„Когато разделяте земята в наследство“

1, 2. а) Какви напътствия получава Езекиил от Йехова? б) Какви въпроси ще разгледаме?

ЕЗЕКИИЛ току–що е получил видение, което го е върнало мислено почти 900 години назад във времето в дните на Моисей и Исус Навиев. Тогава Йехова описал на Моисей пределите на Обетованата земя и по–късно казал на Исус Навиев как тя трябва да бъде разделена между Израилевите племена. (Чис. 34:1–15; Ис. Н. 13:7; 22:4, 9) Но сега, през 593 г. пр.н.е., Йехова нарежда на Езекиил и другите изгнаници отново да разделят Обетованата земя между племената на Израил. (Езек. 45:1; 47:14; 48:29)

² Какво било посланието на това видение за Езекиил и сънародниците му? Защо видението е източник на насърчение за Божия народ днес? Ще има ли по–голямо изпълнение в бъдеще?

Видение с четири уверения

3, 4. а) Какви четири уверения дало на изгнаниците последното видение на Езекиил? б) Кое обещание ще разгледаме в тази глава?

³ Последното видение, което Езекиил получил, заема девет глави в книгата му. (Езек. 40:1 — 48:35) То дало на изгнаниците четири насърчителни уверения за възродения израилски народ. Какви били те? Първо, чистото поклонение щяло да бъде възстановено в Божия храм. Второ, праведни свещеници и пастири щели да са начело на възстановения народ. Трето, всички завърнали се в Израил щели да получат земя в наследство. И четвърто, Йехова щял да е с тях, отново щял да обитава сред тях.

⁴ В 13 и 14 глава на това издание разгледахме изпълнението на първите две уверения — възстановяването на чистото поклонение и ръководството на праведните пастири. В тази глава ще се съсредоточим върху третото обещание — разделянето на земята. В следващата ще обсъдим уверението относно присъствието на Йехова. (Езек. 47:13–21; 48:1–7, 23–29)

„Тази земя ще получите ... като наследство“

5, 6. а) Коя област щяла да бъде разделена във видението на Езекиил? (Виж илюстрацията в началото.) б) Каква била целта на видението за разпределянето на земята?

⁵ Прочети Езекиил 47:14. Във видение Йехова насочил вниманието на Езекиил към земя, която скоро щяла да стане „като Едемската градина“. (Езек. 36:35) После казал: „Това е областта, която ще си разделите в наследство, земята за дванайсетте племена на Израил.“ (Езек. 47:13) Тази област била възстановената израилска земя, в която щели да се върнат изгнаниците. След това, както е записано в Езекиил 47:15–21, Йехова описал подробно точните предели на страната.

⁶ Каква била целта на това видение за разпределянето на земята? Описанието на точно определените граници уверило Езекиил и сънародниците му, че любимата им страна несъмнено ще бъде възстановена. Представи си как това уверение от Йехова с такива подробности и описания повдигнало духа на изгнаниците! Наистина ли Божият народ в древността получил земя като наследство? Да.

7. а) Какви събития започнали през 537 г. пр.н.е. и за какво ни напомнят те? б) На какъв въпрос ще си отговорим първо?

⁷ През 537 г. пр.н.е., 56 години след като Езекиил получил това видение, хиляди изгнаници започнали да се връщат в Израил и да влизат във владение на земята. Тези забележителни събития от древността ни напомнят за подобно развитие на нещата в Божия народ в наши дни. В известен смисъл той също получил земя. Как? Йехова позволил на служителите си да влязат в духовна земя и да я притежават. Ето защо от възстановяването на древната Обетована земя можем да научим много за възстановяването на духовната земя на Божия народ днес. Но първо нека да си отговорим на въпроса: Защо стигаме до извода, че днес наистина съществува духовна земя?

8. а) С кой народ Йехова заменил физическия Израил? б) Какво представлява духовната земя? в) Кога възникнала тя и кой я обитава?

⁸ В предишно видение, дадено на Езекиил, Йехова посочил, че пророчествата за възстановяването на Израил ще имат по–голямо изпълнение след възцаряването на „служителя му Давид“, Исус Христос. (Езек. 37:24) Това станало през 1914 г. Дотогава физическият Израил отдавна бил заменен като Божи народ от духовния Израил, съставен от помазани с духа християни. (Прочети Матей 21:43; 1 Петър 2:9.) Йехова обаче заменил не само физическия си народ с духовен, но и физическата земя на Израил с духовна земя. (Иса. 66:8) Както видяхме в 17 глава на това издание, тази „земя“ е духовният рай, в който остатъкът от помазаните се радва на духовна сигурност и се покланя на Йехова от 1919 г. насам. (Виж блок 9Б, „Защо 1919 г.?“.) С времето в тази духовна земя започнали да идват и хора със земна надежда, „другите овце“. (Йоан 10:16) Макар че духовният рай продължава да се развива и разраства, благословиите му ще се усетят в пълна степен едва след Армагедон.

