Нова величина на Божията мъдрост

„И БОГ рече на Моисея: ‘АЗ ЩЕ СЕ ОКАЖА, ЧЕ СЪМ КАКЪВТО ЩЕ СЕ ОКАЖА.’ Рече още: ‘Така ще кажеш на израилтяните: „ЩЕ СЕ ОКАЖА ме изпрати при вас“’“ (Изход 3:14). Йехова обяснил на Мойсей, че преди това дори неговите служители не са разбирали какво всъщност означава неговото име. Той е Бог, който има определено намерение и винаги изпълнява волята си. Ако обстоятелствата го изискват, може да промени методите, за да постигне целта си. Има достатъчно мъдрост за това!

Самият Сатана не е разбрал пълното значение на Божието име. Вероятно е знаел за дървото на живота в градината Едем. Ако бил завел при него Адам и Ева, за да ядат плод от него, може би това щяло привидно да постави Йехова пред дилемата: или да се придържа към това, че грехът води до смърт, или към това, което е казал за дървото на живота (Битие 2:9; 3:1–6). Във всеки случай Сатаната бил обречен на провал.

Тогава Бог започнал да проявява мъдрост по начин, който преди това не е бил показван дори на духовните му синове и който бил и за тях известна изненада. (Сравни Ефесяни 3:10.) Той изказал редица заявления и предсказал събития, които през дълъг период от време, по чуден начин ще показват неговата прекрасна мъдрост както и умението му да осъществи вечното си преднамерение. То се състои в това, земята да бъде изпълнена с щастливи и лоялни хора, които вечно да живеят в Рай (Битие 1:27, 28). Винаги ще осуети усилията, които Сатана полага за да попречи на неговото преднамерение.

Разкриване на святата тайна

Незабавно след първия бунт Бог започнал да действува. Незабавно осъдил виновната човешка двойка и потвърдил, че непослушанието ще бъде наказано със смърт. Но Адам и Ева не са ли могли да ядат от дървото на живота? „Йехова Бог каза: ‘Ето, човекът стана като един от нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си и наистина да вземе от дървото на живота и да яде и да живее вечно — ‘Затова Йехова Бог го изпъди от Едемската градина“ (Битие 3:17–23).

В онзи момент Бог поел също ролята на евангелизатор, т.е. вестител на добра новина. Той обявил първото пророчество: „Тогава Йехова Бог рече на змията: ‘... аз ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето семе и нейното семе. То ще ти смаже главата, а ти ще му нараниш петата’“ (Битие 3:14, 15). Векове по–късно, апостол Павел обяснил: „Понеже създанието (човешкото) беше подчинено на нищожност, не своеволно, но чрез този, който го подчини с надежда“ (Римляни 8:20).

Да, откакто хората безвъзвратно щяли да бъдат подчинени на наследената от първия човек смърт, Бог обявил намерението си да освободи потомците на Адам, които са му послушни. Но какво било основанието за надеждата? Как щял Бог да освободи хората изцяло поддържайки наказанието на смъртта, което бил произнесъл срещу греха? Именно в това се състояла скритата мъдрост на Бога; тя включвала „святата тайна, която е била скрита за векове и поколения“ (Колосяни 1:26; 1 Коринтяни 2:7, 8). Верните хора от миналото, макар да не разбирали тайната, имали надеждата, че Бог по един или друг начин ще ги освободи. Дори ангелите имали силно желание да научат как Йехова щял да изпълни намерението си (1 Петър 1:10–12). А ти разбираш ли тази свята тайна?

Освобождение чрез откуп

Постепенно с течение на векове Йехова давал пояснения за първоначалното си обещание. На верния Авраам обещал едно семе, чрез което щели да бъдат благословени всички послушни хора (Битие 22:15–18). Чрез Яков открил, че семето ще бъде цар от племето на Юда (Битие 49:10). Още тогава благочестивите хора вярвали във възкресение на мъртвите, въпреки че не знаели точно как щяло да стане това (Йов 14:14; Евреи 11:19). Накрая Бог обещал на Давид, че бъдещият Цар или Месия, щял да бъде негов потомък и щял да царува за необозрими времена (2 Самуилова [бъл. 2 Царете] 7:16).

Всички пророци добавяли откъси към святата тайна; но хората не могли да я разпознаят изцяло. После дошло времето, когато Месия трябвало да се появи. Тогава, толкова многостранната Божия мъдрост станала много по–разбираема. Тя се насочвала към Исус Христос и към приношението на неговия съвършен човешки живот като съответен откуп за човечеството. На тази основа щяла да се осъществи останалата част от превъзходното Божие преднамерение свързано с Царството. Разбираш ли защо е бил нужен откупът?

