Чети и извличай полза от двете книги на Летописите

„ОТ КАКВА полза са библейските книги на летописите?“ Много хора, които изучават Библията, поставят този въпрос, когато я прочитат изцяло за първи път. Те четат книгите на Самуил и на Царете, където се запознават с историята на Божия народ в периода на царете, описана по жив и майсторски начин. В продължението те срещат двете книги на Летописите: девет дълги глави с родословия последвани от повторения на повечето от това, което те вече са прочели по–рано. Библейският наръчник от Ердман дава следния коментар: „На пръв поглед Летописите изглежда като че ли повтарят по монотонен и по–морален начин това, което ние вече сме прочели в двете книги на Самуил и в книгите на царете.“

Но това е само повръхностно впечатление. Подобно на четирите евангелия в християнско–гръцките Писания, които общо взето описват един и същи общ материал, но при това всяко от тях дава различна переспектива и добавя информации, единствени по рода си, така и писателят на книгите на Летописите описва също общ материал като предишните книги, но има собствена переспектива и дава информации, които не могат да се намерят на никое друго място. Той бил писал за особен период от време и имал ясни, добре определени цели. Ако ние разберем това, тогава можем да се наслаждаваме при четенето на тези две книги и да извлечем полза, която да ни помогне днес.

Те отговориха на една необходимост

Книгите на Летописите били вероятно написани от Ездра за полза на евреите, които се били завърнали в Обещаната земя след 70–годишно пленничество във Вавилония. Писателят, след като описал управлението на Давид и Соломон и последващото разделение на Божия народ в две нации, се съсредоточил върху Юда, южното царство, и описал неговата история по начин, който трябвал да даде поука на завърналите се заточеници. Той очертал развитието на важното царствено последователство в линията на Давид и при това дал отговор на важни въпроси: Защо позволил Йехова неговата избрана нация да бъде отведена в заточение в една езическа страна? И как биха могли завърналите се евреи /както и истински християни днес/ да се предпазят от грешките, които били отвели до това наказание?

Важните родословия

Първите девет глави от 1–ва Летописи 1–9 съдържат дълъг списък от родословия. Защо писателят записал всички тези имена? Защото родословия били важни в Израел. Наследствия и служебни привилегии били свързани с тях. Някои от завърналите се израилтяни, включително и някои от свещеническите семейства, не били в състояние да докажат произходната си линия и това причинило доста неприятни положения /Ездра 2:59–63/. Следователно, това внимателно проследяване на родословията било от извънредно голям интерес за тях.

Но как стои въпросът с читателя на Библията днес? Би ли трябвало той да премине тези девет глави и да започне с четенето на 1–ва Летописи от 1Ле 10–та глава, където се описва смъртта на Саул? Не, тези родословни списъци са част от „цялото Писание“ което е „вдъхновено от Бог“ /2 Тимотей 3:16/. Първите девет глави от 1–ва Летописи съдържат важни и удивителни информации.

Така например само тук четем за Явис, един от потомците на Юда, който доказал, че бил изключително почтен човек /1 Летописи 4:9, 10/. Също така намираме тук практически списък от царствената линия на Давид, където се разкрива важният факт, че Зоровавел, управителя на евреите след завръщането им от Вавилония, произлизал от тази линия /1 Летописи 3:10–19/.

Повече подробности върху Давид

В останалите глави от 1–ва Летописи се изтъкват исторически описания от предишните книги, които особено допълват нашите познания за цар Давид. В предишните книги, библейският читател опознава Давид като предан служител на Йехова, като ефикасен боец, като поет и умел водач на хората. В 1–ва Летописи ние узнаваме, че той също е бил и извънредно умел в организирането. Той организирал народа и армията и също така организирал богослужението в храма, като основал 24 групи от свещеници, левити и певци /1 Летописи 23:1 — 27:22/.

Във Втората книга на Самуил се описва силното желание на Давид да построи „дом“ или храм за ковчега на завета /2–ра Самуилова 7:2–5/. Йехова обаче не позволил на Давид да напредва с тези негови планове и 1–ва Летописи обяснява защо. Давид е бил човек на кръвта. Храмът трябвало да се построи от давиловия заместник, който бил мирен човек /1 Летописи 22:8–10/. Втората книга на Самуил също описва, как Давид закупил гумното, където вероятно храмът е бил построен по–късно /2–ра Самуилова 24:18–25/. 1–ва Летописи добавя към това, като описва голямите доброволни приноси, които Давид насъбрал и всички приготовления, които направил, така че всичко да е готово когато Соломон започнал със строежа на храма /1 Летописи 22:6–19/. Обаче все пак, Йехова дал на Давид плана на храма, който след това верно го предал на Соломон /1 Летописи 28:9–21/.