Разделяне на земята по равно

9. Какви подробни напътствия дал Йехова за разделянето на земята?

⁹ Прочети Езекиил 48:1, 28. След като установил пределите на земята, Йехова описал подробно как тя да бъде разделена. Той наредил 12–те племена да получат равни дялове от север на юг, започвайки с племето на Дан на север и завършвайки с племето на Гад на юг. Всеки от 12–те дяла се състоял от хоризонтална ивица земя, простираща се от източната граница на областта до Голямото море (Средиземно море) на запад. (Езек. 47:20; виж картата в блока „Разделянето на земята“)

10. Какви уверения вероятно намерили изгнаниците в тази част на видението?

¹⁰ Какви уверения вероятно намерили изгнаниците в тази част на видението? Подробните описания на Езекиил за разпределянето на земята сигурно им показвали, че то ще бъде добре организирано. Още повече точното разделяне на областта между 12–те племена подчертавало, че всеки от завърналите се изгнаници ще получи сигурно наследство във възстановената земя. Никой нямало да остане без земя или дом.

11. Какво насърчение за нашите дни съдържа пророческото видение за разделянето на земята? (Виж блока „Разделянето на земята“.)

¹¹ Какво насърчение за нашите дни съдържа видението? Във възстановената Обетована земя имало място не само за свещениците, левитите и предводителите, но и за всеки човек от 12–те племена. (Езек. 45:4, 5, 7, 8) Подобно на това днес в духовния рай има място не само за помазания остатък и онези от „голямото множество“, които са начело,a но и за всеки човек от голямото множество. (Откр. 7:9) Колкото и скромна да е ролята ни в организацията, имаме сигурно място и ценно назначение в духовната земя. Какво прекрасно уверение!

Две важни разлики и значението им за нас

12, 13. Какви напътствия дал Йехова относно дяловете на племената?

¹² Някои от напътствията на Йехова за разделянето на земята може би озадачили Езекиил, защото се различавали от по–ранните напътствия към Моисей. Да разгледаме две разлики. Едната е свързана със земята, а другата — с жителите ѝ.

¹³ Първо, земята. Моисей трябвало да даде на по–големите племена повече земя. (Чис. 26:52–54) В Езекииловото видение обаче Йехова изрично наредил всички племена да получат равен дял — „всеки колкото своя брат“. (Езек. 47:14) Следователно разстоянието от северната до южната граница на всеки от 12–те дяла трябвало да е напълно еднакво. Всички израилтяни, независимо от кое племе били, щели да имат еднакъв достъп до благата на добре напояваната Обетована земя.

14. Как напътствията на Йехова за чужденците превъзхождали записаното в Моисеевия закон?

¹⁴ Второ, жителите. Моисеевият закон защитавал чужденците и им позволявал да участват в поклонението на Йехова, но те не получавали земя. (Лев. 19:33, 34) Думите на Йехова към Езекиил обаче превъзхождали записаното в Закона. Бог казал на пророка: „В племето, в което живее пришелецът, му дайте неговото наследство.“ С тази заповед Йехова премахнал една значителна разлика между „израилтяните по рождение“ и пришелците. (Езек. 47:22, 23) Във възстановената земя, която Езекиил видял във видението, сред жителите имало равенство и единство в поклонението. (Лев. 25:23)

15. Каква неизменна истина за Йехова потвърдили напътствията му за земята и жителите ѝ?

¹⁵ Тези две забележителни напътствия, които Езекиил получил за земята и жителите ѝ, навярно вдъхнали увереност на изгнаниците. Те знаели, че Йехова ще им даде равен дял, независимо дали са израилтяни по рождение, или чужденци, които се покланят на Йехова. (Езд. 8:20; Неем. 3:26; 7:6, 25; Иса. 56:3, 8) Тези напътствия потвърдили също укрепващата и неизменна истина, че Йехова цени еднакво всичките си служители. (Прочети Агей 2:7.) Същото важи и за нас днес, без значение дали надеждата ни е небесна, или земна.

16, 17. а) Каква полза извличаме от обсъждането на подробностите за земята и жителите ѝ? б) Какво ще разгледаме в следващата глава?

¹⁶ Каква полза извличаме от обсъждането на тези подробности за земята и жителите ѝ? Припомняме си, че равенството и единството трябва да се виждат ясно в световното ни братство днес. Йехова не е предубеден. Трябва да се запитаме: „Подражавам ли на неговата непредубеденост? Отнасям ли се с искрено уважение към всеки свой брат или сестра независимо от расата или обстоятелствата им?“ (Рим. 12:10) Радваме се, че Йехова дава на всички ни еднакъв достъп до духовния рай, където служим всеотдайно на нашия небесен Баща и изпитваме благословиите му. (Гал. 3:26–29; Откр. 7:9)

¹⁷ Нека обаче да разгледаме и четвъртото уверение, дадено в края на последното Езекиилово видение — обещанието, че Йехова ще е с изгнаниците. Какво можем да научим от него? Ще разберем в следващата глава.