Може ли света някога да осъществи истинско обединение?

ЩЕ СЕ УСПЕЕ ли някога да се осъществи мечтата за единство чрез усилията на този свят? Възможно ли е, един или друг ръководещ елемент в световните работи да поведе човечеството към тази цел?

Този свят е имал цели хилядолетия на разположение за изпробване на различни правителства, както и на различни икономически и социални системи. Представлявало ли някой от тези сила за единство? Ще успеят ли сега да преобразят трагичното разединение на човешкото семейство? Ако ли не, тогава кой ще успее?

Политическата история

Могъщо влияние върху човешките отношения има политическото ръководство. За нещастие обаче, историята ясно показва, че то не е обединяваща хората сила. Тъкмо обратното, след хиляди мъчителни години на всякакви възможни политически идеологии, светът сега е по–разединен, отколкото някога. Днес има повече незамисими държави и различни видове политически системи, отколкото през друго историческо време.

Ако човешкото правителство беше сила за световно единство, сигурно щеше да покаже това досега. Вместо това, всяко столетие бе опетнено с кръвта на една война след друга — а те бяха хиляди. И абсолютно никакъв постепенен прогрес към единство в сегашните времена, а нашият XX век е доказал, че е най–пагубно разделен от всички останали. Две ужасни световни войни бяха проведени, с около 70 милиона поносени живота. Като, че това не бе достатъчно, в новоиздадената книга Война по време на мир се заявява, че от времето на втората световна война в около 130 военни конфликти в повече от сто страни са били убити около 35 милиона души. Представете си само! По време на така наречения мир!

Основна причина за това плачевно състояние е човешката привързаност към политическата и национална преданост на своя народ. Тя поддържа човешкото семейство силно разделено и действащо с противоположни цели. Ето защо историкът Арнолд Тоинби е казал, че национализма „е наистина най–висша религия“, откакто много хора започнаха да му отдават набожна чест. Тоинби твърди, че този култ на суверенните държави настройва тяхните поданици един срещу друг „понеже тази религия е израз на егоцентризъм“. И според него този „егоцентризъм е извор на всякакви конфликти“.

Политическите разцепления са много по–опасни сега, защото човечеството е твърде напреднало в атомната ера. Поради силата на модерното ядрено оръжие, всеки народ се страхува от атомна война. Йонатан Шел, автор на книгата озаглавена Съдбата на земята, пише: „При съвременните запаси от ядрено оръжие унищожението ще приеме милион пъти по–голями размери от това в Хирошима“.

След това Шел пише: „Вследствие на това политиката довежда себе си до абсурд, когато едната ръка изгражда бъдеще, а другата приготвя унищожение. Винаги когато някакъв политик взема думата по въпроса за нуждата от създаване на по–добър свят за нашите деца и внуци ..., заплахата от унищожение противоречи с неговите изказвания чрез смайващия аргумент. Но тогава може би няма да има нито деца, нито внуци“.

Именно такава ситуация предсказват за нашето време пророческите думи на Исус Христос от Евангелието от Лука 21:25, 26: „По земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните, човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне вселената“. Не е ли това подходящо описание на сегашното положение на скараното човечество?

Във връзка с такива черни перспективи за в бъдеще може да възникне въпросът: Щом като никаква политическа система не успява да обедини човешкото семейство, може би това ще извърши организацията на Обединените нации? Отговорът трябва да бъде отрицателен. Защо? Защото в действителност ООН е отражение на нашия разкъсан от противоречия свят. Дори генералният секретар на тази организация е признал: „Истина е, че ние доста се отдалечихме от Хартата на ООН“. Означил е също, че резолюциите на Общото събрание „са все по–често отхвърляни или пренебрегвани от тези, които се чувстват достатъчно силни, за да си позволят на това“. Накрая е заявил: „Ние сме в опасна близост с нова международна анархия“. От това се вижда, че самите ръководители на ООН въз основа на собствени наблюдения се съмняват във вероятността тя да обедини човечеството.

Когато се гледа реално на нещата, трябва да се признае, че през цялата история никаква политическа система, създадена от несъвършени хора — независимо от това, колко искрени са нейните ръководители — не е била в състояние да обедини човечеството. Тогава правилно в Псалм 146:3 вдъхновеното Божие Слово съветва: „Не уповавайте на князе, нито на човешкия син, в когото няма помощ“.