Благословията на Йехова ...

Като продължиш с четенето на Втората книга на Летописите, ще забележиш, че една тема все по–ярко се отчертава: Когато царете на Юда показали пълна вяра в Йехова, те били благословени, а когато нямали вяра, народа страдал. Пример за това ни дава синът на цар Ровоам, Авия, който повел война против Израел и бил надхитрен от Еровоам, войнствения цар на северното царство. Армията на Авия била напълно обсадена и те започнали „да викат към Йехова и свещениците силно засвириха с търбите“. Какъв бил резултатът? „Бог сам поразил Еровоам и цял Израел пред Авия и Юда“ /2–ра Летописи 13:14, 15/.

Подобно и Аса, синът на Авия, унищожил огромна армия от един милион етиопци, защото той разчитал на Йехова /1 Летописи 14:9–12/. Синът на Аса, Йосафат, бил спасен от обединената атака на амонците, моавците и едомците, а години по–късно неговият потомък, цар Езекия, бил спасен въз основа на също таково осланяне от мощната Асирия /2–ра Летописи 20:1–26; 32:9–23/.

... и неговото недоволство

Все пак много от царете не показали тази увереност и това обикновено въз основа на една от три причини. Първо: много от тях попаднали в примката на идолопоклонството. Йоаса, внукът на Йосафат, имал добро начало, но после се обърнал към идолопоклонството. Йехова отнел своята закрила от Йоаса и в последствие той бил победен в битката със сирийците и накрая бил убит /2–ра Летописи 24:23–25/. Амасия, синът на Йоаса, показал колко съблазнително може да бъде идолопоклонството. От начало, Амасия показал примерна вяра в Йехова. По–късно, след като отнесъл победата в една война против едомците, той направил нещо странно като взел боговете на едомците и започнал да им се кланя! /1 Летописи 25:14/. Така Йехова наново оттегли закрилата си от царя.

Вероятно най–лошият пример за идолопоклонство ни дава Манасия. Не само, че този цар се кланял на фалшиви богове, но активно преследвал тези, които се застъпвали за обожаването на Йехова. И понеже той изпълнил „Ерусалим с невинна кръв“, Йехова реши да унищожи Юда. „Йехова отказа да му прости“ /4–та книга на царете 21:11; 23:26; 24:3, 4/. При все това Манасия е бил синът на Езекия, един от най–верните еврейски царе. Дори и раждането му било в резултат на чудо. Той е бил роден след като Йехова по чудо удължил живота на баща му, Езекия /Исаия 38:1–8; 2–ра Летописи 33:1/. А и ето още една последна изненада: След много години на преследвания на обожателите на Йехова, Манасия се разкаял и в краят на живота си бил служител на Йехова! /2–ра Летописи 33:1–6, 12–17/.

Второ нещо, което било станаяо примка на царете на Юда, били сключени съюзи с чужди нации. Тези съюзи създали неприятности на добрият цар Аса, както и на не толкоз добрият цар Ахаз /2–ра Летописи 16:1–5, 7; 28:16, 20/. Трагичният резултат на съюзи с чужди нации станал видим в случая на Йосафат. Този добър служител на Йехова неблагоразумно поддържал съюз с цар Ахаав от Израел, който бил поклонител на бога Ваал. Той придружавал Ахаав при неблагоразумни военни походи и позволил на Йорам, неговия син, да се ожени за дъщерята на Ахаав, Готолия. Готолия оказала лошо влияние върху съпруга си Йорам, както и върху сина си, Охозия, когато те били на ред да бъдат царе. След смъртта на Охозия тя с насилие превзела властта и престола и убила най–вероятните си съперници. За щастие Йехова така повлиял на нещата, че царствената потомствена линия на цар Давид била запазена, но какъв трагичен резултат се получил от тези ненужни оплитания с чужди нации!

