Потопът — предупреждение от миналото

В ДЪЛГАТА човешка история имало мното природни бедствия като изригването на планината Света Елена и още по–големи. Но ни едно от тях не е било равно на огромния потоп от времето на Ной. Той бил толкова голям и опустошителен, че по целия свят оставил незаличими следи.

Има около 150 легенди за потопа от най–различни краища на света, между които Вавилон, Рим, Индия, Австралия и двете Америки. Въпреки, че тези легенди се различават в известни подробности, те са в съгласие една с друга в това, че причината за потопа била морална поквареност, че се касаело за унищожаване на човечеството в световен размер и че само едно семейство оцеляло в един ковчег или една лодка. Само катастрофа в световен мащаб би могла да остави такава широко разпространена и трайна следа.

Един библейски учен писал: „Хармонията между всичките тези описания представлява неопровержима гаранция, че това предание не е неоснователна измислица; фикция има индивидуален, а не всеобщ характер; затуй това предание има историческа основа и е резултат на събитие, което действително се е състояло в началото на човешката история“. Обаче защо тази катастрофа от далечното минало е предупреждение за съвременното поколение?

От особено важно значение за нас е да познаем обстоятелствата, които довели до потопа. Приликата им с днешните световни условия правят потопа многозначим за нас. Ето как се описва това историческото описание, намиращо се в библейската книга Битие: „И видя Йехова, че лошотата на човека бе извънредно голяма на земята и че мислите на сърцето му бяха по всяко време само лоши. И Бог видя земята, и ето тя бе покварена, защото всяка плът поквари пътя си по земята“ (Битието 6:5, 12).

Светът стигнал до морален упадък; понеже всяка човешка мисъл била постоянно зла. В резултат на това „земята се изпълни с насилие“ (Битието 6:11). Животът на хората бил изпълнен изключително със задоволяване на техните материални и сексуални страсти. Исус Христос подчертал тези обстоятелства като казал: „Защото, както и в ония дни преди потопа, ядоха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ное влезе в ковчега и не обърнаха внимание на това до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на човешкия син“ (Матей 24:38, 39). Съсредоточавали се единствено в угаждането на плътските си страсти.

Години наред Ной предупреждавал тогавашното поколение, което обаче не искало да повярва. Разбира се, още никога не било преживяло такъв потоп. Всичко се развивало по старому, затова предупреждението попаднало на глухи уши. Хората не обръщали внимание. За тях било безразлично, че информацията предавана от Ной, произлизала от Създателя. Обаче Бог казал на Ной: „Краят на всяка твар се предвижда от мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях, затова ето ще ги изтребя заедно със земята“ (Битието 6:13). Когато дошъл потопът Ной и семейството му оцелял и, понеже послушали предупреждението и постъпили съгласно с Божиите нареждания. Но защо всичко това би трябвало да ни интересува?

Аналогични обстоятелства

Както по времето преди потопа, насилието дълбоко влияе върху ежедневния живот и това особено след Първата световна. Прилагано в международната политика то доведе до най–унищожителните и най–жестоките войни в човешката история. Насилието проникна в градовете, на улиците и в къщите, застрашава и в пътуванията. Освен това, проявите на насилие са едни от главните теми в телевизията, киното и в романите.

Още една успоредност може да се забележи в модерния начин на живот. Удовлетворяването на сексуалните и материалистическите страсти се намира в центъра на вниманието на съвременното поколение. По цялата земя се забелязва морален упадък, който води до разпространяването на епидемически болести, предавани по полов начин. Разврат, прелюбодеяния и хомосексуални контакти са нещо нормално. Днешното поколение, така както хората преди потопа, обича повече плътските удоволствия и материалните блага, отколкото Бога.

Щом Бог се е „огорчил“ от крайно лошите постъпки на жителите на земята преди потопа, не стигаме ли до извода, че това също чувствува и днес, когато вижда по целия свят толкова нечестия? Тогава, това което е извършил със старовременния свят на Ной не трябва ли да бъде сметнато като предупреждение за съвременната генерация? Не е ли разумно да приемем, че той ще вземе същото решение за което четем в Битието 6:5–7? Когато Бог видял подлостта на хората „огорчи се в сърцето си“. Затова Йехова е заявил: „Ще изтребя от лицето на земята, човека, когото създадох“. Посредством вдъхновените библейски писатели Бог е обявил, че ще извърши подобна присъда върху страстолюбивото поколение, живеещо днес. На него действително предстои най–голямата катастрофа в историята на човечеството.

