Отказа, ‘да се захване меча’, представлява защита

„ВЪРНИ меча си на мястото му!“ Исус е дал тази повеля в едно време, когато изглеждало логично да се ползва насилие. При този случай Исус се намирал пред една „голяма тълпа от хора с мечове и сопи“, които го пленили и искали да направят привиден процес. Един от Исусовите последователи извадил меча си с намерение да защити Исус чрез насилие. Трябва ли да се упреква за това?

Исус не искал да има нещо общо с насилие. Той заповядал на Петър да прибере оръжието си и обяснил: „Всички, които посягат към меч, от меч ще загинат. Или мислиш, че не мога да помоля небесния ми Баща и той би ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?“ /Матей 26:47, 52, 53/.

И днес, също така, християните не разчитат на оръжия, като пушка или ножове — дори и в нашите критични времена, с които човек трудно се справя /2 Тимотей 3:1/. Те обръщат сериозно внимание на библейската повеля да „изковат мечовете си на палешници“ и се стремят да не правят лошо на ближните си /Исаия 2:4/. Тъй като не носят оръжие за самоотбрана и не прибягват към насилие, те по–скоро са склонни да разговарят с хора, които искат да им причинят нещо лошо. „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички хора“, е съвета, който те следват /Римляни 12:18/. Въпреки това не винаги е така лесно човек да се откаже „да посегне към меч“. Може да се създадат положения, в които намерението на един християнин „да живее в мир с всички хора“ се поставя на изпитание.

Това се случило преди няколко години в една Африканска страна. Там се разразила борба за власт. Водело се гражданска война и се достигнало до обширни партизански нападения. При това гражданите са били принудени да се присъединят към защитните въоръжени сили. Някои от тях били подложени на натиск от своите съотечественици, за да ги принудят да се присъединят към въстаниците. От време на време гражданите попадали във поле на сраженията между войските на партизаните и правителствените части, които съвсем брутално постъпвали със всеки, който поддържал въстаниците. В тази страна царело насилие. Една двойка съобщава, че опасността от нападение била постоянна. Затова, когато двамата пътували с колата за да проповядват, поставяли чантите си между себе си /на височина на гърдите/ и вратата на колата за да могат по този начин да намерят защита от крушумите. Докато те могли да преминат без вреда, положението при друго семейство, което познавали, било съвсем друго. Мъжът бил разстрелян, а къщата на едно семейство, което посетили била една зечер изгорена от партизаните с всичкия имот в нея /това семейство по–късно помолило писмено организацията „Стражева Кула“ да му се изпрати подходящата в този случай книга озаглавена „Истински мир и безопасност — откъде ще произходят?“/.

В това напрегнато положение не е за учудване, че у много хора се поя вило желание да се самоотбраняват. Те се питали: „Трябва ли при тази заплаха да сме бездейни и да оставим нас и семействата ни да бъдем убити?“ Много започнали да носят оръжие. Свидетелите на Йехова също са размисляли какво да правят в тази разтърсена от война страна.

Заплашен със затвор

Общо взето, Свидетелите на Йехова дошли до едно общо заключение: Те желаели да останат напълно неутрални в тази гражданска война и да откажат да носят оръжие. Но, това решение било ли е практично, а, не е ли било дори опасно? Тяхните преживявания подчертават правилността на решението.

Тони, един млад мъж, преди е служил във въоръжените сили. Като станал християнин, разбрал, че съвестта му не позволявала „да посегне на меча“ и по този начин да нанесе вреда на ближния си.

Когато за известно време бил повикан на военна служба, той отказал и затова бил наказан с парична глоба. Скоро след това бил викан още веднъж и този път бил осъден на шест месеца затвор. Той бил викан още веднъж и за трети път и тогава получил 10 месечно наказание. Но той обжалвал присъдата при по–горна инстанция. През следващите две години той трябвало няколко пъти да се появява пред съда и се приготвял за 10 месечна раздяла от жена си. Този млад християнин разказва: „През тези две години аз може би тринадесет пъти казвах сбогом на жена ми, но всеки път се случваше нещо, което отлагаше привеждането на присъдата в изпълнение.