Третата примка, в която попаднали някои от царете, била горделивостта. Тя опетнила последните години на добрият цар Аса и също въз основа на горделивостта прекарал цар Озия, който бил военен гений, последната част от живота си като изолиран прокаженик. Дори и верният цар Езекия попаднал в тази примка, когато бил посетен от вавилонските пратеници и гордо им показал съкровищата на храма /2–ра Летописи 32:25, 26; Исаия 39:1–7/.

Чети и извличай поука от тях

Да, двете книги на Летописите са богат извор на информации. Те показват, какво държание е угодно на Йехова и нагледно представят, че дори и царе могат да изпаднат в грях. Какво предупреждение е това за нас днес и особено за тези, които заемат известна авторитетна длъжност в християнската община! Модерното идолопоклонство е също така коварно като идолопоклонството в дните на израилските царе и ние трябва да бъдеме решени да го избягваме /Ефесяни 3:19; Колосяни 3:5; Откровение 13:4/. Ние също трябва да избягваме ненужни оплитания със света /Йоан 17:14, 16; Яков 4:4/. И разбира се, слабостта на гордостта или горделивостта е все още проблем, срещу който трябва да се борим /Притчи 16:5; Яков 4:6, 16/.

Четенето и поуката от двете книги на Летописите ще засили решението ни да служим на Йехова като следваме добрите примери и избягваме лошите, представени в еврейската история. Ще ни окуражава да подражаваме доброто и да страним от лошото, така че „чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда“ /Рим. 15:4/.

[Блок на страница 11]

КАК ТАКА НИ ПОМАГА 2–та КНИГА НА ЛЕТОПИСИТЕ ДА ДОКАЖЕМ, ЧЕ ИСУС НЕ Е БИЛ РОДЕН НА 25 ДЕКЕМВРИ?

Според 1–та книга на Летописите, цар Давид организирал свещениците в 24 „разпределения“ или групи, като всяка група била предназначена за службата в храма за една седмица. Така един член на едно разпределение служел два пъти в годината, в интервал от около шест месеца.

Първото разпределение започнало със службата непосредствено след празника на листошатрите в края на септември/началото на октомври. Осмата смяна или група, която по–късно се нарекла Авиев, била на служба в края на ноември/началото на декември, а след това още една седмица в края на юни/началото на юли. Защо смяната на Авиев е толкова интересна? Защото, според разказа на Лука, бащата на Йоан Кръстителя, Захария принадлежал към ‘Авиевата смяна’, и той бил на служба в храма, когато ангела му се появил и му известил бъдещето рождение на Йоан /Лука 1:5, 8, 9/.

Записките на Лука показват, че Йоан бил зачен скоро след това събитие. В последствие, той бил роден девет месеца по–късно, значи или в началото на септември или в началото на април. Записките на Лука също така показват, че Исус е бил роден шест месеца след Йоан /Лука 1:26/. И така тази подробност в книгата на Летописите ни показва, че Исус не е бил роден в края на декември, а по–скоро или в началото на месец март, или в началото на октомври. Други писания показват, че началото на октомври е правилното време. За повече подробности виж изданието на „Старжева Кула“ на английски от 15 юни 1954 година, стр. 382.

[Блок на страница 12]

ЗАЩО Е СТАНАЛ ЙОСИФ РОДОНАЧАЛНИКА НА ДВЕ ПЛЕМЕНА В ИЗРАЕЛ, ДОКАТО БРАТЯТА МУ САМО НА ПО ЕДНО ПЛЕМЕ?

Първата книга на Летописите ни помага да отговорим на този въпрос. На Йосиф била дадена двойната част, която се полагала на първороденият. Вярно е, че Йосиф е бил най–младия от 12–те сина на Яков, обаче той също така е бил първородения на Яков от любимата му жена Рахил. По рождение, правото на първородения би трябвало да се падне на Рувим, първороденият от Лия. Но 1–ва Летописи ни показва, че Рувим загубил това право поради тежък грях. В Писанието се казва: „Рувим ... бе първороденият; но понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Йосифа, синът на Израел, така че той да не се запише в родословието за правото на първороденият.“ И след това се допълва: „Защото Юда се оказа по–висш от братята си и от него се определи да произлезе вождът; първородството, обаче, беше на Йосиф“ /1 Летописи 5:1, 2/.