В Посланието си към Римляните, в глава 5 и 6, Павел дал отлично обяснение. В Римляни 5:12 разкрил как се е стигнало до там, че сме наследили греха и смъртта. После показал, че последиците от единия грях, който извършил съвършеният Адам, могат да бъдат изравнени чрез друг съвършен човешки живот. Като откуп послужил животът на „човека Исус Христос“ (стих 15–21 на Ри 5; виж също 1 Тимотей 2:5, 6). Защо е могъл Исус да даде този откуп? Защото като Син на Бога, той бил „лоялен, невинен, непорочен, отделен от грешните“ (Евреи 7:26; Лука 1:32, 33). Не намираме за нужно да се стараем да обясняваме генетичните подробности за раждането на Исус. Ангел Гавриил уверил Мария, майката на Исус, и нас също, че нищо не е невъзможно за Бога (Лука 1:37). Следователно, макар да бил роден от потомка на Адам, Исус бил Син на Бога — един абсолютно съвършен човек. Неговата кръв или живот имала много по–голяма стойност от кръвта на неизброимите животни, които свещениците на Израил от линията на Аарон жертвували в храма на Ерусалим. Той бил „Агнето Божие, което отнема греха от света“ (Йоан 1:29; 3:16).

Бог могъл ли е да вземе тези мерки чрез посредничеството на Исус и все пак да остане справедлив? Какво станало с откупа, когато на третия ден Бог възкресил Сина си за нов живот? Павел ни уверява, че Бог наистина е справедлив. Нека проследим неговото разсъждение: „Те се изказват даром праведни чрез неговата незаслужена добрина въз основа на избавлението чрез откупа, заплатен от Исус Христос. Него Бог постави за омилостивление чрез вяра в кръвта му като изкупителна жертва. Това той направи, за да покаже правдата си понеже той прощаваше грехове извършени по–напред, докато Бог дълготърпеше, — за да покаже правдата си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен дори ако оправдава този, който вярва в Исуса“ (Римляни 3:24–26). Какво означава това? Просто това, че Исус като съвършен човек от плът и кръв, наистина умрял като човек и като такъв ще остане завинаги мъртъв; умрял „веднъж завинаги като принесе себе си“ (Евреи 7:27). Следователно откупът е валиден. Исус умрял по плът, а на третия ден „биде оживотворен по дух“ (1 Петър 3:18)

Новият съюз и новото създание

Сега ние забелязваме най–важния аспект на святата тайна. Понеже Исус запази верността си до смърт, той е достоен да бъде велик Свещеник и Цар на Йехова. Чрез пролятата му кръв влезе в сила нов съюз, чиято цел е да приготви други царе и свещеници, които ще царуват заедно с него в небето (Откровение 5:9, 10; 20:4, 6). Те образуват нов народ, „ново създание“, и това вече е нещо особено! (Галатяни 6:15, 16).

Помисли си: Чрез посредничеството на Исус Христос Бог избира определено число мъже и жени като представители на човечеството. Той може законно да ги обяви за праведни и ги призовава да му бъдат духовни синове. След смъртта им, в определено от Него време, Бог ги възкресява в небето и им приписва безсмъртие, така както възнаградил Исус (1 Петър 1:3, 4). Какво доверие има Той в членовете на „новото създание“ и спрямо тяхната верност! Какъв отговор получава този, който фалшиво ги обвинявал пред Йехова! (Откровение 12:10). При все, че са безсмъртни като Исус те никога няма да отстъпят от верността си към Йехова. Но това не е всичко.

Райската земя

Христос Исус, подпомогнат от сдружените с него небесни царе и свещеници, ще бди над това, намерението на Йехова относно човека и земята цялостно да се изпълни по време на хилядолетното му Царство. Прилагайки благодеянията на откупа Исус ще възкреси мъртвите, а тези от тях, които се окажат верни ще доведе до човешко съвършенство, заедно с тези, които ще преживеят края на лошата система на нещата. Едновременно земята ще бъде превърната в Рай. Всички, които ще устоят на последната атака на Сатана, стремещ се да ги поквари, ще получат вечен живот на земята в съвършенство. Сатаната и неговите лоши привърженици ще бъдат веднъж завинаги унищожени. Мирът и единството ще царуват всред цялото създание. Това изцяло ще потвърди върховенството на Йехова и ще докаже, че Той упражнява властта си с любов. А ангелите и хората ще докажат любовта и верността си към техния Създател и Бог (Откровение, глава 20).

Сега по–добре разбираме святата тайна. Ние виждаме мъдростта на Бога, която надминава дори творческите дела, видими в животинския и растителен свят. Ние ще имаме основание да възкликнем: „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими неговите съдби ... Защото всичко е от него, чрез него и за него. Нему да бъде слава до векове. Амин“ (Римляни 11:33–36).

[Снимка на страница 7]

Последиците от греха на съвършения човек Адам и загубата на живота, могат да бъдат компенсирани. Как? Чрез един друг съвършен човешки живот, този на Исус