Междувременно той и жена му станали извънредни пионери и бил признат за духовно лице. Но, според закона, той трябвало все пак да отлежи 10 месечното си наказание. Накрая получил писмо, в което му се обещавало, че присъдата ще бъде премахната, ако се признаел за виновен. Той обяснява: „Аз споделих с тях, че това няма да направя, тъй като съм невинен“. Подготвил се да отиде в затвора. За негова изненада той получил писмо, в което се съобщавало, че съдията на върховния съд разгледал случая и намерил съдебния процес за грешка. Тони приел това решение като възнаграждение за това, че се отказал „да захване меча“.

Все пак много християни били осъдени на затвор. И щом били освободени, отново ги викали за военна служба и отново започвали съдебни процеси и затворнически наказания. Помисли само, колко тежко е това за семеен с деца! Въпреки всичко за тези, които са запазили неутралността си, това е било не само защита пред насилията, които настъпили в гражданската война, а така също те запазили чиста съвест пред Йехова /1 Петър 3:16/.

Защита на собственото семейство — без оръжие

Това, че не участвувал в насилствени деяния за един семеен баща на име Вил, се оказало също като благословия. Той притежавал една ферма на около 60 клм. извън града, където живеел с жена си и петте си деца. Семейството било изложено на голями опасности когато пътувало за събранията и когато било на път за други работи. За него изкушението да предостави защитата си на изстрелното оръжие е било голямо. Обаче, Вил бе почувствал вече, още в миналото, Йеховата благословия, когато е разчитал на него. Преди години той бил богат фермер на тютюн. След като чрез статии в „Стражева кула“ разбрал, че такава дейност е несъвместима с християнското му разбиране, той предприел смела стъпка и започнал да отглежда нещо друго. Съседите били шокирани от това изглеждащо безумно решение. Но, благоприятното време — дори в неплодородно годишно време — допринесло, да достигне до успех в новото си предприемане. Съседите били смаяни, а Вил и семейството му почувствали непосредствено, как се сбъдва Божието обещание, че няма „да остави“ или „забрави“ служителите си /Евреи 13:5/.

Когато войната започнала Вил бил изправен пред едно друго изпитание за християнската честност. Но окуражен от предишното преживяване, се решил да не носи оръжие. По–скоро той се решил за жена си и децата си да вземе под наем една къща в града, с цел училището за децата през седмицата да е по–близо и за събранията да не трябва да изминават 180 км. през опасната местност.

Една нощ като не са били в къщи, една партизанска група нападнала фермата и къщата им и откраднала някои тяхни лични неща. Но, за изненада, не изгорили къщата и не повредили сериозно имота. Защо това? Партизаните казали на работниците на Виловата ферма, те знаят че „работодатела Вил“ е свидетел на Йехова и е добър мъж, който е справедлив с работниците си. Колко мощно се проявява името на християнин, в сравнение с доверието в опасни оръжия!

Какво в действителност предлага закрилата

Случаи като този показват, че Йехова благославя тези, които запазват християнската си неутралност и се отказват „да посегнат към меча“. Вярно е, че понякога Йехова допусна някой от служителите му да умре, така например в онази страна бил убит един окръжен настоятел. Въпреки това, по–добре е да умрем с пълно доверие в Йехова, отколкото да се оставим да бъдем завладени от страх от хората /Матей 10:28/. Нашето време на насилие не трябва да ни подтиква „да посягаме към меч“ и да разчитаме по някакъв начин да се освободим чрез опасни оръжия. В Библията ни е гарантирано: „Страхът от човека туря примка, а който се уповава на Йехова ще бъде закрилян“ /Притчи 29:25/.

[Текст в блока на страница 31]

Християните вземат сериозно повелята на Библията да изковат мечовете си на палешници“

[Текст в блока на страница 32]

„Ако е възможно, доколкото зависи от вас живейте в мир с всички хора“