Последните дни

Гледайки напред към нашите времена, вдъхновеният библейски писател на второто послание към Тимотея, сполучливо е описал изопаченията, които сега наблюдаваме по целия свят. В 3–та глава на това послание, в стиховете от 1 до 4 четем: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без природна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви“.

Исус Христос също е пророкувал за последните дни на настоящата система на нещата. Крайното насилие, което може да се наблюдава Първата световна война е предсказал с думите: „Защото ще се повдигне нация против нация и царство против царство“ (Матей 24:7). Така също е обърнал вниманието и на разпространеното днес беззаконие и страха на хората пред бъдещето. „И понеже ще се умножи беззаконието“ казал: „любовта на мнозинството ще охладнее“ (Матей 24:12). Освен това е отбелязъл, че „човеците ще примират от страх и очакване на нещата, които ще постигнат населената земя“ (Лука 21:26).

Наименованието „последни дни“ означава за сегашното поколение същото това, което е означавало за предипотопната генерация — наближаващият край за по–голямата част от човешката система на нещата. Във второто послание към Солунците 1:8, 9 вдъхновеният библейски писател Павел оябснява, че Бог посредством Исус Христос „[ще] даде възмездие на ония, които не познават Бога и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господар Исус. Тогава ще приемат за наказание да бъдат вечно погубени от присъствието на Господаря и от славното явление на неговата сила“.

Избавените от потопа могли да установят, че поколението от преди потопа е било изметено от земята. Хората загинали, заедно с всичко, за което живеели преди. Не ще бъде другояче тогава, когато Божията присъда ще сложи край на съвременното поколение, вършещо нечестия: „Защото още малко и нечестивия не ще го има вече; Да, ти ще се оглеждаш за мястото му и няма да го намериш“ (Псалми 37:10).

Възможност за преживяване

Аналогията между поколението от преди потопа и днешната генерация не се ограничава само върху лошотата на хората и техното унищожение. Както тогава някои са преживяли потопа, така и сега ще има такива, които ще преживеят унищожението на днешната система на нещата. Потопа са преживяли хора покорни, които не са подражавали множеството относно начина им на живот. Обичали справедливост, били послушни на Бог, а така също взимали присърце неговите предупреждения. В Битие 6:8, 9 е казано: „А Ное придоби благоволението на Йехова...Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си“. Именно за него и за тези, които са преживели заедно с него, апостол Петър е написал, че Бог „не пощади стария свят, но упази с още седем души Ной, възгласител на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят“ (2 Петър 2:5).

Божиите пророци ни уверяват, че голямо множество хора ще преживеят наближаващото унищожение на днешната система на нещата. Това ще бъдат също хора кротки, които обичат справедливост и послушно изпълняват Божиите упътвания както Ное направил това по своето време. Псалмистът, говорейки за унищожаването на нечестивите е допълнил: „Но кротките ще наследят земята, и ще се наслаждават с изобилен мир“ (Псалм 37:11; Откровението 7:9, 13, 14).

Исус е споменал, че в последните дни по целия свят ще бъде разгласявана благата вест за Божието Царство, и по този начин справедливо настроените жители на земята щели да бъдат събрани, за да оцелеят. Точно е илюстрирал това в своята притча за разделянето на овцете от козите. На края е заявил, че сравнените с кози, несправедливи „ще отидат във вечно наказание, а [сравнените с овце] праведните във вечен живот“ (Матей 25:31–46).

Макар, че потопът е бил много отдавна, той представлява изразително предупреждение, което не трябва да подценяваме. Сведението за него е записано, както казва Библията, „за наше поучение“ (Римляните 15:4). Дописката за потопа е предупреждение за нас да не водим живот като света, изпълнен с насилие, сладострастност и материализъм, без да обръщаме внимание на нашия Създател. Той не се променя. Бог е унищожил поколението преди потопа поради неговото нечестиев. И по същата причина ще премахне днешната генерация и цялата досегашна система на политическа власт, материалистическа икономика и фалшива религия.

Желаейки да преживеем края на тази система на нещата, трябва да вземем присърце предупреждението от далечното минало. Трябва да обикнем справедливостта, както са я обикнали осем човека, които не са изгубили живота си в потопа. Искайки да оцелеем трябва да послушаме съвета на книгата на Софония 2:3: „Търсете правда, търсете кротост. Вероятно ще бъдете избавени в деня на гнева на Йехова“.