейството е наистина любвеобилен и разумен. Ако християнинът го прилага, може да си спести излишни грижи. Също с това му се помага правилно да познае важността на различните отговорности. Всичко това служи за възхвала на Йехова, ‘Бащата, на когото всяко семейство в небето и на земята дължи името си’ (Ефесяни 3:14, 15).

[Снимка на страница 20]

Християнски родители са на първо място задължени, да се грижат за децата си

[Снимка на страница 21]

Християни трябва да се грижат за остарялите си родители и децата си