Икономически безпорядък

Но може би в днешния свят съществува такава икономическа система, която би станала обединяваща сила, фактор, благодарение, на който цялото човешко семейство би могло да се възползува от обилните плодове на земята? И отново историята отговаря отрицателно. Никаква икономическа система изработена от човека, не е имала спояваща програма за действие, служеща за жизнените нужди на цялото човечество. Всяка от тях е предизвиквала голямо недоволство всред милионните маси, живеещи в недостатък.

В последните години световното стопанство преживява криза след криза. Дълговете на неразвитите страни неимоверно са пораснали, което не може да се каже за тяхните разполагаеми банкови суми. Задълженията дори и на най–развитата страна достигат астрономически суми. Плъзва оскъдица. Милиони са безработните. Други милиони умират всяка година от глад или от болести от недояждане. Тълпите от бедняци навсякъде по земята потвърждават истинността на Божието слово от Откровение 6:6: „Един килограм брашно за целодневна заплата“ /Нова английска Библия/. И наистина в някои страни надницата едва стига за хляб.

Не считайки временните периоди за подобрение след депресиите и кризите положението изглежда така, както е описано във вестника Ню Йорк Таймс: „Световната икономика стои пред най–сериозната заплаха в следвоенния период на нейната структура и развитие. Принципите на международното икономическо сътрудничество и институциите, които ѝ служат се огъват от небивалия натиск на инфлации, рецесии, висок показател на безработица, както също и невиждано обременяване на търговията и финансите“. Френският издател Андре Фонтен е заявил: „Не виждам в днешния свят нито едно правителство, което би успяло да се справи с икономическите проблеми на нашето време, защото наистина става дума за световни проблеми и никаква страна не може да ги разреши сама“.

Именно това е същността на въпроса. Преодоляването на световните икономически трудности изисква обединено действие, което да обхване цялата земя. А в същото време много са противоречивите егоистични интереси, които не позволяват на световните ръководители да намерят трайно разрешение.

Нарастване на социалните проблеми

Социалните проблеми също се отразяват в растящото човешко разединение. Ненавист и предубеждения, престъпност и насилие, тероризъм и военни конфликти — на всички континенти — са симптоми на един болен свят. Животът в много градове е станал изключително опасен. И така, когато полицейски офицер в Италия се опитал да окуражи един затворник информирайки го за възможностите за по–скорошно излизане се срещнал с изненадващ отговор, отпечатан по–късно на страниците на вестник Ла Национе: „Това никак не ме интересува. Времената са трудни и предпочитам да седя в затвора. Навън човек много лесно може да загуби живота си“.

Не са без значение също и човешките слабости, които водят към разбиване на семейството и понижават нивото на живота във всеки политически строй. Почти навсякъде расте числото на разводите; в някои страни такъв е краят на почти половината нови брачни съюзи. Както на изток така и на запад се отбелязват опити за избягване от реалността чрез пристрастяване към алкохола. Резултатът е такъв: всяка година около 300 000 души умират вследствие на трагични катастрофи, предизвикани всекидневно по целия свят от пияни шофьори.

Милиони други са станали жертва на наркоманията — истинско бедствие на нашето време. Неограничената сексуална свобода събира обилен урожай във вид на разпространяващи се венерически болест, някои от които са много упорити на лечение. Съпътствува ѝ също огромна вълна от нежелани забременявания и аборти.

Такова положение на нещата изцяло отговаря на библейското пророчество за сегашния период от време: „В последните дни ще настъпят усилни времена“. Това пророчество звучи така, като че ли четем днешната преса. В него пише че хората щели да бъдат „себелюбиви, сребролюбиви, надменни, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, невъздържани, повече сластолюбиви, а не боголюбиви“ /2 Тимотей 3:1–5/.

За влошаване на общественото положение немалко влияние оказват разходите за въоръжаване, които вече достигат 800 милиарда годишно! В същото време всяка година милиони деца и много възрастни умират поради недохранване. Следователно не може да се отрече, че проблемите на хората и социалните разлики неппрекъснато нарастват. Стотици милиони разочаровани, измъчени хора живеят без всякаква надежда и никакъв обществен строй на света не успява да разреши трудности, защото липсва координирано действие в тази насока.

Може смело да се каже, че в света не съществува никаква политическа, икономическа или социална система, която да обедини човечеството. А как стоят нещата с религиозните организации? Оказват ли те обединяващо влияние върху хората? Може ли въобще да се намери такава сила, която да обедини разкъсаното човешко семейство? Следващите две статии ще отговорят на тези въпроси.

[Снимка на страница 7]

Стотици милиони страдат от глад